Проф.д.ик.н. Нина Дюлгерова
Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев за пореден път доказа, че има ясен поглед не само за настоящето, но и за бъдещето на държавата. Целта е за да се изпълни заветната мечта на поколения казахи - да станат независима държава с равноправни отношения с останалите страни, със свое място на картата на света. Тове е вече формулираната стратегическа цел, която президентът проектира, обосновава и определя модела на нейното изпълнение.
Обращението на Нурсултан Назарбаев към народа на Казахстан от 17 януари 2014 г. е програмен документ, който конкретизира пътя, по който казахстанският народ ще може да изпълни амбициозната програма „Стратегия-2050”. Неслучайно и названието е
„Пътят на Казахстан – 2050: Обща цел, общи интереси, общо бъдеще”.
Този документ изцяло е подчинен на идеята до 2050 г. Казахстан да се нареди сред 30-те най-развити държави в света. Амбициозна цел, която вече има конкретни измерения в краткосрочен и дългосрочен план. Те се основават на ясни принципи като прагматизъм и еволюционна същност на всички решения; взаимноизгодна отвореност, което означава създаване на благоприятни условия за работа на инвеститорите; укрепване благосъстоянието на казахстанците и принципа на всенародната подкрепа.
Ясните принципи предопределят и двата основни периода, в които ще съсродоточат усилията на казахстанците за осъществяването на главната им цел. Първият обхваща периода до 2030 г., в който усилията ще бъдат насочени към модернизационен пробив, използвайки “прозорчето” (термин, използван от президента Назарбаев) към разкриващите се през ХХI в. възможности. За това време на Казахстан предстои да извърши онова, което развитите страни са постигнали за периода на индустриален бум през последните столетия. Логичен е оптимизмът на президента, след като Южна Корея и Сингапур вече успешно са извървели този път. Идеята е на този етап да се осигури динамичен ръст за традиционните икономически отрасли и създаването на силен преработвателен индустриален сектор.
На втория етап от 2030 до 2050 г. целта е да се работи за осигуряването на устойчиво развитие на страната въз чрез икономиката на знанието. Тогава се предполага вече да бъде сформирана мощна преработвателна промишленост.
В концепцията за включването на Казахстан сред 30-те най-развити страни са набелязани и дългосрочните приоритети на дейност.
Първият приоритет е обвързан с коригиране и засилване на тенденцията
за иновационна индустриализация, ориентирана към ускорено индустриално - иновационно развитие (2016–2019). Освен това в Обръщението на казахстанския президент ясно се подчертава, че страната трябва да излезе на световния пазар в областта на геологическите проучвания. Привличането на инвестиции на чужди инженерингови компании ще се осигурява чрез облекчаване на законодателството.
Неслучайно в технологичния ХХІ в. се поставя задачата през втората и следващите петилетки да се изградят отрасли за мобилни и мултимедийни, нано- и космически технологии, робототехника, генно инженерство, търсене и откриване на енергията на бъдещето.
Няколко пъти в Обръщението на казахстанския президент се повтаря най-същественият приоритет за правителството - създаването на максимално благоприятни условия за развитие на казахстанския бизнес, и то най-вече – на дребния и средния. Целта е в близките 10–15 години да се създаде базата на икономиката на знанието, без която няма да се изравним с развитите страни.
Акцент в документа е поставен и върху задачата аграрно-промишленият комплекс да поеме по пътя на иновационното развитие. Това е традиционен отрасъл за Казахстан, а глобалното търсене на храни ще нараства, което определя и присъствието на този отрасъл в стратегическата програма на Нурсултан Назарбаев.
Място в приоритетите за реализацията на „Стратегията-2050” има процесът за преминаваме към “зелена” икономика до 2030 г. в 15% от посевните площи да бъдат въведени водоспестяващи технологии, което е непосредствено обвързано със създаването на икономика на знанието. Това по категоричен начин се свързва с повишаването на потенциала на казахстанската наука.
В Обръщението на президента един от основните приоритети е осигуряването на
динамично развитие на инфраструктурната тройка – мегаполиси, транспорт, енергетика.
Интерпретацията е в контекста на съвременните процеси, определящи акцентите на ХХІ век.
Мегаполисите са скелетът на икономиката на знанието в Казахстан. предвид огромната територия и малката гъстота на населението. Астана и Алматъ да са първите съвременни урбанистични центрове в Казахстан, последвани от Шъмкент и Актобе. Целта е те да се превърнат и в центрове на науката и привличане на инвестиции и население, да предлагат качествени образователни, медицински и социокултурни услуги.
От значение за развитието на държавата е сектора на логистичните услуги. Идеята е максималното използване на територията на Митническия съюз за транспортиране на наши стоки. Към края си е и изграждането на коридора “Западна Европа – Западен Китай”, построена е железопътната линия за Туркменистан и Иран с излаз на Персийския залив.
Една от задачите е Казахстан да инвестира в изграждане на логистични центрове в страните с излаз на море. Тази цел е обвързана с идеята да се намали времето за митническа обработка на стоките, да се увеличи пропускливостта на граничните пунктове, да нарасне капацитетът на пристанище Актау, да се опрости процедурата на експортно-импортните операции.
Грандиозното строителство, което ще приключи през 2015 г. ще осигури на Казахстан стратегически излаз към Европа през Каспийския регион и Кавказ, а на изток – към пристанището Лянюнган на Тихия океан, за което вече има сключено споразумение с Китай.
Сериозно внимание в документа се обръща на развитието на ядрена енергетика.
Нуждите от евтина атомна енергия с развитието на света ще нарастват
в обозримо бъдеще. Казахстан е световен лидер по добив на уран, което определя и задачата да се развива собствено производство на гориво за АЕЦ и строителство на атомни станции.
Съществено място в Обръщението е отделено на създаването на нови възможности за разгръщане на потенциала на казахстанците. Точно и ясно е определението за развита страна през ХХI в. Това означава активни, образовани и здрави граждани.
В интерпретацията на президента на Казахстан това е свързано със създаването на уникална качествена образователна система. Конкретните параметри на тази идея до 2020 г. казахстанските деца на възраст то 3 до 6 г. да бъдат 100 процента обхванати от предучилищното образование. В средното образование трябва общообразователните училище да се стремят към равнището на преподаване в интелектуалните училища “Назарбаев”. Абитуриентите трябва да владеят казахски, руски и английски. От съществено значение е, че в резултат на обучението се очаква учениците да са придобили навици за критично мислене, самостоятелно изследване и задълбочен анализ на информацията.
Друго предизвикателство в образователната система е задачата за планомерно и постепенно преминаване на водещите университети към академическа и управленческа автономия.
Не на последно място е и основният проблем за преодоляване – да се продължи оформянето и реализирането на новата антикорупционна стратегия.
Административната реформа не бива да се превръща в муден процес на ненужна бумащина и канцеларщина.
Прекрасно ще бъде, ако се реализира и следващата цел - въвеждане на принципите на меритокрацията в кадровата политика на държавните предприятия, националните компании и бюджетните организации.
Финансовата мотивация, социалната защита, амбициозните задачи за интензивно развитие на казахстанското общество са добра гаранция за осъществяване на „Стратегия-2050”. Много по-важно е обаче, че президентът Назарзаев за пореден път показа и доказа, че мултиетническия и мултиконфесионалния народ на Казахстан има ясно очертана цел, която обединява, а не разделя обществото. Националната идея на Казахстан е Великата земя. История, съвременност и бъдеще в едно – това е сигурна гаранция за успех.