Коментар на Емилия Милчева:
В една от Фейсбук групите, която свързва хора с отношение към терапия на зависими пациенти, психиатърът д-р Иван Добринов благодари на дарителите на шампоани, самобръсначки, крем за бръснене, тоалетна хартия, пижами, чорапи за Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница (ДПБ) в Раднево.
Без шампоан и паста за зъби
Д-р Добринов e шеф на отделението, където се лекуват хора с наркотични и алкохолни зависимости и твърде често те нямат средства, изоставени са от близките си или пък са настанени за принудително лечение с решение на съда - тоест, идват с дрехите на гърба си. “В бюджета на психиатриите обаче такива разходи не са предвидени, нито пък го прави съдът, когато постановява такива решения, затова често се налага и лекарите, и медицинските сестри да носим от домовете си”, казва той пред Дойче Веле.
На някои им свалят белезниците на входа и ги оставят на грижите на един лекар и възрастна медицинска сестра, а ако започнат да буйстват - да му мислят същите. До август миналата година ДПБ-Раднево, най-голямата в България - с 420 легла, не е имала охрана. Но след като криминално проявен пациент (с извършено убийство), интоксикиран с амфетамин и метамфетамин, започва да буйства и да троши в отделението, медици начело с д-р Добринов подават оставки - и болницата вече има охранители.
Моля, не се разболявайте в България
Къде в България се лекуват хората, които имат лошия късмет да развият психично заболяване? Съществуват 12 центъра за психично здраве, 12 държавни психиатрични болници, 17 отделения към МБАЛ и шест психиатрични университетски клиники. Това са общо над 3900 легла, разпределени крайно неравномерно - в Северозападния район 8 легла се падат на 10 000 души, в Югозападния – 1,7 легла на 10 000. В някои от тях условията са окаяни и най-добре да бъдат закрити. Преди седем години, когато санирането вървеше с пълна пара при управлението на ГЕРБ, директорката на болницата в Курило д-р Цветеслава Гълъбова търсеше средства за топлоизолация, тъй като дограмата беше от 1949 година.
Капиталовите разходи на държавните психиатрични болници за 2023 г. са били 269 355 лева, съобщиха от Министерството на здравеопазването в отговор на въпроси на Дойче Веле. Толкова струва малък апартамент в София. За 2022 г. капиталовите им разходи са били 1 081 369 лева. В същата година, в която управляваха две правителства - редовно и служебно - за бонуси на държавни служители от администрацията на МС бяха раздадени над 3 милиона лева. За първите три месеца на 2024-та в държавните психиатрии за целта са похарчени едва 26 880 лева. В бюджета на ДПБ-Раднево пък в графата “Капиталови разходи” пише „нула“.
А в Шесто мъжко с дарения и личен труд са направили фитнес и скромна библиотека без нито един бюджетен лев. От двете спортни зали и спортна площадка, съществували преди години, няма и помен. Цялата рехабилитационна база на ДПБ-Раднево, включваща трудова терапия и други дейности, е разпродадена и унищожена в последните 20-30 години.
Липсващата държава
Към лошата база се прибавя общият за цялото здравеопазване проблем - недостиг на персонал, особено на медицински сестри и санитари. Средната възраст на сестрите е 56,5 години, щатните бройки са 494, но от тях са заети 454,5 - отговориха на запитването на ДВ от здравното министерство. България е на дъното на класацията на ЕС и по брой психиатри. По данни на Икономическия и социален съвет лекарите са около 500, от които двайсетина са детски психиатри. Към този дефицит се прибавя и друг, още по-голям - липсата на психотерапевти, социални работници, (клинични) психолози, санитари и друг персонал.
Причината за доминацията на лекарите е, че в България лечението на психични заболявания започва, но и свършва, с поставянето на диагноза и медикаментозно лечение. Тази констатация присъства във всички доклади, проучвания и форуми и си остава там. Държавната политика към психично болните и хората със зависимости е като на българското общество - игнорираща, поради което липсва продължаващо лечение, рехабилитация и ресоциализация.
