Според трима души, запознати с въпроса, опитите на Русия да сключи голямо споразумение за газопровод с Китай са се провалили заради необоснованите според Москва искания на Пекин за цената и нивото на доставките.
Твърдата позиция на Пекин по отношение на газопровода "Силата на Сибир 2" подчертава как нахлуването на Русия в Украйна направи президента Владимир Путин все по-зависим от икономическата подкрепа на китайския лидер Си Дзинпин.
Запознатите с въпроса заявиха, че Китай е поискал да плаща цена, близка до силно субсидираните вътрешни цени на Русия, и ще се ангажира да закупи само малка част от планирания годишен капацитет на газопровода от 50 млрд. куб. м газ.
Одобрението на газопровода би променило тежкото положение на "Газпром", руския държавен монополист за износ на газ, като свърже китайския пазар с газовите находища в Западна Русия, които някога са снабдявали Европа.
Миналата година Газпром претърпя загуба от 629 млрд. рубли (6,9 млрд. долара), най-голямата от поне четвърт век насам, на фона на рязко спадащите продажби на газ за Европа, която постигна по-голям успех от очакваното в диверсификацията си от руската енергия.
Въпреки че Русия настоява, че е уверена в постигането на споразумение за "Силата на Сибир 2" "в близко бъдеще", двама от източниците заявиха, че безизходицата е причината Алексей Милер, изпълнителният директор на "Газпром", да не се присъедини към Путин по време на държавното посещение на руския лидер в Пекин миналия месец.
Милер, който вместо това пътуваше до Иран, щеше да бъде от съществено значение за всякакви сериозни преговори с Китай и отсъствието му беше "много символично", каза Татяна Митрова, научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
Според запознати сделката за газопровода е била едно от трите основни искания на Путин към Си по време на срещата им, наред с увеличаване на активността на китайските банки в Русия и отказ на Китай от мирната конференция, организирана от Украйна този месец.
В петък Китай обяви, че ще пропусне срещата на върха на Украйна в Швейцария. Двама от хората заявиха, че Пекин и Москва са обсъждали обособяването на една или повече банки, които да финансират търговията с компоненти за руската отбранителна промишленост, което със сигурност ще доведе до санкции от страна на САЩ, които ще изключат всяка такава банка от световната финансова система.
Споразумението за тръбопровода обаче остава далечно, докато предложеното сътрудничество с китайски банки остава в много по-малък мащаб, отколкото Русия е поискала, допълват хората.
Дмитрий Песков, говорителят на Путин, заяви, че Русия и Китай все още водят преговори за газопровода.
"Напълно нормално е всяка от страните да защитава собствените си интереси. Преговорите ще продължат, защото лидерите на двете страни имат политическа воля за това, ще продължат да се разработват и търговски въпроси и не се съмняваме, че ще бъдат постигнати всички необходими споразумения", заяви Песков пред репортери в понеделник.
"Що се отнася до аспектите на текущите търговски преговори, те, разбира се, не са публични", добави Песков. Газпром отказа да коментира.
Запитано за преговорите за газа, китайското външно министерство заяви само, че "президентите на Китай и Русия се договориха да търсят области, в които интересите ни съвпадат ... и да дават възможност за взаимни успехи".
Китай ще "работи с Русия за изпълнение на важните общи договорености, постигнати между нашите двама лидери, и за задълбочаване на нашето всестранно сътрудничество [за] взаимна полза", заяви министерството.
Неуспехът на Русия да постигне споразумението подчертава как войната в Украйна е превърнала Китай в старши партньор в отношенията между страните, смята Александър Габуев, директор на Центъра "Карнеги - Русия - Евразия" в Берлин.
"Китай може да се нуждае от руски газ в стратегически план като сигурен източник на доставки, който не се основава на морски маршрути, които биха били засегнати в случай на морски конфликт около Тайван или Южнокитайско море", каза Габуев. "Но за да си струва това, Китай наистина се нуждае от много ниска цена и гъвкави задължения".
Очаква се търсенето на вносен газ в Китай да достигне около 250 млрд. куб. м до 2030 г., в сравнение с по-малко от 170 млрд. куб. м през 2023 г., според документ, публикуван от CGEP на Колумбия през май.
В този документ се казва, че нивото на търсене през 2030 г. все още може да бъде задоволено до голяма степен или изцяло чрез съществуващите договори за доставка по тръбопроводи и за втечнен природен газ. Въпреки това до 2040 г. разликата между търсенето на внос от Китай и съществуващите ангажименти ще достигне 150 млрд. куб. м., се казва в доклада."
Липсата на алтернативен сухопътен маршрут за износ на газ означава, че Газпром вероятно ще трябва да приеме условията на Китай, каза Габуев.
"Китай вярва, че времето е на негова страна. Той има възможност да изчака, за да изтръгне най-добрите условия от руснаците и да изчака вниманието към отношенията между Китай и Русия да се премести другаде", каза той. "Газопроводът може да бъде построен доста бързо, тъй като газовите находища вече са разработени. В крайна сметка руснаците нямат друга възможност да продават този газ".
Преди войната в Украйна "Газпром" разчиташе да продава газ на Европа на високи цени, за да субсидира вътрешния пазар на Русия.
Китай вече плаща на Русия по-малко за газ, отколкото на другите си доставчици, със средна цена от 4,4 долара за милион BTU, в сравнение с 10 долара за Мианмар и 5 долара за Узбекистан, изчисляват изследователите от CGEP въз основа на митнически данни за 2019-21 г.
През същите години Русия е изнасяла газ за Европа на цена от около 10 долара за милион BTU, според данни, публикувани от руската централна банка.
Износът на "Газпром" за Европа е спаднал до 22 млрд. куб. м през 2023 г. от средно 230 млрд. куб. м годишно през десетилетието преди пълномащабната инвазия в Украйна. Той вероятно ще намалее още повече, след като споразумението за пренос с Украйна изтече в края на тази година.
Неуспехът при договарянето на увеличени доставки за Китай би бил още един сериозен удар. Непубликуван доклад на голяма руска банка, с който Financial Times се запозна, наскоро изключи "Силата на Сибир 2" от основната си прогноза за Газпром. Това намали очакваната печалба на компанията за 2029 г. - когато банката очакваше проектът да стартира - с почти 15 %.
Китай не отговори веднага на искането за коментар.
превод: Nick Iliev