Вече никой не може да ме убеди, че това не е нарочно! Влизането (или вкарването, знае ли човек!) в парламента на МЕЧ и „Величие“ е типично инженерно мероприятие с цел да направи едно евентуално стабилно управление практически невъзможно. Как стана така, че тези невероятни политически организми влязоха в Народното събрание?
Това написа за "Флагман" Иван Стамболов-Сула.
Хипотезите за две:
Първата е много страшна – някой има инструментите и възможността да манипулира изборите. Е, не изцяло, но в достатъчна степен, за да създаде последващ хаос и поредни избори.
Втората е още по-страшна – има достатъчно на брой истински избиратели, които действително са гласували за тези измислици. Какво си въобразяват те, как си представят властта, как конкретно си представят управлението.
От години говоря и пиша, че качеството на изборния процес ще се промени до неузнаваемост в положителна посока, ако са налице две неща:
1.) задължителен предмет „Гражданско обучение“ в училищата, който да учи младежта що е разделение на властите, кои са основните институции и с какво се занимава всяка от тях, и
2.) образователен ценз – правото за гласуване се консумира след доказване на изпълнено задължение „образование“ (у нас кое образование е задължително, средното, нали?). Така ще знаем, че всеки гласуващ има оценка повече от (2) по „Гражданско обучение“ и прави разлика между парламентарни, местни, президентски и европейски избори.
Вижте какво се случи на последните избори (знам, че информацията я има навсякъде, но и аз ще я туря тук за ваше удобство).
По данни на ЦИК са гласували 1 732 751 души, което прави 26.25% избирателна активност. Всички по-сериозно партии бележат спад в броя на депутатите в сравнение с предишния парламент и това се дължи единствено на новите звезди, които влизат. А новите звезди МЕЧ и „Величие“ откъсват от другите партии 22 депутати. Не е трудно да стигнем до извода, че това дестабилизира и корумпира българския парламент. Дестабилизира го, защото разпилява депутатите из цели девет парламентарни групи, което намалява относителната тежест на всяка една от тях, а го корумпира, защото е твърде вероятно новите герои да се разпаднат и да излязат поединично на пазара.
Не знам какво става. Изглежда вече не мога да си обяснявам случващото се. Изглежда „от други свят съм аз“ също като лирическия герой на Яворов.
Как може една „Синя България“ да не влезе, при положение че там е пълно с компетентни политици, без съмнение изповядващи демократизма и потвърждавайки цивилизационния избор на България, а да влязат някакви бурлескови герои (дано не ми се обидят господата, но щом са се решили да се изпъчат публично, трябва да са готови да ги наричат всякак), дето довчера никой не ги беше чувал или ако беше, ги свързваше само с някакви махленски скандали.
За мен обяснението е едно – нито над България витае някаква зловеща орисия, нито избирателите са клинично луди или безнадеждно тъпи, нито сме жертва на някаква фатална случайност. Просто има безлична сила (но състояща се от доста влиятелни личности), която не желае да се формира стабилно и работещо правителство, подкрепено от стабилен и работещ парламент. Коя е тази сила? Трудно ми е да кажа, защото не разполагам с необходимата информация, но който разполага, нека проследи cui bono, кой има полза.
На първо място това е някой, който не иска нещо изгодно за него да се промени. Ако беше такъв, който искаше промени в своя полза, нямаше да предизвиква нестабилен парламент, а напротив – щеше да играе за стабилен, доминиран от негови лобита. Този някой не е всесилен. Ако беше, негова щеше да е първата или втората партия. Той щеше да управлява целия процес. Но понеже не му стигат сили да го управлява, задоволява се с това да го саботира. Щом не може да влияе на големите партии, поне може да направи така, че да усили шума в ефира, за да ги отслаби и да им отнеме възможността за решителни действия. А разни смехотворни дребосъци са достатъчен шум в ефира. И това не са само МЕЧ и „Величие“. Към тях трябва да прибавим поне ИТН, дето още ги чакаме да изпратят македонски космонавт в орбита. В резултат, както всички виждаме, няма партия с достатъчна подкрепа за правителство и управление, но няма и достатъчна подкрепа за първите две партии да направят коалиция, колкото и грозна и безпринципна да би била една нова сглобка. „Възраждане“ не влиза в сметката за коалиция, защото в качеството си на истинска опозиция, тази партия няма дори и теоретичен фундамент за подобна структура. Всеки, тръгнал да се сглобява с тях, ще се препъне още на темата „евроатлантизъм“.
Та, това е положението, дами и господа. И така от избори до избори, от безизходица до нова безизходица ще се лутаме в празни препирни, докато далаверата за някои ще си върви необезпокоявана в сенките.
Има ли какво да се направи? Има. Дори и да решим да продължим да си играем на демокрация – нещо, което става все по-смешно и безсмислено, – пак има какво да се направи и то не е трудно. Писали сме и преди за него. Например, твърде лесно е да се вдигне прагът за влизане в парламента – знам ли с колко, нека специалистите го изчислят, 7-8% може би. Така в парламента ще попаднат по-малко партии с повече депутати всяка. Защото, дами и господа, нека не ми се сърдят, но парламент с 9 партии е нелепица. Могат също да приемат някакъв механизъм за служебно мнозинство в полза на първия, както е в Гърция. Могат също да въведат и екзотичната фигура на пропорционалния балотаж, при който ще се постигне резултат като в първия случай. Вероятно има и други изпълними варианти, за които аз не се сещам, защото не ми е това работата. Ако управляващата класа наистина милее за парламентаризма, лесно може да направи нещо такова. Нека първите трима в 51-ото народно събрание се обединят, да приемат съответните промени в законодателството и на следващите предсрочни и да се надяваме последни по рода си избори, да се формира един нормален парламент, пък вече в него каквото сабя покаже.
Аз лично в качеството си на прост гражданин в този цирк повече няма да участвам. Не е нужно да се разхождам до урните, за да кажа на всеослушание, че Картаген трябва да бъде разрушен.