От Факти.бг се допитахме до специализираното мнение на политолога Борис Попиванов, относно предложението на президента Росен Плевнелиев за референдум относно избирателната система. Това интервю е част от дискусията, която Факти.бг започна по темата след предложението на държавния глава.
Не следва ли въпросът за мажоритарен вот да се формулира по следния начин: „Искате ли мажоритарни избори за НС?“
Който внася предложението, той да прецени как трябва да се формулира въпросът. Нали това беше един от големите проблеми с референдума за ядрената енергетика. Първоначалната формулировка беше отказана, защото се прецени, че НС може най-добре да покаже как трябва да бъде зададен въпросът и стана съответното недоразумение с развитието на ядрената енергетика. Така че, този който внася вота, той трябва да прецени. Тогава вотът беше внесен от БСП и според тях го бяха формулирали по най-добрият начин. В случая е президента Плевнелиев и той трябва да го формулира, максимално отговарящ на неговия стремеж.
А според Вас как трябва да се формулира?
Аз не съм напълно сигурен доколко тази дискусия е проведена достатъчно отговорно и ефективно, за да има точната формулировка, зад която да застана. В България, през последните години, думата „мажоритарно“ гласуване доби някакво сакрално значение. Избираме личности без да си дадем сметка, че нито знаем кои са те, нито това ориентира хората в нещо друго освен, че личностите са лидери на двете водещи партии, които и да са тези партии в съответният момент. Не съм напълно убеден, че това би могло да реши въпросите с усещането за непредставеност на значителна част от българските граждани. Но като са тръгнали по този начин, да изяснят какво имат предвид под „мажоритарно”.
Не следва ли да се включи и въпрос: „Искате ли система за отзоваване на конкретни депутати?“
Аз категорично съм против това, защото противоречи на целия европейски конституционализъм, в който мандатът на народния представител е свободен мандат. Той не се подчинява на изрични инструкции от тези, които го изпращат до съответния парламент и съответно не може да бъде отзоваван. Така се е развила през последните два века европейската практика. Ние се опитваме да превърнем нашите депутати в пълномощници. Все едно им даваме бележка да ни вземат пенсията от пощата и само толкова, нищо повече. И ако те не го правят, моментално оттегляме своето доверие. Един парламент и едни народни представители не могат да работят сериозно, стратегически, дългосрочно и качествено, ако през цялото време трябва да се съобразяват с това кой ще ги отзовава и кой може да предприеме нещо против тях.
Редно ли е въобще въпросът за електронно гласуване, който на практика е технически, а не политически, да бъде поставян на референдум?
Въпросът е технически безспорно. Особено в страни като България. Ние сме много подозрителни към тези неща, защото смятаме, че технологиите могат да ни подведат. Смятаме, че когато нещо става през компютър, техника и прочие, лесно може да бъде манипулирано. Като илюстрация на тази теза може да вземем историята с подслушванията. Когато всеки е убеден, че телефона му може да бъде подслушван, тогава защо да не реши, че пуснатият от компютъра вот за дадена партия или кандидат, също може да бъде прихванат или пратен в друга посока. Аз съм съгласен с тези аргументи, които бяха представени тези дни в хода на дискусията около идеята на президента, че пътят към електронното гласуване наистина трябва да мине през затвърждаване на практиките на електронното правителство и на предоставянето на максимален брой услуги по електронен път на гражданите. Така те ще свикнат, че самото управление на изборите може да премине по този начин.
Предложението на президента за частичен мажоритарен вот не е ли отклоняване от идеите за 100% мажоритарен вот и не е ли по-правилно да бъдат запитани гражданите какъв мажоритарен вот искат?
Точно така. Добре е да бъдат запитани какъв точно мажоритарен вот искат. Защото не съм сигурен дали и ние точно знаем това. Колкото до задължителното гласуване, това е крайна мярка, която се предприема в страни, в които имаме много сериозно, често етническо и езиково разделение, както е в Белгия. За да не се стигне до доминация на едната общност над другата, се задължават всички граждани да гласуват. По този начин техният вот отразява пропорциите, разпределението на общностите в самата страна. Както е и в Гърция, където е направено с цел да се намери най-широка представителност. Задължителното гласуване създава огромни рискове.
Като цяло, ако искането на президента бъде гласувано от НС, това ще бъде ли пробив?
Ще бъде, разбира се. Въпросът е, че аз нямам впечатлението Народното събрание да се е засилило да го приема в този вид. Твърде кратка и твърде недостатъчна е дискусията, която е направена около тези предложения. А и ми се струва, че когато един президент, чиято основна функция е балансирането, освен всичко друго, между отделните власти и институции, би следвало преди да направи подобни предложения, да започне с дискусии и консултации с политическите сили. Не просто да ги хвърля на масата и да казва „Аз това искам, оправяйте се“. Това изглежда по-скоро като мотив за вътрешно политическа употреба, за междупартиен сблъсък, а не толкова за реално решаване на проблемите с представителството. Да не говорим, че самия президент Плевнелиев не се е изказал точно и ясно по продължилата девет месеца дискусия за Изборният кодекс, за да видим с какво в нея не е съгласен и защо предлага тези неща сега за референдум.
Вашето мнение какво е? Трябва ли да има мажоритарен вот и какъв?
Моето мнение е, че не трябва да има мажоритарен вот. Ние впрочем го имаме този мажоритарен вот, както на местните избори, когато избираме кметове, така и на президентските. Българският политически елит е в много сериозна криза. Мажоритарният вот, във вида в който може да се въведе в България, ще бъде чисто и просто бонус за големите политически партии и смазване на малките. Това е така, защото хората продължават да гласуват за партии, колкото и да твърдят, че искат личности и го правят, защото не виждат тези личности. Когато говорим за избор на личности, кои ще са тези 240 личности, които българският избирател би припознал като много важни, значими, авторитетни политици, на които заслужава да се гласува доверие. Няма ги, затова ще се гласува за партии, затова най-големите ще станат още по-големи. Поради тази причина аз съм против.