Макар да говореше пред свои верни привърженици, този път турският президент Реджеп Ердоган изглеждаше видимо напрегнат. На среща в Ризе край Черно море той отново нападна Израел, но този път думите му накараха хората да настръхнат: "Намесихме се в Нагорни Карабах, намесихме се в Либия, можем да направим същото и другаде. Няма причина да не го направим", каза турският президент по повод на събитията в Близкия изток.
Военна намеса?
Подготвя ли Ердоган намеса с военна сила в Близкия изток? Експертите се съмняват, че той планира военна интервенция, още повече че това би било трудно не само от военна, но и от политическа гледна точка за членката на НАТО Турция. Но Ердоган e поставен под силен натиск, припомня АРД.
Турското население твърдо стои зад палестинците, а напоследък зачестяват призивите за още по-голяма подкрепа за тях. Тези гласове идват основно от лагера на ислямистката Нова партия на благоденствието, която постигна значителни успехи на последните избори. Много избиратели преминаха от Ердогановата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) към ислямистите и сега тази партия иска да се покаже като истинския защитник на палестинците. Това вреди на Ердоган, както показват социологическите проучвания, коментира АРД.
Кризата е прекалено дълбока
Консултантът по политически комуникации от Истанбул Суат Йозчелеби смята, че Ердоган е изгубил голяма част от доверието и авторитета си и критикува политическата му стратегия: „Турският президент иска да отклони вниманието от икономическите проблеми на страната със стъпки във външната политика. Но кризата е толкова дълбока, че той може да говори за каквото си поиска - по екзистенциални въпроси или за сигурността - и въпреки това няма да накара хората да забравят икономическата ситуация, в която се намират в момента", посочва наблюдателят.
Много турци обвиняват за нея именно Ердоган, който години наред провеждаше икономическа политика, основана на силно потребление и ниски лихвени проценти. Основният проблем е инфлацията: официално тя е малко под 62%, но в действителност вероятно е значително по-висока. Независимият изследователски институт ENAG я определя на малко под 101%. Пазаруването, наемите и животът като цяло са поскъпнали значително и са непосилни за милиони турци, особено в градовете. Държавният доставчик на нефт и газ току-що обяви, че вдига с 38 процента цената на природния газ, който се използва в жилищните сгради. И понеже заплатите и пенсиите зависят от официалните данни, те не нарастват толкова бързо, колкото реалните разходи.
На този фон все повече турци изглеждат отчаяни: не знаят как да оцелеят и как да гарантират на децата си достойно образование. А това е само още една причина, поради която много, особено по-младите турци, обмислят да напуснат страната, се казва по-нататък в публикацията на АРД.
Подкрепата за Ердоган намалява
Политическият консултант Йозчелеби говори за много по-сериозна икономическа криза, отколкото тя изглежда от чужбина. Преди всичко защото от бедност вече е застрашена и средната класа: "Заплатата стига само за половината от месеца. Докато дойде време да си платят наема, хората вече са похарчили 80% от заплатата си и се опитват да изкарат с останалите 20%. Има милиони такива семейства. Хората с доходи под 19 000 - 20 000 турски лири (около 570 евро) гладуват“, казва той.
Актуално допитване на института "Метропол" показва, че повече от 81% смятат управлението на Турция за лошо. Подкрепата за ПСР е спаднала от 35% (на изборите през май 2023 г.) на 26% в момента. Най-голямата опозиционна сила - Републиканската народна партия (CHP) - в момента изпреварва ПСР с 8 процента, припомня АРД в тази връзка.
Пада също и рейтингът на Ердоган. През юли той е спаднал до 19%, показва изследване на социологическия институт ASAL. За властолюбивия Ердоган това е личен удар – включително и защото кметът на Анкара Мансур Яваш вече е по-популярен от Ердоган.
Нервност в действията на управляващите
В началото на август турското правителство блокира достъпа до платформата Инстаграм, която властите обвиниха в "дигитален фашизъм" и незачитане на ценностите на Турция. Кампанията обаче не успя да постигне желания ефект - 57 милиона турци използват много популярната в тази страна мрежа. В резултат на това управляващата ПСР продължи да губи позиции в социологическите проучвания – рейтингът ѝ спадна с още два процента, твърдят от социологическия институт ASAL.
По отношение на външната политика нещата вървят малко по-добре за Ердоган. Турция и нейната разузнавателна служба МИТ очевидно са допринесли за зрелищната размяна на затворници между Русия и западните държави. В крайна сметка обаче икономическото развитие ще определи политическата съдба на Ердоган, заключава АРД.
Маркус Рош ARD