Не приемам, че само защото ВНС е рисково, не трябва да се върви към свикването му. Аргументът е, че може да стане още по-зле. Колко по-зле? Хайде проектирайте текущата ситуация като тенденции и като проекции - къде ни виждате след 10 години?
Да разсъждаваме заедно.
Всеки порив за смяна на системата винаги ще опира в стената КС и в прокурорската държава, която ще възпроизвежда и ВСС и нови Пеевски. Ако приемем, че това ще бъде съдбата ни, така да бъде. Аз не приемам. Пеевски и моделът му тепърва ще правят поразии. И не само той, зад него е цяла мрежа от зависимости и механизми за пленяване на държавата, които ще усвоят и опитомят всеки порив за промяна..
Каква е алтернативата? Протести?! Със сигурност, но я ми кажете каква е оценката ви за готовността на ППДБ да стъпи върху организирана от тях протестна енергия за да я използват като вятър в платната на исканата промяна?
ОК, ще направим протести, как точно и от какъв пост ще свалите Пеевски от власт, той официални постове няма, просто е капо в дълбоката държава, а нея никой не избира? Или Чолаков като шеф на ВАС, или конституционните съдии или главния прокурор? Точно никак. Защото МВР шефовете - и сега и след това ще бъдат техни. Ако не сте забелязали - МВР охранителите на властта, са много по-голяма сила от армията. А към тях винаги ангажират охранители от частните охранителни фирми, а те са още толкова.
Може би ще върнете справедливостта в изборите и купения вот със същия този МВР шеф или негови аватари?
Всичко опира до честния разговор с обществото на тези, които искат да се легитимират като лидери на промяната. Очевидно, че след като два пъти не можаха да променят Системата отвътре с договорки с част от крепителите и, този еволюционен път е тотално дискредитиран. Трети път стомната се счупи и всякакви призиви за междинни подходи, отново, няма да произведат никакъв възторг, още по-малко вяра..
Да, има междинна стъпка през спечелване на избори и формирането на правителство, но дори да ги спечелят, пак през механизмите на дълбоката държавата ще гледаме агония на управление и дискредитация на поредната надежда за промяна - както стана след 2020 година - аватари, подмени, интриги - в тази битка дълбоката държава винаги ще победи официалната държава.
За това твърдя, че тревогата че ВНС е рисков ход е по-скоро самооценка за собствената им готовност и капацитет да спечелят битките за сърцата и умовете, да се превърнат от политвойводи в Апостоли. Да смъкнат равнището на обществените очаквания, до собствените си възможности.
ВНС не е простото решение, то е най-трудното, но единствено решение, хирургия на политическия тумор.
Предизвикателство, което не трябва да се съизмерва само спрямо увереността на едни или други лидери, а спрямо мащаба на спасителната мисия за България - смяната на Модела. Неуверен, не изпреварвай. Неуверен, отстъпи, намери този който ще свърши работата.
Два пъти опитахме от еволюционната рецепта - со кротце, со благо и со много думане, не става. Всеки път махмурлукът ни връща към началото на прехода и заложената матрица.
Крайно време е да не бягаме от трудни отговори на още по-трудни въпроси. Право куме в очи. Единственото трябва да съизмерваме риск-ползи в идеята за ВНС са лидерите - дали ги имаме и дали са готови да изпълнят обективни потребности на историческото ни развитие. Нещата, които разделят народите - политически елит и общество - на успели и потънали.
Коментарът на автора е публикуван на страницата му във Фейсбук