Известният български журналист и кандидат за евродепутат от гражданската квота на „Синьо единство” Бойко Станкушев заяви в интервю пред Факти.бг, че се надява кампанията за евровота да възстанови дебата за бъдещето на България. Надява се, че при тази кампания ще влязат максимален брой качествени хора в Европарламента. Според него олигархията в момента има най-голям интерес да няма мажоритарен вот в страната ни, но макар и не скоро, тази избирателна система ще намери място и в България. Той смята, че българският евродепутат не е търгувал максимално изгодно за страната си.
Г-н Станкушев вие сте на второ място в листата за евродепутат на „Синьо единство”. Като журналист, кое Ви накара да влезете в политиката?
Аз не гледам на включването си в листата на „Синьо единство” толкова като на политическо действие или изява, колкото като възможност да се позиционирам в публичното пространство като гражданин със собствено мнение. И за мен това е важното. Това е свещеното. Аз съм от гражданската квота, издигнат съм от няколко регионални организации. Считам, че не само на журналиста, а на всеки гражданин е дълг при възможност да си изразява мнението, да го отстоява, като това трябва да се прави не само в дните, в които се провеждат някакви избори. Аз съм за задължителното гласуване и за промяна на закона в тази посока. Необходимо е честно и открито говорене по всички и особено по най-болните теми на обществото. В този смисъл използвам кампанията и включването си в листата на „Синьо единство” като един усилвател на гласа си. Защото, във все по-задълбочаващата се апатия в България, мнозина които биха могли да кажат нещо, вече не могат да го кажат от страх и е все по-трудно на обикновения гражданин, дори той да е високо образован, да е почтен човек, да формулира тезите на своето битие и на своя живот. Тази кампания от една страна е кампания за вкарване на максимален брой почтени хора в Европейския парламент, където те да отстояват интересите на България. Нещо, което досега не се прави особено добре. Има добри примери, но има и доста недобри примери. Второто е тази кампания да възстанови дебата за бъдещето на България и за пътя, по който трябва да вървим. Този път е лъкатушещ и на моменти, както сме и към днешна дата, прогнозата не е достатъчно добра, защото виждате, че всички основни показатели се влошават. Като започнем от безработицата, минем през миграцията и бих казал така, чисто медицинското, психиатрично отчаяние, което е обхванало голяма част от хората. Това е страшно и трагично.
Като гражданин, коя избирателна система смятате, че е най-добра? Ето президентът Плевнелиев поиска провеждането на референдум с три въпроса ...
Пропорционалната система доведе до едно окепазяване на политическото в България, защото огромната част от тези хора, които се самоназовават като политици, избирани през пропорционални листи, са просто инструменти, те са, тежка дума е, зомби, но са много, много зависими от волята на реалните властови центрове в страната, които в голяма степен нямат нищо общо с правенето на политики, а защитават чисто корпоративни интереси. Т.е., към момента олигархията има най-голям интерес да няма мажоритарен вот, защото при мажоритарния вот личността X, Y, Z носи отговорност за действията си. Тя излиза със собствените си тези, защитава ги, бива или не бива избрана. Ако бъде избрана, носи отговорност пред избирателите с името си, с биографията си, с всичко, което е подкрепило тази личност. Т.е., най-добре би било разбира се, ако бъде променен така закона, че да се даде стопроцентов мажоритарен избор. Не съм специалист по избирателно право, но мисля, че ще е по-демократично изборът на народни представители да бъде и в два тура. Аз не съм голям оптимист по отношение на възможността това да се случи скоро, но рано или късно то ще се случи, защото в противен случай България в обозримите няколко години ще бъде доведена дотам, че да има псевдопартии, псевдополитика и те наистина да се превърнат напълно в инструменти на чисто икономически интереси. Чисто икономическите интереси на една, втора или трета групировка най-малко биха защитили интересите на гражданите или на обикновения човек. Доказателство за това е, че животът на всички обикновени хора става все по-тежък. Както казах и в началото, много се увеличи безработицата и все повече българи мислят само как да се махнат оттук и да отидат в чужбина, ако имат такава възможност.
Защо „Синьо единство” издигна отделна листа от тази на реформаторите?
