17 години след приемането ѝ за пълноправен член на Европейския съюз, България все още продължава да бъде държава, разяждана от корупция. Ще успее ли политиката на премиера Николай Денков да изведе страната му до стандартите на ЕС? Това пита в свой материал, посветен на България, френското онлайн списание Causeur.
41% от българите казват, че са използвали корупционни практики за лесен достъп до обществени услуги през 2019 г. И тъй като страната (частично) влиза в Шенгенското пространство този месец, мигрантите, преминаващи през тази страна, остават заложници на мрежи, с които правосъдието е много снизходително.
Европейските избори благоприятстват формулирането на множество критики към функционирането на Европейския съюз, често възприеман като технократски и отдалечен от ежедневните реалности на гражданите. Този процес може би е малко прибързан, когато погледнем по-отблизо държавите, които го съставят и които свободно се присъединиха към него, по-специално по време на различните разширявания към бивши комунистически страни между 2004 и 2007 г. Тъй като имаше почти историческо задължение да приеме "страните от Централна и Източна Европа" в европейското семейство, някои държави изпитваха трудности и все още се борят да се съобразят с политическите, правни, икономически и социални стандарти, използвани в рамките на европейското семейство. България е една от тези страни. България официално се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. по силата на Люксембургския договор, едновременно с Румъния. Тези две страни тогава бяха сред най-бедните на континента, но европейските институции и страните-членки счетоха, че постигнатият напредък от началото на преговорите оправдава присъединяването им. Но нито Букурещ, нито София бяха част от Шенгенското пространство. Двете държави правят — частично — навлизане в това пространство през март 2024 г., въпреки нежеланието на няколко столици, които смятат, че не отговарят в достатъчна степен на критериите и посочват, по-специално в случая на България, широко разпространената корупция на всички нива в страната.
Предупреждение за корупция в миграционните потоци
Според неправителствената организация Transparency International - глобалният еталон за измерване на корупцията - България, заедно с Унгария, е най-корумпираната страна в Европейския съюз, заемаща 67-мо място от 180 държави, изследвани през 2023 г. През 2019 г. 41% от българите съобщават, че са използвали корупционни практики за лесен достъп до обществени услуги... Сред много сектори, в които се практикува тази корупция, два са емблематични: миграционната политика и използването на правосъдието за политически цели. Случаят с управлението на мигранти, предимно от Близкия изток по маршрута, минаващ през Турция, илюстрира това ниво на корупция. Мигрантите са заложници на мафиотски мрежи, които действат почти безнаказано, тъй като полицията и съдебната система са снизходителни към тях, дори съучастници. Тези мрежи, понякога свързани с определени политически кръгове, са виновни за контрабандата на мигранти, от пресичане на граници до настаняване на бежанци или дори плащане на подкупи на полицията, за да улеснят транзита към Европа. Докато ЕС редовно преживява миграционни кризи, участващите български администрации се облагодетелстват финансово от ситуацията. Не е сигурно, че частичното влизане в Шенгенското пространство ще подобри тази ситуация. Друг сериозен факт по отношение на зачитането на върховенството на закона (и следователно придържането към европейските ценности и стандарти) е инструментализирането на правосъдието от елитите на властта, за да възпрепятстват политическата опозиция, която изобличава корупцията в държавата. Тази практика е достойна за маниите, характерни за авторитарните държави, където лидерите при никакви обстоятелства не искат да напуснат властта. И всички средства са добри. Така, създадената в България международна финтех компания Nexo стана жертва на неоправдан правен тормоз по неофициална и неприемлива причина: мениджърите на тази компания уж били близки до опозицията на властта. Това е достатъчно българското правосъдие чрез бившия главен прокурор Иван Гешев да претърси местните офиси на Nexo през януари 2023 г. с готово обвинение срещу играч в сектора на криптовалутите: пране на пари. "В българския модел, наследен от съветския, главният прокурор е институцията, която концентрира най-много правомощия. Той е на върха на пирамидата, недосегаем и не отговаря пред никого. Той решава кой да бъде съден и кой не. И вместо да пази хората от бандитите, нашият главен прокурор прави точно обратното: пази приятелите си като чадър и удря враговете си като бейзболна бухалка", обяснява тогавашният председател на Върховния касационен съд (ВКС) и заклет враг на Иван Гешев Лозан Панов пред Le Monde през 2020 г.
Нашумелият случай беше предмет на съдебна битка, която завърши с приключване на делото поради липса на доказателства, а Nexo сега търси значителни обезщетения от българската държава ($3 милиарда) пред международен арбитражен съд, тъй като опетнената им репутация е попречила на излизането им на борсата Трябва да се отбележи, че Гешев беше изключително противоречива фигура, замесен и в други съдебни скандали. В крайна сметка той беше уволнен, но временният му наследник Борислав Сарафов стана обект на забележителна критика, илюстрираща трудностите пред реформирането на правосъдието в такъв контекст на корупция. В контекста на единния европейски пазар и включването на България в Шенгенското пространство тази ендемична корупция може да представлява реален риск за европейските граждани.
Значителни последици за европейските общества
Не трябва да си мислим, че европейските граждани не са загрижени. В допълнение към ефектите, които контрабандата на мигранти може да има върху европейските общества, съгласуваността на европейския проект също е заложена на карта. Ще позволим ли на институциите на една държава, която не зачита правилата, които другите са си самоналожили, да действат без реален контрол? Също така, нормално ли е част от българската администрация и политическа класа да злоупотребява с еврофондовете (финансирани от европейски граждани) в ущърб на населението? Разбира се, България все още е млада демокрация, където комунистическото минало е оставило своите ограничения във функционирането на държавата. Но такъв е случаят и на други страни с подобна история. За съжаление е много сложно да се борим ефективно срещу дълбоките корени на тези осъдителни и дори престъпни практики в една политическа, административна и съдебна олигархия, която желае да запази своите привилегии. Надежда обаче има. Премиерът Николай Денков, който встъпи в длъжност през юни 2023 г., беше избран с проевропейска, пронатовска програма и най-вече с настояване за борба с бича на корупцията. Напускането на главния прокурор Гешев не отне много време. В българското общество има реално очакване за промяна, тъй като то е уморено от практиките, на които е подложено, без да има реална помощ. Задължение на европейските институции, но и на други държави, е да подкрепят Денков най-после да освободи България от практики, които нямат място в Европа на 21 век. Бъдещето ще покаже дали ще успее да приведе страната в съответствие с европейските стандарти.