Политологът Антоний Тодоров в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"
Г-н Тодоров, поканих ви да си поговорим за една много, много голяма тема, а именно – бъдещето на Европейския съюз, необходимостта от реформи и бъдещи промени. На какво мнение сте вие – трябва ли да се промени като цяло Европейският съюз? Има ли необходимост това да се случи сега?
Винаги има необходимост от промяна, но че Европейският съюз, който беше създаден – знаем неговата история и тази история е натрупала какви ли не елементи – въобще не става въпрос да се преразгледа това. Промяната изключва всякакъв вид разграждане на Европейския съюз, намаляване на връзките, интензивността най-вече на европейската интеграция. Напротив, трябва да се върви според мен обратно. Докато говорим за бъдещето на Европейския съюз е хубаво да имаме представа как изобщо си представяме бъдещето. Понякога си го представяме, както Иван Вазов го казва в стихчето за Левски – "В бъдещето тъмно той гледаше ясно“.
Сякаш това бъдеще е предзададено и на нас ни остава само да поразкрием малко нещата, които го прикриват, и да видим какво е това бъдеще. Само че би трябвало да си представяме бъдещето по съвсем различен начин, а именно – в множеството число. С други думи, ако направим едно, ще се случи едно бъдеще, ако направим друго, ще случи друго бъдеще. И затова въпросът е какво искаме да се случи, т.е. как си представяме ние Европейския съюз в бъдеще, за да можем да работим за него. И в това отношение ми се струва, че ние в България в нашия дебат за Европейския съюз просто го изпускаме. Много по-често говорим какво ще ни донесе Европейският съюз, но почти нищо за това какво бихме искали да допринесем за онова бъдеще, което желаем на него.
Което е изключително голям проблем. Т.е. тук, в България, дебатът не е на ниво. Дори сега, когато изборите за Европейски парламент са 2 в 1 с националните избори, очаквате ли диалогът да бъде повдигнат на по-високо ниво?
За съжаление не. Напротив – аз по-скоро очаквам, че вътрешнополитическите теми ще засенчат изцяло европейските, въпреки че би трябвало добре да съзнаваме, че всичко, което се случва в България в момента, няма как да не бъде свързано с общото развитие на Европейския съюз. Също така, каквото и да се случи в България, то ще повлияе на Европейския съюз. Затова не бива да разделяме някак си тези въпроси. Но говоренето за Европейския съюз във всеки случай ще остане на заден план и аз от това се страхувам. Съжалявам, че ще е така. Това е едно стечение на обстоятелствата – съвпадението на изборите. Ако политическата агенда не съвпадна по този начин, може би щеше да бъде по-добре да са в различни дати, тъкмо за да може да се открои европейският дебат като отделен.
Но така се случи, така че ще говорим по-малко за Европейски съюз, повече за вътрешнополитически проблеми. Но е хубаво всичките участници в изборите, независимо дали са само европейските, или европейските и парламентарните, непрекъснато да говорят за Европа и непрекъснато да свързват онова, което си представят за България, с онова, което си представят за Европейския съюз. Вече не просто сме част от Европейския съюз – това е банално да го повтаряме. Ние трябва да бъдем такава част, която работи за развитието на този Европейски съюз.
Според вас отворен ли е този Съюз да приеме нови държави членки?
Има затруднения в момента Европейският съюз да продължи със своето разширяване. В момента сме толкова много на брой, че много трудно се стига до някакво консенсусно споразумение. Това е проблемът. Но демокрацията е такъв политически инструмент и такъв политически режим, в който все едно съгласието на управляваните има значение. Т.е. постигането на съгласие е важно и то е много по-важно, отколкото да имаме някакъв много силен лидер, на който дори можем и да вярваме, но който да постановява какво трябва да стане, защото вече сме го изпитвали на гърба си това с лидерите, които решават еднолично.
Европейският съюз трябва да се реформира преди да се разшири. Там е работата и това е голямото затруднение сега – как да се реформира. Ами вижте, ако продължава да действа принципът на единодушието, не на консенсуса толкова, защото консенсусът може да бъде дори под формата на, ако някой не е твърдо против, решението се смята за прието. Но единодушието изисква всички да са "за“, и то определено "за“. И когато са много, това се постига трудно. Един може да извива ръцете на всички останали. Разбира се, някой ще каже: да, ама малките държави някак си сме поставени в шах, как да кажем. Само че в Европейския съюз преобладават малките държави, там е работата.
И всички са в шах?