По една проста причина. Пред скоби ще изнеса следното пояснение - аз бях предложен и приех това предложение да се включа в листата на „Синьо единство”, без да знам на каква позиция ще бъда, много след като „Синьо единство” и „Реформаторският блок” се бяха разделили. Т.е., аз не съм участник в тези процеси. Наблюдавал съм ги, разбира се, и съм добре осведомен какво е ставало. Като представител на гражданската квота, издигнат от регионални структури, мога да кажа, че принципно това съвпада с моите виждания, защото ми е много трудно да си представя, дори да постигне някакъв успех, „Реформаторският блок” как ще продължи после, тъй като той не е някакво хомогенно образование. Той е много еклектичен. Вие виждате, че вътре са се събрали представители на партии и организации, които по конкретни въпроси са имали, имат и би трябвало да имат диаметрално противоположни възгледи. Не можеш да събираш хора с претенции за десни или много десни с либерали и центристи, да не ги изброявам. Обещал съм си да не говоря негативно, особено в персонален аспект за никой в тази кампания. Още повече, че моето дълбоко убеждение е, че така или иначе кампанията, която започна за избори на евродепутати, слава Богу ще засили дебата за бъдещето на дясното в България. Това предполага, че след известно време ще се обособи нов нормален и функциониращ десен субект, в който ще има представители и на сега съществуващите десни формирования, но това, разбира се, няма да бъдат всички, защото е невъзможно толкова разностранно политическо формирование, каквото е „Реформаторският блок” да функционира ефективно след време. Там са не просто бивши политически опоненти, там, по неизвестна за мен причина, под една шапка са събрани бивши врагове. Ако вие извадите стенограмите от Народното събрание, назад в предишните парламенти и по време на управлението на НДСВ и ДПС и на Тройната коалиция ще видите потресаващи неща. Че тези хора, които сега демонстрират единство, просто са се мразили. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е фактологията. Какво ги е събрало?
Вие вече обикаляте страната на предизборни срещи, не се ли страхувате, че ще има обвинения на десния избирател спрямо вас?
Да, тук-там хора ми казват - вие дърпате от нашите гласове. Имам предвид хора, които продължават да защитават тезата на „Реформаторския блок”, на което аз отговарям, „а не е ли обратното”? Защото „Синьо единство” са с една абсолютно изчистена позиция като дясна платформа. При „Реформаторския блок” аз не мога да си обясня, ако част от тези хора, които са вътре демонстрират единомислие и мирно съвместно съществуване, те кога са ревизирали собствените си политически възгледи, та изведнъж се събраха там. Ако приемем, че са еволюирали и разбрали, че ДПС не е никаква партия, която обслужва и защитава интересите на българските мюсюлмани, а инструмент на олигархията, каквато е тя всъщност. Колко десетилетия им бяха нужни да узнаят това нещо? И какво направи НДСВ за просперитета на българския народ и за по-доброто стоене на международната политическа сцена? Какво имаха и едните, и другите, имайки дългогодишно представителство в Европарламента, за по-облекчено и ефективно използване на европейски фондове. Къде са големите европейски пари? Къде са западните инвестиции? Ние какво получихме за всички тези години, на фона на големите очаквания?
А посягането на ГЕРБ към „Реформаторския блок” и флирта помежду им...
Да, ГЕРБ флиртува с „Реформаторският блок”, както и „Реформаторският блок” вероятно също флиртува с ГЕРБ, но се пази това да не се види или забележи. Но за мен и ГЕРБ не е партия, както навремето твърдях, и заради което много мои приятели ми се разсърдиха и спряха да ми говорят преди много години - аз твърдях и, че НДСВ не е партия. Дойде месията. Тогава имаше една вълна на възторг и аплаузи, и хората, които ме клеймяха казваха: „Как не те е срам, ти тук да твърдиш, че царят нищо няма да направи”, и те после ревизираха мнението си, но ние загубихме ефективно време, историческо, изгубихме политическа енергия и най-лошото, изгубихме ентусиазма и вярата на хората. И това се случва непрекъснато. Българинът, за съжаление, е доста наивен в политически аспект и него почти всеки може да го излъже. Аз никога няма да забравя това как Жорж Ганчев, който помните с какви платформа и призиви излезе. Те бяха чисто популистки и кухи, но взе почти един милион гласа. И какво от това?
