Интервю пред "Фокус" с бившия финансов министър Симеон Дянков
Г-н Дянков, защо целта за приемане на еврото на 1 януари догодина няма да бъде изпълнена и няма да влезем в еврозоната по план?
Първо, трябва да припомним на нашите слушатели, че първоначалният план беше януари тази година, 2024 година, от предишното редовно правителство. Това не се получи, защото имаше висока инфлация и ред служебни правителства. И макар че напоследък наистина януари 2025 година се показва като цел, особено от бившето правителство "Денков“, това не беше реално така или иначе. В смисъл не е въпрос на дезинформация, не е въпрос на смяна на правителство, въпрос на това е, че нашата инфлация все още е много над стойностите, които са необходими за влизане в еврозоната. И следователно реална дата е януари 2027 година, ако се създаде бързо ново редовно правителство и това правителство се напъне бързо да работи по тази тема, възможно е януари 2026 година. Но януари 2025-а не беше никога възможна, това беше политическа дъвка.
А подходящ ли е в момента инфлационният критерий за прием в еврозоната, според който инфлацията трябва да е най-много с 1,5 процентни пункта по-висока от тази в най-добре представящите се страни? Някои го определиха като абсурд.
Не, не е абсурд. Според мен е много добър този критерий, както и другите критерии. Този, всъщност инфлационният критерий бих казал, е и най-важният за влизане в еврозоната, не просто за влизане, а за това нашите предприятия, нашето производство да е конкурентноспособно. И връзката е следната: ако нашата инфлация е по-висока от средната за влизане в еврозоната ,или в случая критерият, който е "трите страни с най-ниска инфлация", ако нашата е по-висока и по някаква причина ни приемат, това означава, че с какъвто процент сме над тази инфлация, с такъв процент автоматично влизаме като неконкурентоспособни. В смисъл - нашите цени на работна ръка, на материали ще бъдат с такъв процент по-скъпи от тези в еврозоната. Така че този критерий е много добре измислен и по никакъв начин не трябва да си играем с него, да се опитваме да убеждаваме някои в Брюксел или във Франкфурт, че трябва да ни приемат без него. За радост те няма да ни приемат без да сме го изпълнили, просто трябва да си свършим работата.
Има ли риск в момента много удобно определени партии да "яхнат вълната" и да използват общественото недоволство в свой интерес по темата за еврозоната?
Нашето общество по принцип е разделено по тази тема. Някъде около 60% искат да влязат в еврозоната бързо, други 40% се колебаят. Това вече наистина зависи от настроенията в някои партии, които са против влизането в еврозоната. Но факт е, че целият български бизнес разбира, че влизането ни е полезно за тях – много по-лесно ще се регламентират цените на износ, на внос от Европейския съюз, ще има повече туризъм за някои от градовете ни по Черноморието, Пловдив, които имат повече туристи, някой от малките ни градове... Определено ще се засили икономиката с влизането. И следователно като цяло смятам, че това няма да е някаква особена политическа дъвка, че така или иначе, който е следващ на власт в редовно правителство ще се старае бързо да влезем.
А защо хората се притесняват от приема на еврото?
Защото нито БНБ, централната ни банка, нито досега поредица финансови министри не обясниха какви са ползите. Обясняват се по-скоро някои от страховете - като увеличаване на цените на някои продукти, след като влезем в еврозоната. Това не е реално, едва ли ще стане, а плюсовете не се обясняват. Основните плюсове са два: единият е, че най-общо казано за активите, които българите имат, става въпрос за земя, за апартаменти, за къщи, недвижимото имущество, виждаме в други държави, които влизат в еврозоната, че цените се увеличават значително още първата година – някъде между 20 и 30% ако притежавате земеделски земи, ако притежавате апартаменти и други такива активи - къщи, тяхната цена, тяхната стойност по-скоро се увеличава доста бързо, което пък дава възможно с тези активи да се правят повече неща. И другото, както споменах, България зависи много от туризъм – става много по-лесно, ако сме част от еврозоната да се привличат туристи в тези градове, а и в някои от другите ни населени места. Така че това трябва да се обяснява, не само страховете на хората и да казват: "Не, няма да е така“ без особени подробности.
Добре, защо не се появи някой, който да го обясни, и остави хората да си мислят, че заплатите им ще паднат наполовина, че цените ще се качат двойно в магазините?
