Отидете към основна версия

4 730 29

Как да се справяме със сърдечния арест по модел от САЩ… Доц. Радосвета Уелс пред ФАКТИ

  • радосвета-
  • уелс-
  • сащ-
  • сърдечен-
  • арест-
  • първа помощ-
  • парамедици

Изключително важно е да има адекватна реакция в първите 5 до 10 минути, казва медикът

Снимка: ИСУЛ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Четирима лекари от Спешно отделение и четирима кардиолози от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ преминаха курс по кардиопулмонална ресусцитация за медицински персонал. Инициатор на обучението е началникът на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" чл. кор. проф. д-р Асен Гудев и Катедрата по спешна медицина на МУ-София към болницата. Българските медици бяха обучени от двама лектори отвъд океана, между които и българката доц. д-р Радосвета Уелс, която е програмен директор по спешна медицина в Texas Tech University Health Sciences Center El Paso. Ето какво сподели тя пред ФАКТИ.

- Доц. Уелс, колко е важно един спешен медик да може да разпознае състоянието на сърдечен арест, за да може да окаже адекватна помощ?
- Изключително важно е, защото първите 5-10 минути решават дали този човек ще оцелее, или не. Един от начините това да е масово възможно е да се приложи стандартизиран подход.

- Какви са симптомите, които трябва да види спешният медик, за да разбере за какво става въпрос?
- В САЩ всички лекари, сестри, парамедици, фармацевти, студенти по медицина, които имат контакт с пациенти, които биха могли или са в състояние на сърдечен арест, минават през стандартизирано обучение, през курс, който ние имахме удоволствието да проведем за 2 дни в ИСУЛ. Този курс е задължителен за нас.

- Имате предвид в САЩ…
- Да, на такъв курс се подновяват знанията на всеки две години.

- А в България как стоят нещата?
- Не мога да кажа точно как е в цяла България, защото сега курсът, който проведохме, се прави за първи път. В САЩ той се организира от Американската сърдечна асоциация и сега ние - с моите колеги, трябваше да поискаме разрешение от Американската сърдечна асоциация да проведем този стандартизиран курс в България.

- На какво обръщате внимание и какво представлява интерес за българските колеги?
- Първото е разпознаване на спешното състояние на сърдечен арест или на състояния, които могат да доведат до сърдечен арест, опит за предотвратяване на сърдечния арест, и също така каква трябва да е незабавната намеса при сърдечен арест по стандартизиран подход и с алгоритми, които се запаметяват и упражняват практически в симулирана среда в курса. И важно е умението да се работи в екип, така че всички, които имат тези познания, в рамките на минути да могат да организират екип, който да предприеме животоспасяващи действия.

- Как се разпознава сърдечният арест?
- Първите дейности, с които спешен медик може да помогне за спасяването на човек със сърдечен арест, е да разпознае, че човекът е в безсъзнание, че няма пулс или няма осезаем пулс и да се започне веднага кардиопулумонална ресусцитация, с компресии на гръдния кош и веднага да се потърси начин да се намери дефибрилатор. Тук е важно да кажем, че колкото повече автоматични дефибрилатори има на обществени места, колкото повече хора знаят как се правят гръдни компресии, толкова повече човешки живот може да бъде спасен.


- Това го видяхме нагледно по времето на миналото Европейско първенство по футбол, когато датският футболист Кристиян Ериксен се свлече на терена. Само бързата реакция на медицинските екипи ли го спаси…
- Да. Хората, които му оказаха първа помощ не само че бяха обучени, но и знаеха как да работят в екип и какво да използват. Това го спаси. И при този курс, който проведохме в ИСУЛ, за което съм много благодарна на професор Грудев и на професор Кинова, а също и на българското кардиологично дружество, за възможността да го направим, точно това преподавахме.

- С колко повече хора, които получават сърдечен арест, се сблъсквате в практиката си?
- Това е труден въпрос, защото има регионални различия. Това, което ние знаем, е, че чрез тези интервенции, особено при вътреболничнен сърдечен арест, когато тези алгоритми се спазват, шансът за оцеляване е много по-голям, а и не само оцеляване, но и изписване от болницата на човек, получил сърдечен арест. Когато човек получи сърдечен арест извън болницата, много по-трудно е да оцелее. И това е причината да се развива програма за обучение на парамедици, които са обучени да окажат първа помощ. Пак ще се върна на това, че се оказва изключително важно да има адекватна реакция в първите 5 до 10 минути. Те решават оцеляването на човека.

- Сърдечните болести обхващат все повече хора. Защо става така, на какво се дължи това?
- Има много фактори и те пак са регионално обусловени. Има хора, които не се лекуват за диабет, хипертония, холестерол, като прибавим пушене, стрес… Всички тези неща са рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Също така неразпознаването на първите симптоми на потенциално спешно състояние. Ако пациентът не потърси помощ навреме, по-късно вече интервенцията има по-малък шанс за успех.

- Когато се каже, че човек има високо кръвно налягане, хората не подхождат много сериозно. Какъв съвет бихте дали. Колко често е добре човек да прави профилактичен преглед, за да следи състоянието на сърцето си и да се държи в една добра кондиция?
- Минимум веднъж в годината е добре да се прави профилактичен преглед. Проверка на кръвно, пулс и т.н. Тук е важно на каква възраст е пациентът. Ако говорим за 20-годишни хора, е едно. Ако говорим за човек над 50 години, е различно. Особено след 50 години е хубаво да се правят и кръвни изследвания. Трудно е да се каже след колко години човек трябва до обръща повече да внимание на здравето си, защото има райони, където хора над 30 години вече имат проблеми със сърцето. В други райони хората спортуват, не пушат, хранят се правилно и там имаме съвсем друга епидемиологията на заболяването. Има стандартизирани подходи, но във всяка страна и всеки регион те са различни.

- Веднъж годишно на кардиолог. Така да разбираме…
- Най-малкото личният лекар да ни прегледа. И ако той или тя вече прецени, че има нужда за по-сериозна намеса от специалист – било кардиолог, уролог, гастроентеролог, да ни насочи.

- Наблюдавате ли увеличение на сърдечните заболявания в района, в който работите в САЩ?
- Отново ще споделя, че е трудно да се каже, защото там, където живея, има много миграционни процеси, много хора се местят често, много хора сменят работа на всеки няколко години. Също важно е, че в САЩ, както и на друго места, КОВИД пандемията занижи средната продължителност на живота. Това не бе свързано само с КОВИД, а и с други фактори, между които и това, че намаля профилактиката.

- Хората спряха да ходят на лекар…
- Да. Във всички възрастови групи се увеличи заболеваемостта, защото се пропуснаха имунизации на деца, защото много хора не си направиха плановите прегледи. Пандемията оказа много голямо влияние и ние все още сме в процес на възстановяване.

Поставете оценка:
Оценка 3.8 от 12 гласа.

Свързани новини