Коментарът на Георги Милков е публикуван във в. „24 часа“
През декември 1955 г. Великият вожд и учител на корейския народ др. Ким Ир Сен произнася историческа реч пред работниците по партийната агитация и пропагандата. Тази реч е озаглавена “За изживяване на догматизма и формализма и установяване на чучхе”.
В нея дядото на сегашния севернокорейски ръководител Ким Чен Ун разяснява що е чучхе. И поставя фундаменталните жалони на тази премъдра идеология, според която всички въпроси се решават самостоятелно, в съответствие с действителността, главно при опиране на собствените сили и в неуморна борба с догматизма.
Сега да си дойдем у нас през февруари 2014 г., когато българската общественост бе развълнувана от одобрената от правителството Програма за сътрудничество между България и Северна Корея в областта на науката, образованието и културата. Програмата е за следващите три години на базата на спогодба, която действа още от 1970 г. насам.
Ако трябва да погледнем на историята така, както ни учи др. Ким Ир Сен - без догматизъм и в съответствие с действителността, - то трябва да отбележим, че преди Орешарски подобен документ са подписвали премиерите Бойко Борисов, Сергей Станишев и дори Иван Костов. И тъй като за последния на мен лично не ми се вярваше, проверих в архива на севернокорейското външно министерство. (В българското МВнР институционалната памет е занемарена с годините, а и трудно се стига до документите.)
И така черно на бяло излиза, че правителството на Иван Костов е подписало с КНДР същата тази Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата на 24 март 1998 г. Тогава подписът е положен със задна дата, защото програмата е била за периода 1997-1999 г. Премиерът Станишев я е парафирал през 2006 г., а Борисов след него също е подписал. Нищо че сега не си спомня. В корейските архиви обаче всичко пазят. Та в тази височайша поредица единственият български министър-председател, който писмено не ни е обвързвал със страната на Великия вожд, е Симеон Сакскобургготски. По времето на царя обаче Министерството на образованието и науката е подпомогнало реално с книги, учебници, помагала и др. Института за чужди езици в Пхенян. По-точно катедрата по българистика. И то не веднъж, а два пъти даже. Пратките са били доставяни в Северна Корея с помощта на дипломатически куриери през 2002 и 2004 г. Което пък показва, че за братската дружба и взаимопомощ дори няма нужда от формална документация.
Да не забравяме и нещо друго - между България и Северна Корея всъщност чак до 2003 г. си действаше старият Договор за дружба и сътрудничество, подписан между другарите Тодор Живков и Ким Ир Сен през 1984 г.
Някой се сеща да го суспендира малко преди да влезем в НАТО. Не бих се учудил, ако за това е помолила севернокорейската страна, защото там хората са акуратни, следят нещата, а и предпочитат да държат на дистанция империалистите. И така по взаимно съгласие чрез размяна на ноти прекратяваме договора според който, ако някой нападне Северна Корея, ние трябва веднага да атакуваме. Представям си как за малко щяхме да сме единствената натовска сила с договор за взаимна отбрана със Северна Корея. Е, тогава щяхме да си чучнем на чучхето, схематично казано. А пък сега се държим като чукчи пред жълт сняг, ако мога така недоктринално да се изразя. Имам предвид чучулатите коментари, че Северна Корея по времето на Бойко Борисов била по-добра от Северна Корея по времето на Орешарски.
Но пак ако трябва да се върнем без много емоции на връзките ни с КНДР, трябва да се уточни, че по прословутата културна програма през годините е имало реален обмен. Може да звучи като новина, но в Пхенян ценят солистите от българската оперна школа. А те са пели на севернокорейска сцена благодарение на въпросната спогодба.
Имаме подписани двустранни документи за сътрудничество и между телеграфните агенции, радиото и телевизиите, но те май са изтекли. Всъщност единствено в медийно отношение нямаме кой знае какъв обмен с КНДР. Но точно тази тема май ни е най-болна. Защото скоро излезе, че сме на стотното място в световната класация за свобода на словото. Ама за това не ни е виновен Ким Чен Ун, нито чучхето, нали? И макар политическите връзки между България и Северна Корея да не са много активни, все още има мостове, които не са разрушени. Един такъв темел на дружбата ни със Северна Корея е споразумението за побратимяване между Перник и Рьонсан. Има такъв документ! Който не вярва - да провери. Какъв точно опит обменят другарите от тези две населени места, засега е неизвестно. Но пък кой знае, един ден може точно от Рьонсан да тръгне някоя трибуквена организация, която да излезе на избори срещу Корейската трудова партия... Затова връзките трябва да се пазят. Кой както може, с опиране на собствените сили, в съответствие с действителността, но най-важното - без догматизъм и формализъм!