Всичко е въпрос на интереси. В БНБ до много скоро реално бяха против влизането ни в еврозоната, защото и там цари едно такова опасение, че като влезем в еврозоната задачите на БНБ, на Централната банка, се намаляват с много. В смисъл тяхната сила - те вече не управляват нашия паричен ресурс, управлява се от Франкфурт, включително примерно инфлационният процес. Така че те не бяха особено възторжени, особено предишното ръководство до миналата година, от влизането ни в еврозоната. А доскоро финансовият министър Асен Василев, поне в предишното си превъплъщение като финансов министър в служебни правителства, в правителство "Петков“, също не беше поддръжник на еврозоната. Сега някак си в ново лице го видяхме последните месеци. Но когато тези, които отговарят за влизането, те не са сигурни, тогава става някаква така вяла кампания или въобще нямаше кампания. И заради това всъщност страховете на хората бяха основателни.
Вие заговорихте за Асен Василев – "още при първото служебно правителство, на което той е бил служебен министър се развали инфлацията". Защо? Това казахте в едно друго интервю.
Да, наистина, ако във времето се провери кога ние сме изпълнявали за последен път инфлационния критерии, това е било септември 2021 година, значи преди около две години и половина. Това е буквално два-три месеца след падането на правителство "Борисов 3“ и първото ни от поредица служебни правителства най-новото, така де се каже тогава, когато Асен Василев беше за първи път финансов министър. И тогава една политика в името уж на социалното благоденствие, на равенството, но рязко, рязко се повишиха много цени. Дадоха се някои допълнителни социални помощи и главното – дадоха се големи субсидии на абсолютно незаслужаващи големи фирми, тип "Лукойл“ например, знаете тази тема, и тогава инфлацията хвръкна рязко нагоре. И досега, както споменах, сме някъде около 2,5 процентни пункта над това, което трябва да сме.
Бутна ли ни политиката на Асен Василев?
Определено това беше причината и досега да не сме (бел. ред. в еврозоната). И затова като напоследък чуем, както споменахте в началото на нашия разговор, че това е част от дезинформация от външни сили, просто ние ако си бяхме изпълнили критерия, щяхме да сме в еврозоната. Не сме си изпълнили критерия, да се хванем и да го изпълним. Между другото тук и за в бъдеще има един сериозен политически оттенък. Аз съм убеден, че ако успеем да организираме следващо редовно правителство сравнително бързо и не влезем в поредица от служебни правителства - това правителство има големия шанс да остане в историята като правителството, което е влязло и в еврозоната, и в окончателния Шенген. По този начин ще стане историческо правителство. Това за мен е допълнителен шанс и причина да се създаде редовно правителство.
А какво смятате за въпросния 3% дефицит, с който Асен Василев постоянно се хвали? Изкуствено ли се поддържа той, оголват ли се определени места, за да може да бъде поддържан? И визирам всичко, което се случи около Фонда за енергийна сигурност.
Да, наистина, взеха се над 6 млрд. от Фонда за енергийна сигурност, като цяло от държавния енергиен сектор, става въпрос за БЕХ, НЕК, АЕЦ “Козлодуй" беше създал благодарение на високите цени на електрическата енергия в последните две години. Там се създаде един голям буфер, имаше доста пари, които влязоха. Тези пари се иззеха последната година от вече бившия министър Асен Василев, за да се спасява бюджетния дефицит. И той наистина малко слезе под 3% миналата и по-миналата година, но факт е, че ние сме застрашително близко до този критерий.
А междувременно тези буфери, които ги имаше, особено в държавните предприятия, не само в енергетиката, между другото и в доста други държавни предприятия се иззе на 100% дивидента, което досега не е ставало. Най-много 50% се иззима за държавния бюджет. И следователно на следващия редовен министър, както и на сегашната министърка Людмила Петкова, ще ѝ е много по-трудно да слезе под този 3% праг, без да се налага да се режат капиталови разходи, както обикновено става, което означава, че няма да има пари за Околовръстното в Пловдив, няма да има пари за магистрала “Хемус" пак и т.н.
Има ли риск България да не се подготви достатъчно добре за влизането в еврозоната, да влезем неподготвени? И всъщност, включването на една такава недостатъчно добре подготвена страна в еврозоната, какви рискове крие?
Има такива рискове по принцип, но бързам да кажа, че България не е от тези страни. Ако бизнесът, и особено банковият сектор, който най-трябва да се подготви, ако нещо може за тях да се каже е, че те вече се подготвят всяка година, защото политиците им обещават 2023, 2024, 2025 г. и те постоянно са подготвени. Това между другото струва доста пари за тях, защото има софтуерните системи, които с всяка изминала година пак трябва да ги зареждат. Така че в банковото дело, в банковия сектор от не влизането ни в еврозоната една година се губи някъде от 300 до 400 милиона евро всяка година, просто от подготовката, която след това не се осъществява.
