По повод реакциите на МВнР при гласуването на резолюцията за отбелязване на 30-годишнината от геноцида (масовото клане) в Сребреница:
Aко приемем за правдоподобна и достатъчна наличната информация на кореспонденцията Главчев-ПП/РБ/в ООН, публикувана в Bird.bg, MВнР има поне а) външно/политически, б) вътрешно-ведомствен + в) йерархичен проблеми.
По т.а: Кому в София бе нужно да парадираме точно сега с традиционната си позиция по клането в Сребреница при напрегнатата обстановка на Балканите, в Босна и Херцеговина, и официалната ни подкрепа на страните от Западните Балкани за перспектива членство в ЕС. На фона на глупостта да признаем Косово през 2008 г. При това: безусловно, към ЕС и Вашингтон? При наличие на многолюдни етнически групи, както в Испания, Румъния, Словакия, Гърция, Кипър. Които 5 евроатлантически държави до ден днешен не признават Косово.
- Нима печалната история Сребреница е по-актуален проблем от избягването на все по-прякото ни въвличане във военните действия в Украйна?
- Или от актуалните кланетата в Газа и Палестина? И редица други случаи от миналото, като започнем с османо-турския геноцид в Арменско?
По т.б: Учудва ме откъде Bird.bg разполага с изпратения „оригинал” и с екземпляра за документация (К.Д.) на грамата-указание от София и с пълен отговор на посланика от Ню Йорк. И защо грамите са открити? Или вече Бг няма тайни от САЩ и Ню Йорк?
Словения, Словакия и Унгария са се въздържали от гласуването. А Черна гора е внесла предварително текст за смекчаване на остротата на позицията спрямо Белград. Нима София като съавтор на резолюцията не можеше да процедира по подобен, по-гъвкав начин? Със Сърбия граничим...
По т.в: Ако твърдението на МВнР, че решението не е било окончателно е вярно, защо и как изтича частична информация? И как българската посланичка си позволява да търси сметка на премиер и пряк неин министър кой конкретно бил съставил текста на радиограмата с указания? А твърденията и впечатленията бяха, че тя поне тематично е подготвена.
И ако действително е гласувала против указанията му, кодекса на дипломатическа чест би изисквал подаване на оставка! А не да разчитаме на външна подкрепа или инструкции. Както предполагам, че под чужда диктовка постъпи премиерът с освобождаването на реален дипломат-служебен министър само след 2 седмици стаж.
Коментарът е публикуван в личния блог на автора ogniangarkov.blog.bg