Аз твърдя, че по подобен начин и НДСВ, до голяма степен и ГЕРБ направиха същото. Това нещо ще се случи и с партията на Бареков, защото вътре няма истинска идея. Там има една фразеология, която от гледна точка на средностатистическия избирател е красива и обещаваща, но всъщност за пореден път се притъпяват рефлексите за оцеляване. Даже няма да кажа политическите рефлекси, ами просто рефлексът за оцеляване на българина. Той чува едни красиви думи и няма да са никак добри резултатите тази година от изборите за Европарламент. Ако има и предсрочни избори за парламент и там също няма да са достатъчно добри резултатите. Тази година се засили и вътрешнополитическата криза.
Как мислите ще има ли предсрочни избори и кога ще бъдат те,? Или правителството ще изкара мандата?
Самите управляващи могат да си направят предсрочни избори наесен, ако преценят, че в максимална степен могат да задържат съществуващите резултати от предишните парламентарни избори. Нищо не може да попречи на ДПС и БСП да си направят едни предсрочни избори. Сега ще изчакат да намерят един допълнителен партньор, на който да разчитат след като излязат резултатите от евровота. И това вече може да е Бареков, независимо от това, че той говори друго. Може пак да е АТАКА, не знам. Трудно е да се предскаже в момента, но във всеки един случай в момента, за съжаление, псевдополитическото облъчва по-голямата част от хората, които ще отидат да гласуват. Ние сме в навечерието на поредната политическа грешка, която ще произлезе от самия избирател.
А, мислите ли, че ще има висока избирателна активност?
Не. На какво би се дължала ако има, не виждам причина да има? Всички, които имат твърди ядра, имат интерес от ниска избирателна активност. Въпреки големия отлив, особено от ДПС, в сравнение с предишни години, и от БСП също, това е въпрос на една сравнително елементарна математика. В момента, в който изчислят, че имат достатъчен превес, дължащ се на твърдите ядра, биха могли да си организират едни нови парламентарни избори и по този начин ще изпуснат парата на народното недоволство за един доста голям период от време.
За колко мандата в Европарламента ще се бори „Синьо единство” и кое ще е основното, което ще поставите на дневен ред в Брюксел?
Евродепутатът представя страната си, не само собствените си избиратели, така че в големия Европейски парламент максималната полза е да бъдат защитени интересите на страната му. Той не може да иде да защитава само интересите на политическата структура, която го е издигнала и подкрепила. Истината е, че на България се обръща много малко внимание в Европейския парламент. Ние почти нищо, извинявам се за циничната дума, не успяхме да си изтъргуваме като новоприета страна в Европейския съюз, поради това, че вероятно в невидимата част, в политическата комуникация има някакви договорености, за които ние не знаем. Считам, че българският евродепутат трябва да отиде в Европарламента, за да търгува максимално изгодно, разбира се, трябва да е гъвкав, но максимално изгодно да защитава интересите на страната си и там където трябва, да се върви на компромиси и сделки, но все пак да бъде толкова гъвкав и упорит, че за България да има полза. Ние сме вътре като надпис на вратата. Там пише: „Република България - членка на Европейския съюз.” Като минеш обаче границата не виждаш една европейска страна. Хората не живеят като европейци и дори все по-лошо живеят, което е големият парадокс.
Бойко Станкушев (59) e роден в гр. Плевен. Живее в гр. София.
Магистър по „Философия“ и „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „В края на деня“,„Светът в действие“ и „Панорама“. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване „Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Главен редактор на предизборните студиа на СДС в кампанията преди първите демократични избори в страната.
Член на Съюза на демократичните сили от декември 1989 г. Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово“ на Българската медийна коалиция. Основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Председател на Националната организация на кабелните оператори в няколко поредни мандата. Съучредител на Атлантическия клуб в България. През м. август 2010 г. е избран от Съвета за електронни медии за член на УС на Българската национална телевизия. Омбудсман в БНТ.
Владее английски и руски език.