Преди дни наемниците да ликвидират Българската православна църква „орисаха” ново нейно разцепление, недоволни от избора на патриарх Даниил. Нима БПЦ отново би преживяла безумието „Алтернативен синод”, проточило се близо 2 десетилетия от 1992 г.? С неканонична намеса от държавата, под чужд външен натиск с подстрекатели предимно атеистичен, с извинение!, но лумпенаж. Като деца баба ми Въла ни водеше на черква и в гробищния парк. Кръсти и тримата си внуци. Беше дълбоко вярваща източноправославна християнка. Щом под влияние на школския казионен атеизъм я подкачах, че ако беше партийка, би била на мястото на баба Цола Драгойчева, тя ме „чумосваше”. Майка ми също е била назидавана за посещение на черква. Така, че кръчмарските приказки на диагностицирани с над 300 грама уиски/на глава без мезе (като за „про-натовци”: никаква не-ЕС ракия или водка!) ме забавляват. И натъжават. Защото само угодници на равнище /политическа/ тоалетна хартия за Господар/я/ите си-платци могат да заплашват с тезата за ново, поредно разцепление на БПЦ. В публикацията си за новия Н. Св. и атлант-европеизма споменах, че ще споделя впечатления за отклика за двата синода в познати ми 2-3 държави. Преди всичко от Чехословакия, по-късно от Чехия и Словакия. Те имат и православни контакти с БПЦ. В Чехия към 2006 г. живееха около 30 хиляди православни, а в Словакия – 50 000. Да започнем с 24 май 1992 г., когато посланикът ми (литературограф - професор в СУ от 1981 г.) отказа да представя посолството на тържествена литургия в чест на Светите Отци в православния храм „Св.Св. Кирил и Методий” в Прага. Изнесена от Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон съвместно с главата на Православната църква (ПЦ) в чешките и словашките земи Н.В. Пр. митрополит Доротей. И изпрати мен като заместник. За целта мандатът ми бе удължен с 1 година до 06.09.1992 г. С мое съгласие, но по настояване на ЦУ на МВнР и президентството, да му помагам професионално. Въпреки професорския екип, вместо дипломати: близък му поет + пропагандист, но до 1989 г. Но управляващите бивши дисиденти около Вацлав Хавел имаха свои впечатления и интуиция, и се държаха на дистанция от „Бг нео-демократичния екип”. Което ме пренатоварваше. Едва ли бе случайно, че литургията се състоя в разгара на разкола (започнал на 18 с.м.). Само след ден, на 25 май с.г. за наместник-председател на „алтернативния синод“ (АС) бе определен митрополит Пимен. След литургията си обяснявах неласкавите метафори в храма на местни българи: „А къде бяха трите „Пършинга” и защо не присъства „дядо Торбалан?”
Явно че Пършингите са били поне дву-три-смислено медико-визуално наподобяване на „екипа” + Шефа на актуалните тогава балистични ракети на САЩ със среден обсег на действие. Но „Троицата”е била по-добре информирана от мен за събитията у нас, а вероятно и за своеобразността на епископ Симеон Главиницки. ...Че през 1986 г. същият митрополит проваля опит на Синода да го освободи от длъжност в епархията в САЩ и Австралия и да го задържи в България. Седалището на тази епархия на Българската патриаршия било изместено от Будапеща (от 1980 г.) в Берлин, с Архиерейски наместничества в 6 столици, покриващи общо 22 държави. До тогава, при разделение от държавата, църквите в Европа и „отвъд” ме интересуваха главно като политически фактори в отделните страни. Познавах десетина български митрополити, православните и католическите духовни глави в Чехия и Словакия през 1991-2011 г. (служебно, но по мое желание). В литургията на 24 май 1992 г. участва и отец Димитър Икономов, който тогава бе явно предстоятел на църковната общност на БПЦ, поне в Прага. Живееше в посолския комплекс (ПК) в район Дейвице. Там съжителстваха в 80 жилища около 20 дългосрочно командировани служители на посолството и Културния център (БКЦ) с предимно бивши служители на разтурената Търговска служба (ТИС/ СТИВ), преминали в частния бизнес с ЧСФР/ЧР. Последните вече заплащаха наем за жилище и евентуално офиси. Посланикът-професор нямаше афинитет към публични протоколно-политически изяви и често го замествах. В т.ч. на церемониалните актове в Олшани, даже на гробището на загиналите 26 българи в Пражкото въстание (1945 г.).
