Сутринта ми попадна интервю на Николай Ноздрев, посланика на Москва в Япония. Ще си позволя да го коментирам набързо.
«Русия оперативно и ясно ще реагира, ако изпращаните от САЩ в Япония ракети за комплексите за ПРО «Patriot» се озоват в Украйна».
Това е от томчето за червените линии, които веселят гаргите. Предупрежденията на чиновниците отдавна загубиха своята тежест, защото:
Не са подкрепени от конкретни действия, които наказват престъпилия ги и вразумяват тълпата зад него.
Лишени са от ясност, понеже липсват национална идеология и цели за развитието на държавата.
Кремъл отдавна губи войната за Украйна. Отговорността на дипломатите за този позор е значителна, защото с лека ръка допуснаха страната им да бъде изолирана. Вече трето десетилетие те действат като търговски представители на кликата, изнасяща руските богатства в чужбина. Не станаха защитници на интересите на своята държава. Комплексари са, не блестят с ум и трудолюбие. Останалото довършиха разузнавачите, анализаторите и военните.
По-нататък в интервюто: «За да бъдат възстановени двустранните отношения, Япония е длъжна да признае погрешността на своята антируска политика… Отмяната на санкциите няма да е достатъчна за това».
Ако желае уважение и симпатии, Русия трябва да победи на бойното поле. Бързо и убедително.
Най-вероятно даже в момента се водят задкулисни преговори с НАТО за сключване на примирие… И те трябва да се приемат като храчка в лицето на Федерацията (имам предвид силната независима държава, а не бензоколонката, в която я превърнаха американските васали), защото споразумение, подписано без овладяването на стратегически важни позиции, само ще усложни проблемите. Чужденците няма да признаят грешките си. Ще открият нови фронтове – външни и вътрешни.
Ала тук рискуваме да засегнем болния въпрос, дали победата е нужна на тези, които определят политиката на Кремъл (а сред тях точно не е главнокомандващият – него го скриха, дадоха му да се занимава с туризъм и с учебните програми на децата)? И как те си я представят?
По-нататък г-н Ноздрев казва, че отношенията между Токио и Москва се намират «под силния негативен натиск на враждебния курс», провеждан от администрацията на министър – председателя Ф. Кишида.
В този набор от думи не се крие нищо трагично, защото връзките между двете държави никога не са били на висота. Но на Изток хората са прагматични и обикновено вадят ножовете, когато плячката им е в ръцете.
За съжаление истинската беда ще дойде, когато последните «партньори» Пекин и Анкара свалят маските от лицата си.
Посланикът отбелязва, че Русия е готова да възстанови доставките на нефт за Япония, ако страната отмени наложения таван на цената му. Макар че и сега «Митсуи» и «Митсубиши» спокойно продължават да пълнят танкерите с нефт и газ в рамките на проекта «Сахалин – 2».
През 2023 год. враждебната Страна на изгряващото слънце е внесла от дашния северен съсед енергоносители за над 4 милиарда долара (данните са за периода до месец октомври). Има спад в търгуваните обеми, но и постигнатото навява неприятни мисли. Чия е Русия? За какво гине част от народа ѝ.
Изказванията на посланика показват, че уроците от 2014 и 2022 година не са научени. Дипломацията не се прави с нефт и газ. За нея са нужни чест, родолюбие и значителни постижения… И още куп други липсващи неща…
Най-вероятно кървавият фарс в Донбас ще прерасне в голяма война. Десетилетия наред Кремъл градеше своята търгашеска република… Там се гордееха, че с изнасяните за безценица национални ресурси поддържат икономиката на целия свят. Видяха сметката на някогашната велика държава. Деградацията е такава, че дори сега чиновниците, милиардерите, а и доста от обикновените хора, са неспособни да проумеят, че е настъпил съдбоносен за тях момент. Няма идея. Няма пример. Нито пък желание за борба.
Всички обичат търгашите… Удобни са - като ти омръзнат, може да ги натупаш и ограбиш.