„В царството на сатаната няма любов. Там има само омраза и страх. Само чрез тези две емоции се оперира, т.е. работи, в това царство.”
Това е една много малка, но много важна част, от невероятния разказ на Хауърд Питман. При преживяване, известно като изпадане в клинична смърт, той е разведен на обиколка, от ангели, в света на отвъдното.
Преживяването се случва още през месец август на далечната 1979 година, когато Хауърд Питман е кандидат за щатски шериф. По това време той е и свещеник в една от многобройните протестантски църкви, но след това преживяване става американски баптистки свещеник. Хауърд Питман има издадени няколко книги, за срещата си с ангелите и демоните, в отвъдното, но истинска популярност преживяванията му набират едва сега, с негови интервюта в интернет, преведени вече на различни езици и гледани от милиони.
Това което изненадало и самия Питман, е че царството на дявола според това, което е преживял, не е под земята, а се намира на второ ниво, във второто небесно царство, преди по-горните. В момента в интернет, в различни интервюта, могат да се намерят разказите на много хора, от цял свят, преживели т.нар. клинична смърт и всички тези разкази по много неща си приличат. Но макар и да си приличат, те си остават доста индивидуални, както и това на Хауърд Питман.
Ангелите, които го развеждат, му позволяват да надникне в това второ царство, където върховен господар е дяволът. Това, което едва ли някой предполага е, че дяволът, не прави нищо без план, не оставя нищо на случайността – той планира всичко. За да упражнява властта си над света, той разполага, с главни помощници - демони, които условно може да наречем принцове. Те отговарят за различни, чисто географски погледнато, области от света. Там където дяволът не чувства голяма заплаха за своето царство един принц може да отговаря и за по-голям регион, дори и за цял континент. Обаче, там където дяволът чувства заплаха може да назначи много свои преки служители, които от своя страна имат многобройни преки служители, толкова много, колкото са им необходими. Може да се стигне дори до степен индивидуално назначение на демон върху човек, когото дяволът счита потенциално опасен за неговата власт и неговото кралство.
Впечатляващ момент е това, как принцовете - демони се събират, под водачеството на своя пряк началник – сатаната, на нещо като голяма, обширна маса. Тук те правят своите съвещания и кроят своите планове. Изкушавам да направя една вметка, че тази маса вероятно е постлана с бяла покривка, ако използваме разказа на съдия Константин Пенчев, който разказваше навремето, за едни големи маси, покрити с бели покривки, където определени хора се събират, за да обсъждат съдбата на други хора и на страната, като цяло.
Та там на тази маса, в царството на сатаната се правят планове, за започване на войни между народите, за индивидуални атаки, срещу определени хора и по какъв начин да бъдат извършени те. И изобщо планове за завоюване на света от силите на тъмнината. Възможно е тези планове един ден да бъдат изпълнени, защото в Откровение на Иоана, глава 13 е казано: „И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ. И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира. Който има ухо, нека чуе.” (Откровение от Иоана 13:6-7)
Хауърд Питман споделя, че това което вижда, така да се каже със собствените си очи и съвпадението между казаното в Откровението на Иоана, го разтърсва. Завладяването на света от сатаната ще започне със завладяване на църквата.
Във своята практика като шериф, Хауърд Питман се сблъсква с някои толкова тежки отношения и поражения върху малолетни, които по неговите думи, просто няма как да бъдат наречени човешки. Той споделя, че си е дал сметка, че и по отношение на вярата и в службата на шериф, той просто не е бил подготвен, нямал е достатъчна подготовка в духовен план. Затова, отново по неговите думи, Господ го подготвя и образова и то доста бързо. Началото на това е разтърсващото, близко до смъртта преживяване, което наричаме клинична смърт, а на английски NDE (near death experience) и обиколката, в отвъдното царство.
В царството на сатаната се оперира само с две емоции – омраза и страх. Там няма любов, изобщо. Многобройните подчинени на принцовете-демони и оттам и на самия сатана мразят, ненавиждат, цялото човечество, всички хора. Същевременно те се страхуват от шефовете си, които също мразят хората и по-долните от тях и се страхуват от сатаната. Както е известно, самият сатана е бил някога ангел, който при своя бунт срещу Господ забира със себе си една трета от ангелите, от Божието царство. Няма глупави ангели, затова възниква въпросът, как сатаната е успял да направи това? Това отнемане на толкова много ангели, всъщност показва способностите на дявола, когото може да наречем един вид управляващ магистрат и то от духовно естество.
Неслучайно и в Новия завет сатаната е наречен „князът на този свят” (Евангелие от Йоан 14:30), а също и „богът на този век” (Второ послание до коринтяни 4:4). Той може лесно да вземе по желание всеки загубен или заблуден човек. Принцовете-демони са най-силните му помощници. Някои приличат на хора, на войни или на най-обикновени хора, други приличат на животни или на полуживотни, дори на птици. Всички те са бивши паднали ангели.
Накрая Хауърд Питман е заведен от ангелите и сам Господ Бог говори на няколко пъти с него. Първият път Господ Бог говори с гръмотевичен глас, като разказващият всичко това, с удивление и ужас чува гръмовния глас на Господ Бог, който му казва, че досега не е следвал никаква истинска вяра. Той, който досега се е считал за вярващ, отново е поразен от връзката, с Новия завет и Евангелието от Матея: „Мнозина ще ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? Не в Твое ли име бесове изгонвахме? Не в Твое ли име много чудеса правихме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Евангелие от Матея 7: 22-23)
Сам Господ Бог дава пет важни лични принципа, които лежащият по очи пред него човек, трябва да следва отсега нататък, в живота си. Най-важното поучение от цялото това свръхестествено преживяване, за Хауърд Питман е, че трябва да направиш Господ свой Бог не само като го наричаш така по име, а наистина да Го направиш и приемеш за свой Господар.
Във времето преди библейският потоп, след който се спасил само Ной със семейството си, хората имали само два приоритета – богатството и удоволствието. Всичко друго е било на второстепенно място. Човечеството изглежда отново се приближава към тези времена. И ако отново се е приближил Божият съд и Царството небесно е добре да си припомним думите на Йоан Кръстител, цитирани в Новия завет (Евангелие от Матея 3:11-12): „Аз ви кръщавам с вода за покаяние: но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мен; аз не съм достоен да му понеса обущата; Той ще ви кръсти в Дух Светий и с огън: лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.” Така че кръщението на Светия Дух ще е с огън, подчертава няколко пъти Хауърд Питман, в края на невероятния си разказ.
Превел от английски: Андрей КИРЯКОВ