В рамките на потенциала си „революционната” ни пражка дипломация пренасяше родния полит-хаос сред местната българска диаспора. Професорът съдейства на петимЦа - с работническо-селски ура-патриотарски маниери и непреодолим сталинистки манталитет - да си регистрират лично земляческо сдружение ”Св. Св. Кирил и Методий”, едва с 5 члена. Те се намесваха комично неправомерно в избори за България, и в практикуването на поредното си политическо приспособленчество рекламираха алтернативния синод. А през 1995 г. - по разпореждане - присъствах единствен от МВнР-София на срещата на председателя на НС акад. Сендов с Алексий II, патриарха на Москва и цяла Русия. Последният многократно се учудваше и възклицаваше над толерантността на патриарх Максим към дядо Пимен.
През 1996-99 г. бях посланик в Прага, а през 2006-10 г. в Братислава. Познатите ми от 1990-2010 г. 4 български свещеници в региона първоначално са пристигали като гурбетчии. Трима от тях имаха висше богословско образование. Обезпечавайки „насъщния” извънчерковно, обикновено чрез местните землячески клубове или в тях те опитват да създадат църковна общност от миряни, която по компетентност да оглавят. Щом, или ако успеят, активизират връзките в клира на БПЦ у нас за легализирането си като представител на БПЦ. В зависимост от ориентацията на ментора им към Синода или Алтерната те се приспособяват. За близост със Синода решаваща бе благословията на метрополит Симеон, вече на владиката Антоний. Главно през 2010-12 г. „алтернативните синодали“, в т.ч. митрополит Инокентий, се покаяха и се върнаха в лоното на каноничната църква. На 3 март 1997-99 г. съвместно с чешката Православна църква организирахме литургия в катедралния им храм “Св.Св.Кирил и Методий”, произнесена от неин висш проповедник и българският свещеник. Храмът б/е „свръх” забележителен исторически паметник. Неизменно бе присъствието на 3.3 на доайена на дипломатическия корпус, други посланици, местни българи. Тържествената литургия превърнахме в традиция при отбелязването на националния празник. След първата година проповедниците се съгласиха да се вместят в по-кратък ритуал от над 2 – 2,5 часа, защото сред официалните гости имаше и друговерци, и атеисти.
На 26 април 1997 г. нунцият монсеньор Джовани Коппа покани посланиците на аудиенция при папа Йоан Павел II в Прага, по време на негово официално посещение. Споменах му за поканите да посети и нашата страна от президента, католическата общност, споделяни от цялата българска общественост. Н.Св. изрази надежда в реализация на този план в най-близък подходящ период от време, когато „вероятно” нашите 2 православни синода ще постигнат единство. В Прага посланиците от дипломатическия корпус се срещнахме и с патриарх Бартоломей Цариградски, който се застъпваше също за обединяване на двата синода на БПЦ.
В представителен вид бе реновирана беседката в двора на посолството с идея да бъде осветена като параклис. Но освен материални затруднения, за които намерихме решение, за 2-3 години двата Синода у нас така и не се договориха за освещаването.
Вечна и блажена да бъде паметта на протойерей Пламен Тодоров! Истински Божи служител, по душа и компетентност. Пристигна в Прага през 1990 г., но едва през 1997 г. бе назначен за свещеник-председател на българската църковна общност в града. С благословението на патриарха преминава под “покривалото» на Чешкия митрополит и обгрижваше духовно православните българи, руснаци и украинци в чешката столица. Едва след края на мандата ми и в Братислава отец Пламен инициира редовни контакти по електронен път с мен. Изглежда, че не бе потърсил съдействието на ректора си от Духовната академия, който бе в АС. Бе огорчен от консулката в Прага, от която се бях «лишил» в Братислава вкл. заради «антибългарски служебни действия». И така, докато отец Пламен „се престави в Господа”, по терминологията на БПЦ, на 14.11.2019 г.
През 2008 г. добросъвестният отец Николай Андонов се оплака публично, че е „преотстъпен“ от митрополит Симеон и вече ще е клирик на Чешката и Словашка архиепископия. Същото важи съответно и за подопечната му църковна община „Св. Йоан Кръстител“ в Братислава, където отбелязвахме с тържествена литургия наши празници. Архиепископът на Прешов и Словакия Н.Пр.Ян Холонич «мърмореше» за неканоничност на свещеника отдавна. МВнР-София бе поставяно в известност, но синодът/ите явно пасуваха. Спрямо Н.Пр.Холонич и мен. Отец Николай проповядваше на «църковнославянски» и на словашки. А проблемът на СПЦ бе главно вътрешен.