Така че не могат всички да бъдат в шах. Малките държави биха могли в случай на възможността да се вземат решения с мнозинство те самите да налагат част от дневния ред. Така че не е въпросът това вземане на решения с мнозинство, което да замени единодушието, да се превърне в тирания на мнозинството. В никакъв случай. Това ще доведе до разпадане на Европейския съюз. Но това води до края на всяка демокрация – тиранията на мнозинството. Така че – не. Аз мисля, че Европейският съюз трябва да се развива в тази посока, за да може да се отвори – повече възможности за съвместни проекти, които да се реализират.
Но казахте да се реформира преди да се разшири, което е ключово. Г-н Тодоров, къде нуждата от реформа е най-остра според вас и какви са направените досега предложения?
Ще кажа, че има нужда от една по-голяма реформа, която свързана с дебюрократизацията на Европейския съюз. Твърде много хора недоволстват, че бюрокрацията в Брюксел решава твърде съществени неща, а става въпрос все пак за служители, които не са избирани, т.е. не са под демократичен контрол. Другото нещо, което е свързано сега в тези войни, които обграждат Европейския съюз, е европейската отбрана. Европа със сигурност трябва да започне да мисли по-сериозно за собствените си усилия за отбрана. Не може тази отбрана да бъде против или извън НАТО, но все едно не може да зависи единствено и само от САЩ.
А от кого трябва да зависи?
От всички членки на Европейския съюз. В момента има две страни Кипър и Австрия, които са неутрални. Такива страни, като Швеция и Финландия влязоха в НАТО. Така че все едно не може да се откъсне това. Но като кажем от кого да зависи, ами всеки ще трябва да дава своя принос. С други думи няма да може да очакваме, че някой ще разпъне над нас един отбранителен чадър, ние ще се свием отдолу и само ще черпим сигурност – трябва да даваме сигурност, т.е да съучастваме в това. Европа трябва да излезе от тази своя зависимост тотална, почти тотална, от този чадър на САЩ, без разбира се да влиза в конфликт със САЩ, в което няма никакъв смисъл.
България каква сигурност може да даде според вас и какво предложение може да оправим на Европейския съюз?
Първо трябва да мислим ние какво можем да направим от наша страна. С нашите военни, икономически ресурси очевидно е, че не можем да осигурим изцяло сигурността си, затова се нуждаем от съюзи, съюзници. И поради това трябва да се опитаме да демонстрираме известна лоялност. Значи, да правим онова, което и те правят – да допринасяме колкото можем по същия начин, по който и други като нас допринасят. Т.е. не винаги да играем ролята на малките, бедните, нещастните, онеправданите, които трябва да следваме чужди изисквания. Трябва да имаме собствени изисквания към собствената си сигурност.
Трябва ли според вас еврокомисарите например да останат 27? Защото това също е въпрос, който се дебатира.
Еврокомисията играе ролята на едно правителство. Средният състав на правителствата са толкова: 20-30 и не повече министри. Така че самият брой като такъв не е толкова от значение. Но ако се реши да не бъда 27, т.е. не всяка страна да има еврокомисар, тогава трябва да се помисли много сериозно за трансформацията на Еврокомисията в наистина изпълнителен орган, който е подвластен на Парламента и подвластен на Съвета. Но в сегашната ситуация това не е точно така. Така че Еврокомисията засега не ми се струва, че ще бъде много лесно трансформирана в по-малко на брой еврокомисари. Но оттам насетне въпросът е: Как се търсят така се каже специфични отговорности на еврокомисарите?
Често е така: трябва да имаме 28 различни министерствата. Ами това е за мен глупаво. По-добре е дори да се мисли във възможността по едно и също направление например да има двама еврокомисари, които да са в някакъв вид сътрудничество. Дали ще е ротация, това няма никакво значение, но управлението на общоевропейски дела трябва да се подчини на някаква обща логика, а не на логиката на 27-те еврокомисари.
Необходимостта от реформи. А необходимостта от разширяването, и то на страни от Западните Балкани? Да припомня, че специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар, каза, че според него Черна гора ще бъде следващата страна членка на Европейския съюз. Вашата прогноза каква е?
Не е работа на г-н Ескобар да коментира като представител на САЩ такъв проблем. Защото какво означава това: че САЩ ще дадат някакви средства специално за подготовката на Черна гора за членство в Европейския съюз ли? Нали това е въпросът. По-добре г-н Ескобар да говори за това какво САЩ биха направили в трансатлантическите отношения и т.н.
Страните, за които се говори: Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина – наистина си представяме разширението на Европейския съюз натам, защото гледано от България, това е най-прекият път до по-голямата част от страните на Европа. Така че имаме голям интерес това да се случи, само че тези страни са много различни.