Това са много пари за България.
И това е само в банковия сектор, изключваме туристическия сектор, логистика секторът, който също зависи от това. Така че ние, ако не нещо друго, бих казал сме преподготвени. И аз се опасявам от обратното, че в момента, в който най-после успеем да влезем, никой няма да повярва, защото политиците толкова различни прагове слагаха. От опита ми в други държави, които са влезли в последните 10-15 години, напоследък Хърватия, преди това Латвия, Литва, Естония - правиш го тихо, и в момента, в който вече си подал документите и знаеш, че ще влезеш, само тогава го обявяваш. А тук беше обратното.
Тук тръбим много, да.
Тук тръбим постоянно и от последните 3-4 месеца, особено не само финансовият министър Асен Василев, а изненадващо и премиерът Денков, който е далеч от тази тема, започна да говори, все едно, че предстои това едва ли не следващата седмица. Водиха тук едва ли не политически фигури от Брюксел, които от немай къде казваха, “да, може би ще стане", но винаги казваха: “Ако си изпълните критериите", които ние не сме си изпълнили. Така че не, за мен няма опасение, че хората или особено бизнеса ще са неподготвени, напротив, както казвам твърде-твърде сме подготвени и най-после някой да си свърши работата в правителството.
Да, обаче политическите престрелки продължават. Според Бойко Борисов еврозоната е била готова, но ПП-ДБ са я провалили с безогледното си харчене на пари?
В случая е факт, наистина данните показват, че до септември 2021 г., и забележете, в продължение на над 15 години. Значи първият път, в който сме покривали този критерий, между другото той трябва да се покрие в три поредни месеца, така че не е само първият месец в който да влезем. Да кажем готови сме, прибирайте ни. Защото те все пак следят дали това е еднократен процес. Но първия път, който сме влезли така стабилно в този процес е в началото на 2008 година, още по времето на г-н Орешарски тогава беше тогава финансов министър, Сергей Станишев. И всъщност, за близо 15 години България всеки месец, всяка година, през различни кризи е покривала този и други критерии.
Всъщност между 2008 г. и 2021 г. ние всички критерии за влизане в еврозоната сме ги покривали година след година. Проблемът е бил политическата нестабилност, макар че тя не е реален, официален фактор за влизането, аз на 2-3 пъти като финансов министър съм пробвал да водя този разговор при покриване, подчертавам на всички критерии. Те казват: “А ние откъде знаем, че вашето следващо правителство няма да направи нещо, което да попречи на влизането?". И реално ти няма как да отговориш добре на това, освен ако ти не си в следващо правителство, а това разбира се, не се знае. Така че и тази тема ще излезе. Но само 2021 г. всъщност, за 2,5 години ние не покриваме този критерий, а дай Боже, за де окаже, че критерият от 3% дефицит, който споменахте, ще можем да го покрием за следващата година. Защото това, ако не стане, ни отделя от еврозоната поне още 2-3 години.
И малко на политическа тема. Как виждате развоя на събитията в момента с предстоящите парламентарни избори?
Мисля, че тези парламентарни избори са по-интересни от гледна точка на това, че за разлика от предишните 4-5 парламентарни избори, където донякъде се знаеше, че първата и втората политическа сила няма да имат достатъчно подготовка, достатъчно възможност да създадат правителство с различни политически сили. Мисля, че сега за първи път ще имат някакви варианти, в смисъл, няма да е само ГЕРБ им трябва ПП-ДБ, или на ПП-ДБ им трябва ГЕРБ, иначе не могат с други. Смятам, че такава ще е конфигурацията, в смисъл ГЕРБ ще дръпне значително напред, показват социологическите данни. Аз им вярвам, между другото, за разлика от някои. Ще дръпнат достатъчно напред, аз съм убеден, че те ще предложат пак на ПП-ДБ да работят заедно, защото някои неща се свършиха в последните 9-10 месеца.
Имаше сравнително ново спокойствие, което не го бяхме виждали в последните 2-3 години. Но ако това не стане, и това е новото в предстоящите избори, те ще имат и друга възможност, примерно коалиция с ИТН и ДПС, които между другото са партиите, които по темата еврозона са бих казал най-стабилни, най-уверено говорят за ползите ни от влизане в еврозоната повече от ПП определено. Така че там има не само просто аритметика, че това може да стане, а и има смисъл това да стане, за да влезем в еврозона, да влезем в Шенген. С други думи, вече има алтернативи, които преди ги нямаше, просто или така или нови служебни избори.
Ще си простят ли ГЕРБ и ПП-ДБ, защото те се разделиха доста бурно?