Петър Стоянов се закле като президент пред дядо Пимен. «Човекът на алтернативния синод» в Прага се появи през лятото на 1997 г.с високи протекции във властта, «под прикритието» управител на ПК (УПК). Той схващаше дейността си като политически контрольор, над административен, финансов и правен контрол. Митоман, псевдокраен антикомунист... Създаваше дрязги в комплекса, заплашваше с протекциите си. Имаше проблеми с отчетността на приходите от комплекса. Своеволно лишаваше държавния бюджет от канализирани постъпления. Най-безобидното бе, че се наложи се да върне с пощенски запис над 1000 долара преди тенденциозно забавяна от София проверка... С това прояви поне частична вменяемост. В криминално спокойния до появата му ПК бяха извършени серия от разнообразни кражби с неидентифициран извършител. Някои чрез взлом, освен „кокошкарски”, други демонстративни, трети „за отмъщения”. Освен алчност заподозряхме и медицински мотиви. А средства за професионална охрана нямаше. При ремонта на ПК отказах да подписвам фактури поради непрозрачност по подбора на доставчиците и неправдоподобни цени на материалите. «УПК-духовникът» бе отзован с протакания. «За наказание», след месеци, бе изпратен като УПК в КНДР, където присвоил 5000 долара и преби физически временно управляващия посолството. Осъдих в СГС «екс-УПК» безапелационно за обиди, клевети и набеждаване. Но явно в клира и в медиите има излишно доверчиви непрозорливци. Защото той е продължил да се представя като протойерей. Даже и след като миряните го разобличават като игумен на исторически прочут манастир в Софийско и го прогонват заради злоупотребите му с тояги. Но неактивни молитвени домове и неоткраднато дал Господ още у нас!
Със съпругата и децата сме кръщавани в БПЦ. Гордеем се, че тя е петата хронологично създадена православна църква!Непосредствено след Цариградската, Александрийската и в Сирия - Антиохийската и Йерусалимската патриаршии. И преди всички останали десетина като Руската и Сръбската...! Щом практични политици като Йордан Цонев защити докторска степен по богословие, а Сидеров завърши теология, БПЦ не ще да е „изпята песен”. Поне за келепирджии, даже и заради имотите ѝ. Които тепърва ще се учи да управлява при патриарх Даниил в интерес на всички миряни, благотворително!
**Но щом като тезите славянство и православие са основни оръжия на руската пропаганда и дипломация, не е ли повече от безумие да разрушаваме БПЦ чрез «алтернативни синоди», и антипропаганда? И да възпрепятстваме контактите ѝ с другите православни църкви? Проповядващи на протобългарски език, а някои и го ползват с изменения като свой! Е, не звучи англосаксонски, но от историята не се бяга с угодничене и слугинаж! Чиновничеството, представящо се за евроатлантическа държава, без да се допитало конкретно до избирателите за членствата в НАТО и ЕС, върши това в излишък. Даже често прекалява. БПЦ толерантно не му пречи, нека си действа! Често не съблюдавайки интересите на населението ни! Смешен анахронизъм са подозренията към патриарха и Синода в слугуване на Кремъл от приспособенци на хонорар, които би следвало да са с доста по-гузна съвест спрямо Всичко Българско.
Крайно време е обаче, родните историци и Българската патриаршия откровено да обяснят публично и системно, че църковно-славянският език е измишльотина, политически и надменно поръчана от Петър Първи и палавата немцойка Екатерина /даже/ Велика. Предостатъчно доказателства за мотивите им съдържат четирите тома на руско-съветския научен корифей акад. Николай Державин (1877-1953 г.) „История на България. Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров“. Висококаратният учен е бил освен ректор на Ленинградския университет и директор на Славянския институт на Академията на науките на Русия като ръководител на организирания от него Институт по славяноведение (1931 г.). Даже Скопие признава приноса му. Според акад. Державин: „До 15 век руси, украинци, поляци, чехи, словаци, словенци...(беларуси, сорби, сърби и под. от екс-Югославия) не са наричали себе си "славяни". Но след завладяването на България от османците тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на "църковнославянски".