Мнението е публикувано в "24 часа"
Tрябва да се признае на президента Плевнелиев, че като извади от ръкавелите коза с референдума, той постави управляващите в отбранителен режим. Оттук нататък каквото и да говорят, все изглеждат гузни.
Но да не забравяме все пак, че както левият, така и десният политически елит е против пряката демокрация. Затова никога няма да зададе нормален въпрос. Ако например Плевнелиев бе предложил референдум за чиста мажоритарна избирателна система в 2 тура, аз не само че щях да го приветствам възторжено, но и щях да основа квартален клуб "При плевнята".
Този клуб щеше да е много популярен, тъй като според социологическите проучвания през последните 24 години поне 70 на сто от българите искат да си избират депутатите така, както си избират кметовете. Това е въпросът. Този въпрос е по-важен от отговора. Защо тогава никой политик не желае да го зададе?
И въпреки че нямат никакво намерение да попитат народа, политиците всеки ден обясняват по телевизиите колко лошо нещо е мажоритарният вот. Явно са им раздали "опорни точки" за вредата от мажоритарността, писани пак някъде в пресцентъра на МВР.
Тези опорни точки поставят в смешно положение всеки, който се опре на тях. Вчера например чух по телевизията г-н Жаблянов, депутатът от БСП, да твърди със сериозен глас: "Аз не знам някъде да е правен референдум за мажоритарна избирателна система."
Аз пък знам и бързам да го споделя с уважаемия г-н Жаблянов. През последните години
такива референдуми имаше в Италия, Румъния и Великобритания. Навсякъде народът единодушно се обяви за чист мажоритарен вот, но в Румъния и Италия активността не достигна необходимите 50 на сто, поради което резултатът не бе зачетен.
В Румъния все пак имаше напредък - въведе се така наречената "униноминална" избирателна система. При нея се гласува само за личности, и то в едномандатни райони. Партийни листи няма, но системата пак е пропорционална. Който кандидат вземе от раз над 50 на сто от вота в своя район - става депутат. На практика това се случва само в една трета от районите. Останалите гласове се превръщат в мандати по начин, който никой нормален румънец не е разбрал и до ден днешен. Колкото и да е сложна системата, тя явно оздрави политическия живот в страната и го обърна с лице към хората.
В Италия пък през декември действащата цели 8 години пропорционална система бе обявена за незаконна и по принцип страната би трябвало да се върне към предишната смесена система, при която три четвърти от депутатите се избират мажоритарно. Накъде обаче ще избие Италия - рано е да кажем. Народът иска чист мажоритарен вот, потвърди го в цяла серия референдуми, но елитът си прави оглушки. Който смята, че елитът е по-компетентен, явно пренебрегва неопровержимите доказателства за противното. Защото през 2005 г. елитът си измисли една съвсем абсурдна партийно листова система, гальовно наречена "кочината", която веднага вкара страната в неразрешима политическа криза. И при това се оказа незаконна.
Едно е ясно - както в Румъния, така и в Италия периодите на мажоритарен вот съвпадат с радикално подобряване на цялостната обстановка в страната. И обратното, пропорционалният вот съвпада с периоди на хаос, криза и политическа безизходица.
Що се отнася до Великобритания, искам да обърна внимание на известния математик Михаил Константинов, че англичаните твърдо застанаха зад старата си система - мажоритарен вот в 1 тур. Той май не е разбрал този факт и още внушава, че на Острова предстоят някакви промени по посока на пропорционално гласуване. Няма такова нещо. Народът вече си каза тежката дума и въпросът е снет за поне 2 десетилетия.
Каква е ролята на президента в един такъв референдум? Зависи дали е "импийчнат", или не. В Румъния президентът Бъсеску бе уволнен от парламента, но народът го върна на поста и той веднага предложи депутатите да се избират с чист мажоритарен вот в 2 тура. Освен това Бъсеску наложи референдумът да се прави заедно с изборите, за да има по-висока активност.
Плевнелиев е далеч от “импийчмънта”, макар че мераци има. Затова и неговият въпрос “Съгласни ли сте част от депутатите да се избират мажоритарно” е далеч от истинско питане.
Той избягва най-съществения проблем - каква част? Ако народът отговори с “да”, достатъчно е само 1 мажоритарен мандат и волята народна е изпълнена. Според проф. Константинов дори днешната система давала възможност за мажоритарен вот. Вярно, тази възможност е невъзможна, но какво от това? Желанието на президента вече е изпълнено.
Когато въпросът на референдума се спуска от някой висок пост по посока на народа, трудно може да говорим за пряка демокрация. Затова някои политолози не наричат такова допитване “референдум”, а “плебисцит”. Наполеон Бонапарт например идва на власт чрез преврат и оттук нататък узаконява едноличните си решения все чрез “плебисцити”, заобикаляйки нуждата от парламент.
През 1804 г. с един такъв плебисцит той обявява Франция за монархия, а себе си - за император. Старите якобинци са си изгризали ноктите от мъка - нали уж прекарахме монархистите през гилотината?
