Таксиметрови шофьори готвят протести в шест града с искане за справедлива присъда за извършителите на въоръжен грабеж и опит за убийство на техния колега Апостол Вълчев от Ямбол. Днес Върховният касационен съд за трети път (последен) ще гледа делото за нападението над таксиметровия шофьор. Първоначално Окръжен съд-Ямбол призна за виновни подсъдимите в извършването на опит за грабеж, придружен с опит за убийство. На Костадин Стоянов бе наложено наказание шест години „лишаване от свобода“, а на Симеон Димитров - 16 години затвор. Двамата обжалваха и Апелативен съд-Бургас намали присъдите им - на Симеон Димитров на 15 години „лишаване от свобода“, а на Костадин Стоянов - на две години и четири месеца, като деянието бе преквалифицирано в опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда. Пред ФАКТИ говори таксиметровият шофьор Апостол Вълчев.
- Г-н Вълчев, минаха седем години от инцидента, след като бяхте прострелян като таксиметров шофьор в гърба. На каква фаза е делото и защо толкова години нямаме решение?
- Появи се нова адвокатска фирма в средата на делото, която го преобърна. После се връща няколко пъти на Апелативен съд в Бургас, измени се обвинението, под което беше подведен единият от извършителите. После пак стигна до Върховния касационен съд, пак се видяха наредености, отново се върна на Апелативен съд в Бургас и така. От институция на институция. Сега вече се надявам, че Върховният касационен съд за трети път – това е последният път, в който може да заседава, и ще има присъда. Повече не може да се отлага и ще приключат нещата.
- И при всяко ново дело си припомняте за онзи инцидент, който се случва декември 2017 година…
- Няма как. Бях изпратен от таксиметровата компания на адрес в близко село до Ямбол – село Дражево, където ме очакваше един младеж с два сака. Слязох, за да мога да отворя багажника, а другият младеж, който ме простреля, бе залегнал в канавката с преправяна въздушна пушка в огнестрелна с 22-ри калибър патрон, който е с дупка в центъра. Когато куршумът влезе в тялото, нанася големи поражения. И така аз отварям багажника и чувам стрелба в гърба ми. Куршумът влиза, минава през белия дроб, пука диафрагмата, една час се забива в сърцето. Направо пълно чудо е, че съм оживял в онзи момент. Просто Господ беше с мене. Обърнах се, а този, който тръгваше да се качва в колата, започна да стреля с газов пистолет срещу мен. Последва спречкване. Качих се в автомобила и опитах да повикам за помощ. В този момент дойде единия младеж и започна да ме дърпа от колата, да ме рита. Хванах му крака и започна една борба. Силите започнаха да ме напускат. Успях да го избутам, затворих вратата и тръгнах в посока центъра на селото. Карах със сигнализация, за да мога да привлека внимание и същевременно звъннах на баща ми. Той работи в същата фирма, а беше и последният човек, с когото бях говорил, и ми беше лесно него да набера. После Бърза помощ, болница, операции и т.н…
- И цялата тази случка вече седем години не може да стигне до края си?
- Явно. Иначе още същата вечер бяха открити престъпниците, бяха заловени от полицията. Те направиха пълни самопризнания, а съдебната сага продължава седем години да се точи от съд на съд. Няколко пъти делата се отлагаха заради болнични. Всичко това бяха адвокатски трикове, за да се проточи във времето и за да може да им се смекчи присъдата.
- А тя в момента е…
- 15 години за момчето със саковете – беше пълнолетен, и две години и половина за този, който стреля. Той е с малка присъда, защото във времето на извършването бе непълнолетен. Тук има и друго интересно. Присъдата ще остане две години и половина, защото прокурор от Бургас не е пуснал протест срещу нея и се е съгласил с присъдата. Дали поради немарливост или някаква друга причина – нямам представа. Присъдата от две години и половина не е обжалвана, а и аз не мога да я обжалвам като частен обвинител. И така.
- А стана ли ясен отговор на основния въпрос – защо…
- Целта им е била да вземат оборота и колата. После да продадат колата на части или по друг начин. Това им е бил планът.