Да, различни са. Видяхме какво се случи в съседна Северна Македония: Нова власт, ВМРО-ДПМПЕ, начело с жена президент за първи път. Знаем каква бе и тяхната реторика по време на предизборната кампания.
Просто се надявам това да остане реторика на предизборната кампания и те да все пак да слязат на земята, да влязат в реалността. Още повече, че възможните им коалиционни партньори са еднозначни в това отношение, и казват: "Не, не. Пътя към Европейския съюз е основен“. И наистина да започнеш президентският си мандат…
"Вреди“ и "Знам“, техните коалиционни партньори споменахте.
Точно така, албанските партии. Но да говорим за новоизбраната президентка. Да, много хубаво, че тя настоява върху ролята на жените и т.н., това е нещо наистина ново в политическия живот на Северна Македония, но да започнеш мандата си със скандал, да влезеш в открита конфронтация със съседите си веднага, почти без нищо както се казва, ами лоша работа. И затова казвам дано това остане само на равнището на приказките, а на равнището на действията напротив, да тръгне иначе. Иначе Северна Македония просто може да затвори за дълго пътя си за преговори с Европейския съюз. Каквото и да говорят политиците там, ясно е, че има преговорна рамка и тя трябва да спазва. Точка. Няма какво да се дискутира. Но другите страни, те са по различен начин готови и неготови.
Да погледнем Сърбия.
Да погледнем Сърбия. Сърбия разбира се има голям проблем с признаването на Косово. Но Косово като независима държава не е призната и от други страни от Европейския съюз. Така че това е общоевропейски въпрос. Сърбия каквото и в момента да има като отношение към Косово, дори да намери някакъв компромис, аз мисля, че най-добрият компромисът е и двете страни да влязат в Европейския съюз и всички въпроси, свързани с граници и каквото щете, може би напрежението ще бъде намалено. Но има някакви символически значение, които разбира се е хубаво да имаме предвид.
Кое сръбско правителство би убедило сръбското общество веднага да признае независимостта на Косово? Там е работата. Трябва да се търсят някакви компромиси и споразумения. Разбира се Косово. Ами Косово самото има ли проблеми с организираната престъпност например? Ами има, продължава да ги има. И докато не ги изчисти, каква европейска перспектива? Донякъде същото се отнася и до Албания между другото. Една Албания, която може да изглежда в сравнение с другите може би най-готова: Няма териториални спорове например със съседите си, имат желания да влязат в Европейския съюз, но трябва да направят още за подготовката си, за да може нещата да тръгнат напред.
Нищо не казахте за Черна гора.
Черна гора - там обаче виждаме все пак какво е влиянието на днешна Русия. Като казвам днешна Русия, защото като кажем руското влияние, сякаш това винаги е нещо лошо – ами в момента е такова, защото такова е управлението в Русия. Да, има проблем. Там имаш опит за преврат буквално, което не трябва да ни стъписва. Черна гора, не знам колко какво си мисли г-н Ескобар, но може би не е чак толкова готова, колкото изглежда, въпреки че е много важно тя да стане член на Европейския съюз.
Защо, г-н Тодоров?
Ами защото въобще тази част на Европа, така наречените Западни Балкани, трябва да се интегрират в Европа, за да спрат всичките основания и за етнически войни, конфликти и каквото щете. Напротив, имаме всичките основания да го искаме.
Но корупцията има ли как да я разрешат?
Ами вижте, то ние успяхме ли да я разрешим?
Точно това искам да ви попитам, да.
Там е работата, че това е хубаво да бъде в основата и на нашия дебат сега около изборите - вътрешни и европейски: ама ние до каква степен ние, ние самите, българите, съответстваме на европейските критерии? Ами има какво да направим много.
Извън страните от Западните Балкани по-екзотични предположения имате ли? Кои страни са готови и по-малко готови такива?
За Украйна се говори, беше отворена вратата.
Да. И много се предполагаше, че тя ще бъде включена по бързата писта, именно заради положението, в което се намира в момента.
Не, не. Вижте, само че това би било нередно. Нередно спрямо другите, към които се предявяват всичките критерии. Не, Украйна трябва да отговори на тези критерии и трябва да ѝ се помогне да отговори на тези критерии, но най-вече трябва да се помогне тази войната да спре. То да не може страна във война просто така да влезе. Трябва да се правят отстъпки, трябва да има облекчения, за момента особено докато се води войната, за да може да се подпомогне самата Украйна в нейната отбрана, но не можем да си представим, че една страна членка на Европейския съюз ще бъде във война, при това с такава държава като Руската федерация, и и тя просто ще бъде приета по бързата процедура. Не, това не ми се струва редно.