Мнение относно ситуацията в Украйна на политическия наблюдател и дългогодишен кореспондент на БНТ и БНР в Москва Валерий Тодоров. Специално за Факти.бг.
Безпрецедентен е броят на жертвите и едва ли това е действителният им и точен брой. Така че, като се прибави и числото на пострадалите, това е една много тревожна статистика, която може да предизвика реакции в различни части на Украйна. Мисля, че и двете страни започват да губят контрол върху ситуацията, т.е. вече е спешна необходимостта от изграждане на механизъм за диалог между властта и опозицията.
Онази част, която се разпознава като конструктивна опозиция, т.е. опозиция, която по-нататък ще участва в политическите процеси и реформи, трябва незабавно да намери и да формулира точките на диалога, защото закъснението може да доведе до ескалация на напрежението и то в критична точка, от която договарянето ще стане трудно.
Мисля, че тези предупреждения, които и преди се отправяха - че има екстремистки сили, има неконтролирани паравоенни групировки, които имат други интереси, се потвърдиха. Виждаме, че в условията на такъв екстремизъм - особено когато се събират множесво хора и има улични сблъсъци, много бързо се губи контрол. Така в опасната ескалация могат да бъдат въвлечени и личности, които имат демократични рефлекси и които не биха искали да участват в подобни стълкновения.
Така че тук е необходимо самообладание от страна на властите и бърза реакция на опозицията.
Това, че опозицията има организация, която й позволява да реагира политически, е факт, но при такова множество от хора и толкова различни интереси и нагласи рисковете се увеличават. Смятам, че опозицията трябва да поеме тежкия риск да влезе в изпълнителната власт, защото да се разчита само на това, че ще се предизвикат предсрочни избори и че властта ще бъде притискана сама да вземе някакво решение, е трудно изпълнимо в тази ситуация и при тази силна президентска власт.
Украйна е президентска република, но от досега предприетите политически реформи и от действията на управляващите е ясно, че президентската власт не може да гарантира този баланс, който ще бъде необходим след такова изостряне на спора за стратегическия, за външнополитическия курс на страната. Така че политическата система трябва радикално да бъде променена.
Виждате, че ескалация има и в западните, и в източните райони на страната. Да се рискува и да се премерват сили в улични сблъсъци и двубои е много опасно, тъй като властта няма силни демократични рефлекси, а и използването на сила винаги крие опасност да се отговори с многократно по-голяма сила.
Това е държава, която има достатъчно военни фактори, заложени в структурата на властта и управлението, така че според мен не бива да се провокират силите на реда и да се разчита единствено на самообладанието и на опита на специализираните части. Горещи глави има навсякъде, във всички структури, има го и сред недоволните. Трябва да бъде бързо охладена ситуацията, а това може да стане само с диалог.
И мисля, че въпросът, ако в досегашната рамка на спора бе между Русия и ЕС, а Украйна бе един вид ябълката на раздора, рамката през последните два месеца силно се разшири. Вече събитията в Украйна са водещи в световните новини и вниманието е изострено, същевременно пък вътрешните проблеми в тази страна се задълбочават и е ясно, че външните гаранции и външният натиск няма да бъдат ефективни, няма да дадат резултат, ако не се работи с вътрешните фактори.
Моето мнение е, че отчитайки ясната политическа и историческа обособеност в различните части на Украйна, е необходимо във всеки момент от развитието на страната по-нататък да се съгласуват интересите в един по-широк формат.
Всяко решение на държавния глава ще бъде поставено под силно съмнение и ще предизвика силна реакция и от това връщането на Украйна към някои от основите, които бяха заложени преди и по време и бяха загубени след Оранжевата революция, трябва да бъдат възстановени. Страната трябва да помисли да трансформира политическата система във вид на парламентарна република или част от президентските правомощия да бъдат прехвърлени в парламента, така че да позволят да се съгласуват интересите преди да се стига до конфронтация.
Страната е в тежко състояние, тя е в условията на перманентна икономическа криза и на ту затихваща, ту изостряща се политическа криза. Ако не бъдат предприети по-радикални реформи, смятам, че проблемите, дори и да се успокоят, ще продължат активно да тлеят и всяка дори малка искра ще създава такова недоволство, каквото виждаме.