Вместо да се освободи от Цветанов, Борисов избра да пожертва Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, като ги вкара в блатото на Цветанов. Това заяви в становище на председателя на ДПС Лютви Местан относно резултатите от конгреса на ГЕРБ.
Това не е никаква промяна, а жалка имитация на промяна. Не двама, а всички кметове на ГЕРБ да бяха избрани за заместник-председатели, не можеха да скрият безспорния факт, че Цветанов остава, при това с непокътната власт. Всички останали са камуфлаж. Тук номерът на Борисов няма да мине.
ГЕРБ стават все по-същите, остават си същата авторитарна партия, макар че вече е по-правилно да се говори за авторитарен дуализъм, при който Председателят на Партията е в тежка зависимост от Заместника си.
Борисов е достоен за съжаление, защото явно е заклещен здраво от Цветанов. Няма накъде да мърда. Ще си носи воденичния камък, с който са двете страни на едно и също нещо, наречено ГЕРБ – силовашката квазипартия на задкулисието в българската политика.
Оттук нататък каквото и да е единодействие или съвместно действие на останалите партии, особено от дясното, с ГЕРБ е съглашение с Цветанов. Общото им членство в ЕНП няма да ги оправдае пред демократично мислещия избирател.
Неслучайно и Костов потвърди тезата, че така ГЕРБ запушва всяка възможност за нова, дясна алтернатива.