Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите щели да пристигнат тук.
Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?
Константинос Кавафис.
Няма оживление в римския сенат - така или иначе варварите ще създават законите. Известните оратори също ги няма наоколо. Така е... Варварите се отегчават от сложни красноречия. Дали варварите ще дойдат? При Тодор Живков идваха. Знам от личен опит…
Забравихме как пееха някога нашите майки и бащи. Пееха, когато са на път, когато копаеха и оряха, когато тъчаха и бродираха. Пееха, когато оплакват покойник, когато проклинат. В нещастие и радост, в щастливи и тъжни мигове. Единственото изобилие, което никой никога не е бил в състояние да им отнеме. Дали?
Но песента стана най-дефицитното нещо в нашия живот. Пеем все по-малко и тази потребност постоянно губи своето значение за всекидневието ни. А песента е първата молитва, произнесена някога от човека. Тя е свещенодействие на духа. С годините нейният език става език на мисленето ни. Песента и мелодиите, които ни съпътстват в мигове на самотност и тъга, на радост и щастие, са езикът на душевната ни нагласа, която ни отнася в едно или друго измерение.
Казаха ни! Не бива да пеем, защото варварите ще дойдат и ще ни унищожат; защото те не обичат радостта и веселието; защото не може всички да са богати и да живеят в охолство; защото на върха на пирамидата е поставен индивид от незнайни за нас сили и само най-близкото му обкръжение ще маже филиите си с мед.
И тогава забравихме, че песента е едно от вечните начала, един от вечните знаци на човешкото ни битие, коренът на духовната ни екзистенция.
Но нищо на този свят не е дадено веднъж за винаги; всичко тече, всичко се променя и преминава от едно качество в друго. Днес никой не може да съществува, бетонирайки се и издигайки китайски стени около себе си.
Известно е, че почти винаги една от причините за разпадането на държави е нравственият упадък на обществото. Най-напред негови жертви стават тези, които разполагат с власт и богатство, защото в своите мисли и действия те са движени от алчността. Постепенно този упадък обхваща големи групи от организацията.
Но обикновено победата принадлежи на онези, които пристигат преди варварите. Не съм запознат с ценностите на чичопей, но се престраши да посочи, че бездуховността е обхванала значителна част от организацията, чиито лидер стана преди време. И като се огледа, първо наляво, после надясно, откри в собствената си организация пороци като клеветничество, подкупничество, доносничество, изнудване, лицемерие… И поде… След което героите от 17 мига от пролетта отидоха на Ботевградско шосе да чакат варварите.
Защо улиците и площадите се опразват толкова бързо?
Защо всички се прибират разсеяно?
Защото е тъмно, варварите не са пристигнали.
Те бяха един вид решение на нашите проблеми.