За мажоритарния вот и защо той не се въвежда

В държавата е много забавно и си мисля, че ще става още по-весело. Как всички коментатори започват с фразата: „Референдумът е хубаво нещо и е нужен… НО…” Хубаво е да се гласува за личности… НО в парламента няма да влезе тоя или оня, а без него за къде сме, държавата ще се затрие. Задължително гласуване – ОК, но знаете ли колко зле ще се почувстват някои хора, че те щели да направят еди какви си усилия, пък други нямало… Как отсега се знае какъв ще е резултатът на такова допитване – „против“ и всъщност питането е излишно. Смесвали се права и задължения. Ами я да погледнем един друг аспект – всички имаме право по конституция на здравна помощ. НО от това право имаме и задължение да внасяме здравни осигуровки. Електронно гласуване – да, ОК, в XXI век сме, НО… имало забрана от Конституционния съд.

Има грънци – има решение по проекта Фидосова, в което се изразява съмнение от ефикасността на така предлагания вариант.

Противоречало на конституцията – ами дори да е така, ако хората поискат промяна,

седнете и я променете. Има си процедура за промяна и някой трябва да свърши тази работа. И хем ми е смешно, хем ми става болно, че 24 години продължаваме да търпим едни и същи некадърници да определят живота ни. А на всички противници на мажоритарния вот ще кажа, че ако остане толкова обичаната от тях пропорционална система, в парламента отново ще виждаме същите корумпирани некадърници. И няма механизъм, който да им попречи да са там.

И я си спомнете какви „опции“ ни предлага пропорционалния вот: засилване на партийния диктат над народните представители, избрани благодарение на цвета на бюлетината, а не заради личните си качества; “скриване” в листите на посредствени партийни активисти, които не са подготвени за работа в НС; засилване на партизанските политически страсти в резултат на строго “цветовото” мислене; “спускане” от централните ръководства на партийни лидери за водачи на листи в провинцията и т.н.

Така се прегражда пътят на личностите, които имат несъгласия

с партията си. Политици с доказани качества се принуждават да угодничат на партиите си и да абдикират от личните си убеждения. По този начин косвено се нарушава и един от основните принципи на парламентаризма, че депутатите трябва да са свободни и да бъдат представители на целия народ.

И стига сте цитирали 2009 г. и как мажоритарната система тогава не е свършила никаква работа и как обслужвала този или онзи. Онази система беше перверзия, нарочно сътворена, за да компрометира мажоритарния вот и сега да подхранват лъжата. Пада се по един на 226 000 души от населението. А при останалите – един на 33 000. Как ви се струва? Конституционен скандал! Да избираш мажоритарно само 31 от 240 депутати е пълен абсурд, който го няма никъде по света. При това те се избираха само с един тур, благодарение на което повечето влязоха без мнозинство, а с по 30-40 % от вота.

Първо – само 31 мажоритарни от общо 240 мандата направо скрива мажоритарния вот, той е заметен под чергата. Човек пуска партийната листа, а индивидуалната бюлетина си върви с нея автоматически. И второ,

абсурдно е да бъде само в 1-ви тур – първият печели.

Това не е САЩ, в битката реално участват поне 10 партии. Печелившият може да има само 10 на сто! Изводът е прост – пропорционалните избори винаги потъпкват и мачкат мажоритарния избор. Да избереш точния човек е деликатна и сложна дейност на разума. Ако в такъв момент си повлиян от мексиканската вълна на партийната листа, вместо разума избира сляпата емоцията на тълпата. А тя винаги хуква да линчува някого, тя винаги гласува „против”, вместо „за”. И какво ни пробутват сега – преференциален вот. Чудо на чудесата! Пак партийни листи, но уж можеш нещо да кроиш по тях. Първото и най-важното – вместо да избирате направо човека, вие първо приемате листата, а после ровите в нея кой ви е по-симпатичен. Няма демокрация без партии.

Мажоритарният избор не е против партиите,

напротив, той ги заздравява и укрепва. Гласуваш за човек – гласуваш за партия. Но все пак на първо място е човекът. Човекът е вашият представител. Докато партийният списък е пердето, зад което могат да ви пробутат всичко. При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Какво мисли избирателят – за него няма никакво значение. Това е още една причина мажоритарната система да е неприемлива и отхвърляна от партиите. Мажоритарният вот щял да вкара в парламента мафията, олигарсите, богатите щели масово да купуват гласове? Ако мажоритарна система в два тура бе изгодна за мафията и олигархията, отдавна да е въведена! Тъкмо обратното – когато трябва да спечелиш мандата с 51 на сто от вота в даден район, купуването на гласове се обезсмисля.

Ще купиш 2-3 % и ще си изгубиш парите. Мафията няма изгода.

През 2009-та, когато се въведе прословутият “засилен мажоритарен елемент”, всички партии нададоха вой до небесата, че при мажоритарната система можело да си купиш гласовете. Точно обратното е.

Гласове се купуват при пропорционалната система. При нея с 1000-2000 купени гласа можеш да вкараш депутат в парламента. При мажоритарната, за да си гарантираш място, трябва да купиш половината от всички гласове в района. При средно 30 хиляди избиратели на район, това означава, че трябва да купиш над 15 хиляди избиратели, което на практика е невъзможно.

Излиза, че именно пропорционалната система е изгодна на тези, които са свикнали да купуват гласове. Може би затова партиите не искат тя да бъде сменена.

През 2009-та всички политици и платените им журналисти реваха, че с мажоритарни избори в парламента можело да влязат престъпници като братя Галеви, които щели да купят избирателите. Братя Галеви действително се кандидатираха. Пламен Галев беше мажоритарен кандидат в Кюстендил, а Ангел Христов – в Перник. И какво стана? Избраха ли ги? Не ги избраха.

Къде отидоха прогнозите на “разбирачите”…? Направо изпадам в умиление като ги слушам с каква бащинска загриженост ни обясняват какъв капан е референдумът, как се подменял дневния ред на държавата с измислени проблеми, как ако се допитат хората – ужас, в държавата ще настане хаос, пълна катастрофа, всички ще хукнат да си продават най-милото, а именно гласа си…

И най-страшното, което ни очаква –

партиите ни нямало да могат с такава грижа и отговорност да се грижат за бъдещето ни, а вместо това хората сами щели да казват какво мислят и предпочитат. Шок! Не трябва да се допуска! На народа не трябва да се дава власт – неговите искания са глупави.

Просто лошата олигархия трябва да се сменя с добрата олигархия по най-културен начин и всичко отново ще си дойде на мястото. Било каквото било, отсега нататък – както е било досега…