Случаят "Петрохан", или що за държава е България

Автор: Мартин Атанасов

България не е Америка. Тук няма масови стрелби всяка седмица, няма серийни убийци. Затова цялата страна изтръпна, когато на 2 февруари 2026 г. бяха открити три трупа пред изгорялата хижа "Петрохан", а седмица по-късно - още три тела в кемпер край връх Околчица. Шесторно убийство? Самоубийство? Секта? Мафия?

Никой не знаеше. Но всички имаха мнение. Което отразява страховете, в които не искаме да се огледаме.

Десет дни по-късно картината остава неясна. Имаме версии, внушения, видеозаписи с неясен контекст и океан от спекулации. Но нямаме отговори. "Петрохан" не е просто криминален случай. Той е огледало, в което ясно виждаме какво не работи в държавата и обществото ни. И не, не говоря за това дали ще разкрият убедително кой е натиснал спусъка. Говоря за нещо много по-страшно: кризата на доверието, която ни е обзела, започва да ни коства много повече от шест живота.

Саморазрушилите се институции

Нека да сме честни: недоверието в институциите не е от вчера или днес. Не е и заради случая "Петрохан". Но точно той го направи особено видимо. Болезнено видимо.

Първата седмица след трагедията беше мълчание. МВР мълча. Прокуратурата мълча. Изпълняващият длъжността главен прокурор хвърли една реплика, с която предизвика скандал - и изчезна. Медиите се взривиха, обществото беше силно разтревожено, конспирациите процъфтяваха. А институциите мълчаха. Или по-точно: говореха, но не казваха нищо.

Изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов - човек с изтекъл мандат, който продължава да седи на поста си в разрез със закона - излезе и каза, че случаят бил по-фрапиращ от "Туин Пийкс". Атрактивно. Мистериозно. Медийно. Но определено не на място. Защото какво научихме? Нищо. Освен че главният прокурор звучи така, сякаш анонсира нов сериал.

Шефът на ДАНС Деньо Денев излезе с намеци за "педофилия", "паравоенни структури" и "отклонения от общоприетите религиозни възгледи". Проблемът е, че доказателства няма. А когато институция, чиято работа е да открива доказателства, не представя такива, а само намеква - тя подкопава сама себе си.

После стана ясно нещо още по-абсурдно: прокуратурата е разследвала хижа "Петрохан" и сдружението на рейнджърите в продължение на близо година. Разследването е започнало през февруари 2025 г. след сигнал за посегателство над малолетно момче. И какво става - през декември 2025, месец преди убийствата, случаят е прекратен. Защо? Защото родителите отказали да съдействат.

Един месец по-късно - шест трупа. Нека да повторим: Прокуратурата знае за сигнали. Разследва близо година. Прекратява. Месец след това - трагедията. И никой не пита: "Не трябваше ли да се направи нещо?". Вместо това биват погвани дарителите на сдружението, които няма как да знаят какво се е случвало вътре или що за хора са били основателите му.

Но да се върнем на въпроса. Доверието в институциите не изчезва заради конспирации. То изчезва заради самите институции. Когато главният прокурор звучи като таблоидно заглавие, когато разследването е "прекратено" без обосновано основание, когато официалните лица говорят повече за това какво може да е, отколкото за това какво знаят, когато на брифинга, седмица след трагедията, разследващите казват "работим по версии" и пускат видеозаписи, които повдигат повече въпроси, отколкото отговори - това са резултатите.

Хората не са глупави. Те виждат. И когато виждат, че институциите или не могат, или не искат да кажат истината - просто спират да им вярват. Завинаги. И се пренасочват към "алтернативни истини" и "алтернативни източници на информация". Което е универсалната формула за подриване на едно общество.

Информационният анархизъм

Когато няма надежден източник на истина, всеки става експерт. Десет дни след "Петрохан" интернет и в момента е залят с теории. Тонове теории: дървена мафия, педофилска мрежа, тибетска секта, политическо поръчково убийство, ритуално самоубийство, балканска версия на Джонстаун, агенти на ДС, канали за мигранти, наркотрафик - всичко, което може да бъде измислено, се завъртя като теория.

Политиците, разбира се, не изпуснаха шанса. ПП-ДБ поискаха ДАНС да разсекрети данните за неправителствената организация. Слави Трифонов обвини медиите в двоен стандарт. "Възраждане" си имаше свои теории. Всеки взе парче от трагедията и я преопакова в политически капитал.

А социалните мрежи се превърнаха в съдебна зала без съдия. Всеки със смартфон стана криминален психолог, експерт по секти, специалист по балистика, пророк на нашето съвремие. Хора, които никога не са стъпвали в Петрохан, обясняваха какво точно се е случило там. Хора, които не са познавали нито една от жертвите, раздаваха окончателни присъди.

И ето къде е проблемът: всеки имаше теза за това какво се е случило, но всички разполагахме с едва късче от информацията. Останалата огромна неяснота беше запълнена най-вече от личните ни страхове. Това не е дебат, а клюкарски режим, маскиран като "търсене на истината". Информационният вакуум, създаден от институциите, беше запълнен с въображение. А въображението, когато няма ограничител и се води от най-низките човешки емоции, не води до нищо добро.

Защото когато нямаме опора и мерило за истинност, когато не вярваме на органите, които трябва да ни кажат "това е вярно, това не е", следва анархия на интерпретациите. Всеки става истина за себе си. И обществото се разцепва на племена, всяко от които с различна версия за реалността. Безкрайно удобно за тези, у които се крият първопричините да стигнем дотук.

Големият въпрос: Какво следва?

"Петрохан" е стрес-тест за държавността. И по всичко изглежда, че "Слаб 2" е много. Защото това, което видяхме, не е изолиран инцидент. Това е система в колапс, в която институциите са загубили легитимност, обществото е останало без ориентири, а границата между факт и спекулация е изчезнала.

И утре това може да се повтори. Не с хижа в планината, а с банка например. Спомняме ли си КТБ? Утре може да е природна катастрофа, терористичен акт, пандемия, изборна измама - примерите са много. Как ще реагираме, ако не вярваме на институциите, които трябва да ни координират?

Ако нямаме доверие в институциите, всяка криза ще ни хвърля в информационен и социален хаос. Защото недоверието в институциите е най-голямата криза на държавността, която може да имаме. По-голяма от корупцията и по-голяма от бедността. Защото когато хората не вярват на нищо официално, те вярват на всичко неофициално. А това е рецепта за катастрофа с колосален обхват.

Нека се огледаме много внимателно в случая "Петрохан". В него виждаме институции, които не работят. Общество, което не се доверява. Медии, които подхранват хаоса. И себе си - разделени, объркани и гневни. Отново. Като по сценарий за нов сериал.

Въпросът е: Имаме ли смелостта да се огледаме? Или ще затворим очи и ще чакаме следващата трагедия, за да повторим същото, докато не вярваме дори на себе си?