Аз донякъде познавам и двете страни, голяма част от лидерите и от време на време говоря с тях по тази тема еврозона, за която споменахте, е близка до мен. И смятам, че да. Те по принуда, ако не нещо друго ще трябва да си говорят. Това ще стане след изборите, няма да е в следващия месец. Но най-смислената конфигурация продължава да бъдe ГЕРБ и ПП-ДБ да са заедно в следващо правителство, може би с още по-широка коалиция. И вече да не си казваме, че не е коалиция, а сглобка, а реално това беше коалиция, в която участваше и ДПС досега, в последните 9-10 месеца. И ако се опасяват да е само ДПС с тях, да привлекат и други, има възможност, споменах ИТН, в ляво, доколкото виждаме, се появява нова политическа формация с Мая Манолов и Ваня Григорова. Ако това наистина се оформи така за изборите, смятам, че има голям шанс те също да влязат в парламента и ще стане по-интересно, ще има повече опции.
И като финал, да затворим рамката, по какъв начин ни виждат в Европа, спрямо политики, партии, коалиции? Какви са настроенията спрямо България в момента, на фона на тежката ситуация, в която се намираме чисто политически?
Европа се насочва към следващите европейски избори, изборите за Европейски парламент и от тази гледна точка, в момента сме малко извън конкретния обсег. В смисъл, не сме толкова на дневен ред, както бяхме в предишните години. Но дотолкова, доколкото има поглед върху нас, то е изненада, че вече толкова поредни избори се налага да се направят, за да се стигне до някаква смислена конфигурация. Не са свикнали не само за България, въобще в Източна Европа да стане това. И всъщност е интересен факт, че ако погледнете последните 1-2 години какво става в Централна и Източна Европа, държави като нас, има някаква много сериозна политическа стабилност. В смисъл, лидерите, които са били преди това на власт, се връщат на власт, примерът е Доналд Туск в Полша, вече започна трети мандат. Роберт Фицо в Словакия, преди известно време започна четвърти мандат, Орбан е разбира се, различна категория, но също е четвърти мандат.
В Хърватия миналата седмица имаше избори, трети пореден мандат на ХЗС, това е партията, която е сродна на ГЕРБ от ЕНП. В смисъл около нас е обратното, всъщност има много повече стабилност в последните 10 години буквално, отколкото е имало преди. Защо има такава стабилност? Защото смятам, че в период на несигурност, която вие казахте - кризи, COVID, след това енергийна криза, напоследък войната разбира се е много от съществено значение. Хората търсят стабилност, горе-долу както и в еврото се търси стабилност с влизането, и те я намират тази стабилност в сериозни лидери, лидери, които вече са се доказали в миналото, които да им вдъхнат доза стабилност.
И аз затова всъщност смятам, че резултатите от идващите избори ще са доста по-решителни в полза на ГЕРБ. Защото каквото и да си говорим, Бойко Борисов е бил лидер вече няколко пъти на кабинети и като цяло вече се познава като лидер над 15 години. Някак си хората инстинктивно, не само това, което се надяват да се направи, а просто от психологическа гледна точка се насочват натам. Хърватските избори преди седмица бяха много интересни от тази гледна точка. Тези, които бяха на власт, се преизбраха на власт с темата сигурност. И аз смятам, че натам се върви.
Вече се връщаме към старото познато и минахме периода на новия месия?
Точно така, понеже новият месия отчасти се оказа, че е аматьор и не знае какво прави, учеше се, което е добре да се учат ново поколение политици, но когато има около нас несигурност, ти все пак гледаш кой е лидерът, който може да не ти харесва от време на време, но на който вярваш, понеже е бил лидер и преди. И това около нас, като си говорим за други държави около нас Сърбия по същия начин Вучич, така че се преизбра значително. И затова смятам, че следващите избори, както споменах преди малко са доста по-решителни, в смисъл доста по-бързо ще се стигне до правителство и няма да ги има тези дълги, мъчителни разговори, в които между другото ние губим инерция и за Шенген, губим инерция и за eврозоната, външните неща. Но губим инерция и за вътрешните си нашите, болезнени теми - инфраструктура, аз съм от Ловешко, тази магистрала “Хемус", вече какви ли не треви вървят по нея. Уикендът бях в Пловдив, то е по-лесно от София до Пловдив да се стигне, отколкото от пресечката там на магистралата да се стигне до Пловдив, просто...
Да, в интерес на истината, лоша инфраструктура.
Липсата на Околовръстното, което се говори от немай си къде, ето това са всъщност нещата, които на хората, на средния човек най-много му е важно. Шенген и eврозона са интересни, но по-малко.