На първата самостоятелна пресконференция след встъпването си, служебният финансов министър Людмила Петкова само посочи, че фискалният резерв е по-нисък от този, който Асен Василев изтъкна при церемонията по предаване на поста. И двамата бяха прави, защото Василев посочи като дата 29 март, последния работен ден на последния му пълен месец на власт. Петкова пък посочи моментно състояние. Както след смяната на Асен Василев от служебния министър Росица Велкова, така и сега след смяната му с Людмила Петкова възникнаха въпроси какво е финансовото състояние на България. Твърде малко от медиите опитаха да отговорят на този въпрос, а още по-малко успяха. В тази статия ще опитам да обясня с прости примери и актуални данни в какво финансово състояние наистина се намира България и ако то е тежко, дали е имало безотговорно управление, така че хронично да се намираме в проблемна ситуация.
Първоначално потърсих информация от Министерство на финансите какви са наличностите в отделните подсметки, които формират фискалния резерв. Идеята беше да се види какви са онези средства, на които правителството не трябва да посяга при финансирането на ежедневните си дейности. Съответно, ако го е правило, то се знае кога не е имало собствени средства и е прибягвало към финансиране от фондове, които не трябва, но на които може да посегне. Това би било сигнал за ликвидни затруднения, които ако не да се прикриват, минават тихомълком.
Отговорът на финансовото министерство, доколкото го има, е глътка свеж въздух след категоричния отказ на министерството да общува с медиите и да предоставя поискана информация в изминалите 10 месеца под ръководството на Асен Василев. Съдържанието му обаче е повече технологичен поглед и разбиране за управление на публичните финанси. Той обаче не позволява да се създаде обективен критерий за оценка кога държавата е била в тежко ликвидно състояние, и кога не.
Позицията на финансовото министерство е:
„Фискалният резерв се формира от салда по сметки, които представляват реална експозиция към БНБ и банките. Експозицията към БНБ представлява салдото на системата на единна сметка, а не индивидуалните салда по сметки, включени в единната сметка. В съответствие с нормативните изисквания общият размер на наличностите на единната сметка обезпечават финансирането на всички плащания на бюджетните организации, включени в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), като ресурс за извършване на плащанията е целият размер на наличностите на единната сметка. Това означава, че формираният общ ресурс на системата на единната сметка се управлява на консолидирана основа като агрегиран размер в рамките на съответните изисквания на Закона за публичните финанси“.
Преведено на разбираем език, това означава, че всички пари на държавните институции са централизирани в сметки в БНБ, които се консолидират в така наречената единна сметка, която формира едно общо салдо. В нея постъпват също приходите от данъци, осигуровки, европейски помощи, заеми и каквото още се сетим. Всяко плащане на държавата се отразява със знак минус в така наречената единна сметка, макар всеки човек и фирма да формално да получават парите си не директно от нея, а от различни източници – безработните и пенсионерите от НОИ, фирмите от ведомствата, с които имат договори, студентските стипендии от съответните университети и така нататък.
Министерство на финансите твърди, че така са устроени по принцип „съвременните Treasury системи“ и всичко е в съответствие със Закона за публичните финанси. Министерството оспорва като неправилно и разбирането, че така наречените „оперативни разполагаеми пари на правителството трябва да са само тези, които стоят като излишък между моментните приходи и разходи или спестеното в минали периоди, но без да се броят салдата на отделните подсметки, с които правителството не се разпорежда директно. Тоест, за министерството е приемливо в единната сметка да се формират наличности например със европейски средства, ликвидности на висшите училища, държаните медии и т.н. и тези средства, доколкото са в единната сметка да се ползват за текущи разплащания на пенсии, заплати, или по фактури за извършена работа от изпълнители на обществени поръчки.
Аргументът според отговора е, че както в моменти средства се теглят и формират пасив за единната сметка, така в други моменти приходите по нея компенсират пасива. Отговорът обаче не съдържа пълната поискана информация, като препоръчва част от нея да се поиска от други институции. Става дума за справка какви са спестените средства във фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и фонд „Радиоактивни отпадъци“. Така не се вижда и кога държавата е губила ликвидност до опасно ниски равнища. А това, че законът позволява да се ползват средства, които формално не са на правителството, понеже са в единната сметка не е база за оценка. Накратко – законосъобразността няма знак за равенство със стабилността.
Като не предоставя критерий за оценка що е то притеснителна фискална ситуация, такава може да се състави независимо от правителството, като различни действия и коментари могат да служат за отправна точка.
