Отидете към основна версия

1 660 38

Защо Украйна забранява на църквата да си сътрудничи с РПЦ

  • русия-
  • украйна-
  • патриарх кирил-
  • руска православна църква

От началото на руската пълномащабна инвазия властите в Украйна вече са повдигнали повече от 100 обвинения срещу свещеници от Украинската православна църква под опеката на Московската патриаршия

Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Този спор се води от месеци: има ли право Украйна да налага забрани на определени религиозни групи, свързани с Русия. Защо Киев прави това и какво казва Брюксел по въпроса?

Религиозните организации в Украйна скоро няма да могат да си сътрудничат с Руската православна църква (РПЦ). Забраната е насочена най-вече срещу Украинската православна църква, която е под опеката на Московската патриаршия. До 2022 г. Украинската православна църква беше подчинена на Москва, но се разграничи от нея след началото на пълномащабната война. Само показно ли е това - този въпрос е част от настоящия дебат.

Проектозаконът за забраната на сътрудничеството с РПЦ създава противоречия от месеци, включително на европейско ниво. Когато законът беше одобрен, реакция почти липсваше.

Европейският съюз не иска да се меси в този въпрос

Съвместим ли е този закон със запазването на религиозните свободи? Конституцията и законодателството на Украйна гарантират свободата на вероизповеданията, както предполагат и Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. В доклада си от ноември 2023 година Европейската комисия (ЕК) пише, че "по принцип Украйна спазва тези права”.

Брюксел знае, че Украйна предприема правни действия срещу Украинската православна църква, тъй като Московската патриаршия подкрепя руската агресивна война срещу Украйна. По думите на Петер Стано, говорител на ЕК по външнополитическите въпроси, решението на Киев е "от съображения за националната сигурност и за предотвратяване на външна намеса от страна на Русия.” Очевидно Евросъюзът не желае да се меси в този въпрос и няма да го постави като условие за присъединителните преговори на Украйна, смята Теона Лаврелашвили от Центъра за европейски науки "Вилфрид Мартенс”. По думите на политоложката обаче ситуацията е много сложна.

Обвинения и присъди

От началото на руската пълномащабна инвазия властите в Украйна вече са повдигнали повече от 100 обвинения срещу свещеници от Украинската православна църква под опеката на Московската патриаршия. Според силите за сигурност на Киев 26 души са получили присъди - за държавна измяна, колаборационизъм с Русия и съучастничество. Руската православна църква нарича инвазията в Украйна "свещена война” и твърди, че цялата територия на страната "трябва да бъде върната изключително в сферата на влияние на Москва”. Затова и Киев смята църквата за идеологически обвързана с войната и съучастник във военни престъпления.

Украинската православна църква под опеката на Московската патриаршия все още е с център Русия, посочва проучване на Украинското бюро за етнополитика и религиозна свобода. Каноничната връзка с Руската православна църква по никакъв начин не е прекъсната, въпреки че Украинската православна църква публично се разграничи от Москва.

"Духовна независимост от Москва"

Преди да въведе закона, украинското правителство можеше да потърси за съвет например Венецианската комисия на Съвета на Европа, която преглежда правните актове за съответствие с европейските стандарти. Това беше предложено от 46 украински депутати, но отхвърлено от председателя на тамошния парламент. Причината е, че в доклад на ЕК за Украйна специално е отбелязано, че Украйна е предприела правни действия срещу Украинската православна църква, която е свързана с Москва. Те включват санкции срещу висши църковни представители, обвинени в подкрепа на руската агресивна война, както и претърсване на църковни помещения.

"В контекста на войната Брюксел вероятно няма да се намесва. Възможно е да определи настоящите действия на Киев като стъпка към извоюването от Украйна на духовна независимост от Москва”, казва Лаврелашвили:

Дмитро Вовк, професор по право и религиозен експерт в Националния юридически университет "Ярослав Мудрий" в Харков, който в момента преподава в Ню Йорк, също смята, че законът вероятно няма да попречи на европейската интеграция на Украйна. Теона Лаврелашвили предполага, че Брюксел ще поиска гаранции от Киев, ако преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС продължат: В такъв случай правителството ще трябва да гарантира, че никой няма да бъде дискриминиран въз основа на религиозните си убеждения съгласно новия закон.

Поставете оценка:
Оценка 3.9 от 59 гласа.

Свързани новини