Приятел чужденец - автентичен консерватор - ме критикува, че използвам термина само по отношение на проруските, тръмпистките и накратко - простатукво лица в българската политика.
И донякъде е прав. Самият модерен консерватизъм е в идеологическа криза с лице като Тръмп, начело на републиканската партия. Т.н. Социален консерватизъм е доста голямо отклонение от този на Рейгън и Тачър.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Първо в икономиката - където концепцията за свободния пазар бе заменена с протекционизъм на американския пазар
с по-високи тарифи и двустранни сделки според интересите. Дублиран с огромни държавни харчове и дефицити - които не оставиха нищо от консервативната концепция за “малката държава”.
Второ - в личния и социалния живот. Концепцията за общностите, традициите и християнските добродетели, които да обединяват нацията бяха заменени с културна война чрез езика на омразата към различните, а политиките срещу идентичността се водят от позицията на възстановяне на доминантните позиции на белия хетерсексуален мъж. Разбира се, че основание за резистентност срещу прекаленото левичарско залитане към тези политики има - особено когато започват да се появяват претенции за специфични групови права на отделни общности. Но отхвърлянето на науката и залитането по конспиративни теории няма нищо общо с автентичния консерватизъм.
Тази културна война е детайлно изучена от кремълските хибридчици и те водят далеч по-успешна война срещу демокрациите в медиите, отколкото на бойното поле в Украйна.
Основен похват?
Забъркването на един пропаганден коктейл от старите консервативни ценности -
Вяра в Христа, традициите, семейството - с цел инструментализирането им като антипод на демократичните ценности - свободата на словото, правата на човека и върховенството на закона. Под общото наименование ”либерални/глобални елити” - основен враг и причина за упадъка на човечеството.
Понеже на абстрактно ниво демократичните ценности не могат да бъдат отхвърлени лесно - то се използват отделни казуси с правата и свободите на хора от отделни расови, етнически и най-вече напоследък сексуални общности, които се представят като “групови” на Запад (т.е не са свързани с човешки права), а у нас като “нетрадиционни” и трябва да бъдат законово ограничени.
Крайният резултат на хибридната война е засилване на разделението в демокрациите
и укрепване на позициите на “социалните консерватори”. Уж в защита на традициите, но реално за сметка на правата и свободите на всички граждани. Целта е конвергенция на западните демокрации и източните автокрации на база общи интереси на свръхбогатите елити и техните васали в страни като България.
А у нас почти няма автентични консерватори, защото почти няма политици, които да са истински вярващи в Христа; защото БПЦ е инструмент за геополитическо влияние на РПЦ и Кремъл; защото в личния си живот тези политици рядко може да са пример за “християнско семейство”. Но най-вече, защото у нас няма автентични (а не пропагандно сформирани) общности около Църквата, както на Запад.
А от българския консерватизъм в Царство България е останал само … Бай Ганьо.