Мой приятел от Полша ми пише редовно колко сериозно правителството се готви за… война. Промяна в учебните планове, военна подготовка на младежите, строителство на бомбоубежища. Още предното правителство направи крупни инвестиции в отбрана - последни военни технологии за противоракетни системи, танкове и артилерия. Ужасът от масовите убийства и разрушения през първите седмици от войната в Украйна доведе дори до дебат дали въобще е нужно Полша да чака да бъде нападната и дали да не атакува първа, ако започне подобно струпване на руски войски, както срещу Украйна. Още повече, че топ американски генерал казва на конференция, че дори при задействан чл. 5 от Устава на НАТО, на САЩ ще отнеме поне две седмици преди да могат да реагират. Ако реагират… с Тръмп - президент.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
В същия порядък се възприема опасността в Балтика и Скандинавия. От публикуваната справка на германски институт за оказаната военна помощ за Украйна като дял от БВП - точно тези страни са начело.
Защо Северна и Централна Европа толкова по-сериозно се отнасят към руската опасност спрямо Южна Европа?
Основната причина - мисля - е нивото на споделените ценности на демокрацията в съответното общество. Като изключим граничните страни като Полша, Словакия и Балтика - обществата на Север в много по-голяма степен осъзнават драматичната разлика между ценностите на техните и руското общества. Това се отразява съответно в политиката на избраните правителства. Затова са и най-развитите демокрации.
За разлика от тях, Южна Европа сякаш предпочита бърз край на войната за сметка на Украйна и запазване на връзките с Русия. Причините са икономически, идеологически и исторически.
Икономически - всички те зависят енергийно от Русия: огромната танкерна флотилия на Гърция извозва руския петрол; Италия не е решила задоволително проблема с рафинерията на Лукойл в Сицилия; Испания ( и Франция) е най-големия вносител на руски втечнен газ в Европа; Австрия внася 100% руски газ.
Идеологически и исторически - крайнодесните коалиционни партньори в правителството в Италия са близки с Кремъл; левият Санчес в Испания продължава дългата история на испанската левица на близост с Кремъл; Франция и Русия винаги са били съюзници (сега за пръв път това се променя); Гърция винаги е била близка с Русия.
Географски - отдалечената опасност от руска инвазия намалява апетита към обостряне на отношенията с Русия чрез помощ за Украйна.
За чест на България - ние сме сред страните с най-голяма помощ след северните страни и с най-голяма помощ в Югоизточна и Южна Европа. Дотук добре.
Но само си представете премиерът да каже, че има голяма опасност от война с Русия и че България (като Полша) трябва да се готви. Какво късане на ризи от Радев до Копейкин ще настане. Които се готвят с погача да я чакат, както на 9.9.1944 г, за управляват без конкуренция.
Именно липсата на разбиране за опасността за националната сигурност от война с Русия в идните години води до карикатурно присъствие на цялата ни политическа класа (без ПП-ДБ с акцент ДБ) в публичното пространство, която вкупом иска оставката на първия ни военен министър, предупреждаващ за тази опасност.
Напълно в тежест на обществото и излишна за бъдещето ни каста.