Работите с българския държавен глава вървят все по-зле. Не разбира времената. Не знае какво му се пише. Тръгна с двуличие и лицемерие в европейска България. Успя! Веднъж го избраха. Преизбраха го! Но, времето на двуличието свърши.
Имперският неонацизъм на Русия разпали война срещу Украйна и европейското човечество. Президентът на България нищо не разбра. Неразбирането му става катастрофално.
Трета световна война е това!
Най-страшното и абсолютно безпрецедентно изпитание на човечеството.
Неонацистка Русия се самоубива пред очите ни. Не може да се помогне на руския народ по никакъв начин освен с помощ за Украйна.
Краят на Втората световна бе последван от неизбежни компромиси. Болни по рождение от злокачествен рак. Студената война се водеше с оръжията на вцепеняващите страхове. Като че ли изневиделица избухна безумието на руския имперски неонацизъм. Този път ще бъде друго. Радикално друго.
Президент на европейска страна, член на Европейския съюз, заяви, че Крим е руски. Прибърза. Опита се да се измъкне с шикалкавене. Не разбра, че има върховенство на международното право и продължи да потъва, качвайки се на пробития кораб на руския неонацизъм. Двуличниците са маскирани страхливци. Той върши умопомрачителни за български президент политически действия.
Нарушава Конституцията. Има жалки съветници.
Не знаят, че според българската конституция има три държавни власти (законодателна, изпълнителна, съдебна), а президентът, който олицетворява единството на нацията, е легитимираща инстанция в парламентарната република. Неговото призвание е върховно и в такъв смисъл безвъпросно.
И в секуларната държава е нужно да се запази макар съществено трансформирано възприятието за царственост или нещо над всекидневието. Човек го втриса, като гледа и слуша тъпите клакьори на този президент. Например, че голяма част от народа мислел по въпроса за войната на Русия срещу Украйна и за българския национален интерес като президента. Полуидиоти ( идиот в първичния смисъл на тази дума). Мръсна спекулация и манипулация. Да помогнат на заблудените, унизените и оскърбени хора. Ницше би попитал „Къде е железният чук?"
Двуличникът, който е държавен глава, е обречен на безнадеждно разкаяние. Безнадеждно, защото не е спасение от ада.
България никога по-рано не е имала държавен глава, който със зла воля да предава държавата си.
България в хилядолетната си история е имала велики и слаби, непрозорливи, дори глупави и какви ли не държавни глави. Не е имала такъв, който е за деветия кръг на ада. Предател.
Единственият начин Този да се спаси е да се оттегли в тишина и да си носи позора в абсолютна самота. Предупредени са и неговите съветници, и многобройните слугите около него. За клакьорите друг път специално и повече.
България не е слаба. Не е беззащитна. България е свободна. Нейната независимост и сигурност са гарантирани както никога по-рано. И върховното.
Бог пази България!