Например, парите на Сребърния фонд (3.9 милиарда лева по последни данни от миналия декември), в двата фонда, свързани със старите ядрени мощности и ядрените отпадъци, има общо между 1.75 и 0.15 милиарда лева (по данни на economix.bg, които цитират отговор на енергийното министерство) и 500 милиона на учителския пенсионен фонд правят 6.2 милиарда лева наличности във фискалния резерв би трябвало да са неприкосновени. Дори Министерство на финансите да не го казва директно, има няколко отговора, в които се твърди, че не е посягано на Сребърния фонд. Следователно, той се признава за неприкосновен, а посягането към него би било най-малкото израз на безотговорност. Допълнително, Народното събрание задължи Министерство на финансите, още по времето на Асен Василев да възстанови един милиард лева на Фонд „Сигурност на енергийната система“ (без него във фонда има само 400 млн. лв.), което също отразява управленско виждане за неприкосновеност на средствата. Така, само като сбор от средства във фондовете, които по силата на логиката и всеобщо експертно виждане трябва да са неприкосновени, във фискалния резерв трябва да има 7.6 млрд. лв., на които не трябва да се посяга. И излиза, че към встъпването на Людмила Петкова държавата е теглила кредит от 900 млн. лв. от този препоръчителен неснижаем остатък.
Това разбира се е ориентировъчна сметка и тя може да се отхвърли. Може обаче да се приложи и друга, която също показва, че фискалните резерви на България често достигат тревожно ниски равнища.
Когато страната ни просперираше фискално – в първото десетилетие на този век, в бюджета за 2008 година се заложи минимален размер на фискалния резерв от 6.8 милиарда лева. При прогноза Брутният вътрешен продукт да стигне 61 милиарда, това правеше отношението резерв БВП спрямо очакван БВП от 11%. Този номинален праг се запазва три години – до есента на 2010 година, когато в бюджета за 2011 година се заложи минимален размер на резерва от 4.5 милиарда лева. При прогноза брутният продукт за тази година да стигне 77 милиарда лева това прави отношение резерв към очакван БВП от 5.8%. Причината е, че 2011 година се очертаваше като трета поредна година с бюджетни дефицити и при очевидното нежелание на ГЕРБ да теглят заеми, фискалният резерв фактически изигра ролята на „мазнинка“ ( по думите на Бойко Борисов), позволявайки на кабинета да ползва негови наличности за финансиране на дефицита.
Е, за тази година прогнозата е БВП да мине 200 милиарда лева, което означава че формалният праг за фискалния резерв от 4.5 милиарда прави едва 2.25% в относителен план, което е нищо. Преди две години, когато Продължаваме промяната опитаха да подновят състава на Независимия фискален съвет, поради изтичане на мандата на старият, доцентът по икономика от Стопанския факултет на СУ Калоян Ганев посочи, че трябва да има механизъм за актуализиране на минималния размер на резерва. Такъв обаче и до днес няма. Ясно е, че числото 4.5 милиарда няма връзка нито с неприкосновените средства, нито с размера на предстоящи лихви и главници по държавния дълг, тоест виси във въздуха.
Ако опростим примера и сравним фискалната система с ресторант – може да кажем, че състоянието на бюджетен излишък предполага в касата винаги да постъпват повече пари, въпреки плащанията при доставки на храните за готвене и напитките за сервиране. Повод за внимание е, когато се случи в касата да няма достатъчно пари и собствениците отворят сейфа с парите за заплатите, за да платят нещо текущо с очакване до края на месеца да наваксат. Да се посяга на Сребърния фонд, ядрените фондове, учителския или този за гарантиране на сигурността на енергийната система, означава не да се плаща с парите за заплатите, а направо да се посегне и към буркана с бакшишите. Следвайки точно тази логика, може да се предположи, че в месеците до есента държавата ще привлече между един и до два милиарда лева дълг от вътрешния пазар, за да не се стига до обиране и на последната свободна ликвидност
Колкото и Людмила Петкова да избягва конфронтация с Асен Василев, фактът, че резервът е спаднал до 6.7 милиарда във втората седмица на април показва безотговорно отношение. Близо до средствата, на които не би трябвало да се посяга резервът е падал и в миналото, като през април 2022 година той беше паднал до 4.7 милиарда лева и това показва рецидив в опитите на Василев да скрие ликвидните проблеми на държавата. Той е допускал това като резултат от оптимистичните прогнози в бюджетите си, които позволяват непокрито харчене. В същото време е отказвал да признае грешките си, теглейки заеми, което е безотговорно. Не, че и при ГЕРБ не се е случвало, но за правителствата на „Продължаваме промяната“ тази безотговорност е закономерност.