Затвореният кръг
“Когато са при нас, си пият хапчетата, подобряват се, излязат ли - правят криза, и пак се връщат, затворен кръг е. А от януари в Шесто мъжко отделение бяха съкратени 10 легла, останаха 50 и на моменти ситуацията е доста напрегната при увеличен прием”, казва д-р Иван Добринов. В същото време лечебните програми, специализирани за жени със зависимости, са много малко на брой, често краткотрайни и без нужния обхват от грижи, отбелязва той и дава пример - в ДПБ-Раднево за зависими жени е обособен само един профил с 12 легла в друго отделение, където се лекуват и пациентки с хронична шизофрения и умствена изостаналост. Стигмата към жените е много по-голяма, а държавата ни демонстративно пренебрегва техните нужди, коментира д-р Добринов.
Какъв е шансът за хората с нарушено психично здраве, когато излязат от психиатричните отделения? Да влязат пак - този път за дълго и да станат 274-ият живеещ в психиатриите пациент за повече от 12 месеца - тази бройка се мени, но се движи около 300. Или да заживеят на улицата, защото близките са им обърнали гръб и имотната мафия им е отмъкнала жилището. Да са от късметлиите - с грижовно семейство и със средства, които да им позволят да плащат за редовни посещения в частни кабинети. За повечето обаче тези услуги нито са налични, нито пък достъпни. Проследяване и амбулаторно обслужване на психично болните хора липсва.
Политическа безотговорност
Чл. 151 от Закона за здравето регламентира, че трудовата терапия на лицата с психични разстройства е част от психо-социалните рехабилитационни програми, недопустимо е да има експлоатация, а начинът, по който ще се заплаща и ще се уреждат условията на труд се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Каква е реалността? Законът за здравето е в сила от 19 години, но наредба няма - тоест, всяка трудова терапия е експлоатация, тъй като не се заплаща. Няма и рехабилитационни програми поради липса на финансиране. Психиатри обясниха, че те включват и други дейности освен трудовата терапия, които не са регламентирани - индивидуална и групова психотерапия, спорт, арттерапия и др.
49-ият парламент не успя да гласува законодателните промени за защита правата на психично болните. В становище от 20 април т.г. Българската психиатрична асоциация (БПА) предупреди за рискове, тъй като “не са съобразени с мнението на психиатрите, работещи ежедневно с психично болни”. Няма как да се реализират предложенията при необходимост от имобилизация и изолация на пациент в екипа да се включат юрист и представител на хуманитарна и правозащитна организация. Персоналът в психиатричните заведения не достига, инциденти възникват непрекъснато, а средства за заплащане на такива експерти няма откъде да се вземат.
От професионалното сдружение настояха промените да бъдат обсъдени съвместно с представители на МВР, съд, прокуратура, социални служби, НПО-сектора и “да бъдат съобразени с възможностите на хронично недофинансираната здравна система”. Сходно становище изрази и бившият вече министър на здравеопазването проф. Христо Хинков, също психиатър: “Предложенията за законови промени са чудесни, но в реалността някои от тях са невъзможни”. В гилдията не приемат и идеята за електронен регистър, в който в реално време да се записват всички действия по имобилизация и изолация, защо са били приложени и времето, в което пациентът е бил обездвижен и изолиран. Пробивите на информационни системи в България са чести, а и без тях данни лесно “изтичат” - и, предвид стигмата за психично болните, хората ще бъдат уязвени.
Парламентът увеличи с 1.1 милиарда лева бюджета на Здравната каса за 2024 г., но не повиши разходите за психиатрична помощ, които се покриват от Министерството на здравеопазването - а за промяна на остарялата схема на финансиране изобщо не стана и дума.
Затова пък депутатите обещаха 30 милиона лева повече за 2025 г. за тази цел. Обещанията не им струват нищо.
Извън системата
Съвсем наскоро д-р Цветеслава Гълъбова в гневен пост във Фейсбук предложи МЗ да закрие държавните психиатрични болници. “Явно психично болните са в тежест на обществото, защо да ги лекуваме изобщо тези бивши хора… кога ще се провери как са защитени правата им в системата на здравеопазване, кога ще се провери и ще бъде задължена държавата да си изпълнява задълженията по осигуряване на ЧОВЕШКИ условия за лечението им и ПРАВАТА на работещите в тези “лечебни заведения” – да се увеличи и броя на персонала, и заплащането в пъти”, написа тя.
Психиатърката разказа за случаи на отказано лечение на психично болни, един от тях от университетска болница в София. Там предписали “консервативно лечение” на психично болен със счупена тазобедрена става - “поради социален статус и наличие на основно заболяване шизофрения”. Социалният му статус е, че е ром.
А в Шесто мъжко ще чакат следващите дарения от пасти за зъби, шампоани и самобръсначки за своите хора.