Имах един колега. Той правеше научна кариера. Добре пишеше, но нямаше въображение и непрекъснато търсеше интересни теми. Скоро намери изхода. Ако някой правeше научна разработка на един проблем и обосноваваше своята теза, колегата започваше да развива противоположеното становище, отричаше предишния научен резултат и стигаше до неговото отрицание. Така хем обосноваваше нов научен принос, хем доказваше, че предишният научен работник е слаб и некадърен и го отстраняваше от пътя си към върха. Използвайки успешно метода на научното противопоставяне, той стана не само професор, но и член – кореспондент, а скоро ще го правят и академик.
В България в настоящия период ние повтаряме едно и също положение – засега 7 пъти, но може и повече, много повече. Повтарят се едни и същи партии, едни и същи членове и едни и същи мантри. Всички – и политици, и социолози, и анализатори съзнават, че няма никаква промяна и в края на поредните избори ни чака същият резултат. Някои лидери апелират към позитивизъм в кампанията, дори към обединение след изборите на крайно противоположни формации, като забравят, че избирателите (най-последователните) силно мразят другите партии и едно обещано следизборно обединение ще погаси и последната жар за гласуване. Това особено много важи за симпатизантите на ППДБ и Възраждане. Смятам, че призивите за единство, за коалиция и т.н. постигат обратния ефект. Но все пак има нещо общо – всички се заканват: „Без Пеевски“. Преди беше „без ДПС“, но сега има лека промяна поради всекиму известните причини.
Но да направим връзка с колегата. Дали пък изходът към успех не е свързан със смяна на посоката на нашето мислене? Дали няма и нашата страна да се доближи до решението на кризата, ако променим нещо в константното си отношение към някои мантри? Засега черният Петър в предизборната кампания е Пеевски и плочата се върти с една и съща песен – „Пеевски е лош; този човек е на Пеевски, значи не става, дори за портиер; това, което говори Пеевски, не е вярно“. Дали не трябва да обърнем плочата и да видим, дали и защо Пеевски, неговите „хора“, неговите „думи“ а приори са нещо демонично, черно, гнусно. Защо не го изслушаме, да видим, какви факти крие той, каква е неговата истина? Нека използваме метода на колегата и тръгнем в обратната посока, за да видим до какъв край ще стигнем. Досега вървеше пиесата „Всички срещу Пеевски“. Непрекъснато чуваме, че този министър, този прокурор, този съдия е на Пеевски. Но промяна нямаше. Въпреки всичко, Пеевски е непоклатим, стъпил е здраво на земята, изказва се, дава нареждания. Неговите хора продължават да стоят на своите властови позиции. Пеевски използва остри думи срещу държавния глава, но никой не му прави дори забележка, никой не му се противопоставя. Ние гражданите сме объркани. Кой е прав и кой – крив? Къде е истината? Защото „хората на Пеевски“ са лоши, но се хранят и живеят добре и никой не ги пипа, а нехората са обречени на мизерия. Какъв е тогава смисълът на този антипеевски шум, а? Нека видим, какво би станало, ако прекратим антипеевското говорене. Нека официално и тържествено да дадем думата на г-н Пеевски и да чуем, какво той казва и защо трябва да бягаме от него и от неговите хора?