Стара традиция е диктаторите да идват на власт чрез преврат, но да се легитимират чрез референдум. Например през 1993 г. Елцин наложи чрез референдум правото си като президент да назначава и уволнява правителството, както и да разпуска парламента.
Това стана след дълга конституционна криза, в която руската Дума “импийчна” Елцин, а в отговор той я разгони с танкове. Тогава САЩ застанаха зад Елцин, днес обаче смятат, че Путин имал диктаторски права. Истината е, че Путин пие много по-малко и повече си гледа работата.
Така че няма дефицит на демокрация, има недостиг на водка. Диктатурата най-обича точно такива плебисцити. Затова истинска пряка демокрация има само тогава, когато въпросите ги задава народът отдолу нагоре - така наречената “гражданска инициатива”. Уви, днес в България това на практика е невъзможно, тъй като се изискват 500 000 подписа. Реално трябва да се съберат между 700 000 и 1 милион, тъй като голяма част после се обявяват за нелегитимни. И накрая, дори да съберете 700 000 подписа, мнозинството в парламента обикновено ги забутва някъде и забравя.
Подобна “гражданска инициатива” е по силите само на една голяма партия. Засега успя да го постигне само БСП, и то след като заплаши с европейска намеса. Ако Станишев не бе председател на ПЕС, ядреният референдум можеше и да не се състои. Естествено, въпросът е малко абсурден - дали да се строи АЕЦ “Белене”? Откъде да знаем дали да се строи, или не, когато дори големите експерти са се хванали за шиите? Те не знаят - ние ли да знаем? Защо не ни попитаха нещо, което си знаем - например дали искаме мажоритарна избирателна система?
Ако само БСП или ГЕРБ имат възможност да организират “гражданска инициатива”, то тя не е гражданска, а партийна. Ако искаме да е наистина гражданска, то прагът трябва да се свали до 100 000 подписа, както е в Швейцария.
В Швейцария впрочем има и “референдум вето”, за който са необходими само 50 000 подписа. Чрез него хората могат да отхвърлят закон, приет от парламента. У нас пушачите жадуват за подобен шанс, макар че според мен резултатът няма да ги зарадва.
Друга причина, поради която в България засега няма пряка демокрация, е твърде високият праг на активността, при която резултатът се зачита. Той е равен на резултата от последните парламентарни избори. Но пък световната практика показва, че при референдумите винаги се явяват много по-малко избиратели.
Причината за ниската активност е в “стратегическото негласуване”. Да речем, че населението е разделено поравно - 50 на сто са за АЕЦ “Белене”, а 50 на сто са против. Ако тези, които са против, се явят да гласуват с “не”, шансът да загубят е 50:50. Но ако не се явят, активността гарантирано пада под 50 на сто и те автоматически печелят. Пренесено в реалната практика, това означава, че 20 на сто от населението побеждава 80 на сто, ако само не се яви. На референдума за АЕЦ “Белене” например активността с мъка надхвърли 20%, и то защото в последния момент Бойко Борисов призова привържениците на ГЕРБ да отидат и да гласуват с “не”. Ако си бе замълчал, активността едва ли щеше да надхвърли 15%.
Ето защо в България въпросите за референдум са все някак си далеч от истинските интереси на хората, а са все невалидни. В крайна сметка митът за пряка демокрация просто обслужва котерийните битки между партиите и нищо повече.
Ако искаме в България да има истинска пряка демокрация, трябва да се направят две промени в закона. Първо - за “гражданска инициатива” да се изискват 100 000 подписа, а не 500 хил., както е сега. Второ - да се премахне прагът за зачитане на резултатите от референдума. Колкото се явят - толкова. Докато не се въведат тези изменения, референдумите ще обслужват шегите и закачките сред политическия елит.
И накрая пак ще повторя, че всички “опорни точки”, които се декламират по телевизиите за мажоритарния вот, са 99,99 процента лъжа. Например лъжата, че при чист мажоритарен вот щели да останат само 3 партии - БСП, ГЕРБ и ДПС. Излиза, че четвъртата - “Атака”, е някаква уникална ценност в този парламент.
Омръзна ми да го повтарям, но ако една лъжа се повтори 1000 пъти, колко пъти трябва да се повтаря истината? Затова пак казвам - ако вотът е в два тура, както сега си избираме кметовете и президента, в парламента ще влязат поне 7 партии. Това е закон в политологията - мажоритарният вот в два тура поощрява многопартийността.
Повтарям - многопартийността. Пред очите ни е Франция, където в долната камара има 14 партии, някои с по 1 представител. Плюс още 9 официално независими депутати. В България през 1990 г. имахме смесена система. Чрез пропорционалния вот влязоха едва 4 партии, а чрез мажоритарния в два тура - цели 7 партии плюс двама независими депутати.
Ако следващия път видите пак някой да лъже по телевизора, че мажоритарният вот автоматически води до двупартийност, а в нашия случай - две партии плюс ДПС, ударете го по главата с някоя дебела книга. Внимавайте все пак за телевизора.