Нов световен ред: Договорка на Тръмп с Кремъл и за България?

Автор: Георги Лозанов

Ще оставим ли пак на Великите сили да ни разпределят и поделят? Харесваме ли техните наместници и посрещачи? Пропиляхме ли шанса си да живеем в свят без велики сили? Понятието, впрочем, е въведено в началото на 19 век, когато след Наполеоновите войни Виенският конгрес прекроява политическата карта на Европа. И това ще се повтори неведнъж, като последният път е след Втората световна война, когато Великите сили се разбират „на салфетка“ за зони на влияние и коя от другите държави в коя зона да попадне.

Още новини от Украйна

Новият световен ред е като този от 19 век

Оттам нататък отношенията между тях в свободния свят се определят от международни договори, на чиято база те участват в доброволни алианси, без значение каква им е силата и дали са САЩ или Люксембург. И това работеше безпроблемно, докато Тръмп не започна да уйдисва на руските мераци за нов световен ред. А той е като стария от 19 век – Великите сили решават съдбините на по-слабите, а с днешна дата този нов ред е осъществим, като се подменя върховенството на правото с правото на силата.

С други думи, имаш право, независимо дали противоречи на правото, да притежаваш всичко, което имаш сила да присвоиш. Кандидат за велика сила в новия световен ред, освен Русия и САЩ, потенциално е и Китай, който обаче още не е предприел актуална демонстрация на правото на силата.

Подкрепа от Кремъл за Радев: какво би означавало това?

За сметка на това ние в България бързаме да се съобразим с новия ред и за предстоящите избори на политическата сергия вече се продават геополитически обвързаности и реверанси, чиито исторически последствия могат да са далеч по-невъзвратими от една или друга изборна победа. Румен Радев слиза на партийния терен, за да предложи умерен евроскептицизъм (като референдума му срещу приемането на еврото – важното беше да не е сега, а пък после - „я камилата, я камиларя“) и не толкова умерен путинизъм (като миротворството му, сведено до заклеймяване на помощта за жертвите на Путин).

Ако бъдещата партия на Радев бъде подкрепена от Кремъл по румънския или подобен сценарий, ще отпаднат съмненията, че той е бил избор на руските тайни служби (в лицето на ген. Решетников), реализиран с фокус групи, които е трябвало да открият натовски по форма и съветски по съдържание кандидат за български президент. Остава неясно и как благосклонността му към Путин (срещу когото не е казал и дума) попада в предизборния му пакет „борба с мафията“, като се има предвид мафиотизацията „по учебник“ на Путиновия режим.

България се нареди до диктатори

Сочените от Радев като мафия Пеевски и Борисов не закъсняха със защитната си реакция в търсене на своя велик покровител, но по линията на самоотвержения тръмпизъм. Правителството в оставка, под персоналната диктовка на Пеевски, както сам се похвали, вкара България в Съвета за мир („частното“ ООН) на Тръмп заедно с Унгария – единствените две държави от ЕС сред диктаторите на срещата.

Предприемането на този ход без публичност и легитимност и тук остави съмнение за скрита мотивация: Пеевски отново ли провежда опит за „размагнитизиране“ на репутацията си. И въпреки че въпросният съвет е проява най-малкото на целенасочено подкопаване на ролята на основния гарант за сигурността ни – НАТО, лидерът на Новото време, който очевидно продължава да се изживява като неформален шеф на държавата, патетично заяви: „За България е чест и привилегия да бъде част от изграждането на новия, по-справедлив и по-стабилен световен ред“. Като за справедливо в случая явно ще се приеме това, за което великите сили ще се споразумеят, когато си върнат „салфетката на света“.

Договорка с Кремъл и за България?

За Балканите май вече донякъде са го постигнали. Съобщи го, макар и с половин уста, лично руският външен министър Сергей Лавров: „Имаме по-големи възможности за контакти със САЩ на Балканите, по отношение на Босна и Херцеговина и други страни в региона… Такива контакти съществуват, но те все още не са довели до никакви положителни или дори конкретни резултати“.

Не ми се иска да бъда прекалено мнителен, но знам, че диктатурите лъжат до последно - както например Путин твърдеше, че няма намерение да напада Украйна, докато не я нападна. Така и Лавров нещо подсказва, но веднага гледа да отклони вниманието от „конкретните резултати“. И няма да се изненадам, ако те са договорка за това следващото редовно правителство в България да е под контрола на Кремъл и с министър-председател натовски по форма и съветски по съдържание генерал. А срещу нас Тръмп да получи отстъпчивостта на Путин спрямо амбициите на американския лидер към Гренландия или Иран, да речем.

Великите сили в последна сметка си съдействат, когато налагат правото на силата, за да не си въобразява никой, че може да им се изплъзне. И докато Борисов и Пеевски си мислят, че привличат САЩ в предизборната си битка с Радев, те се качиха на неговата геополитическа лодка, ако това въобще има значение за тях.

Светът на грубата сила срещу света на почтеността и правилата

Виждам снизходителната усмивка на реалполитиците – такива са реалностите, не ни занимавай с фикции. Обратното е – такива са плановете на Великите сили, които ще останат фикция, само ако по-слабите не се подчинят на по-силните, както ги призова канадският премиер Марк Карни. Неговата реч беше събитието в Давос, а не поредната нарцистична акция на Тръмп, наречена „Съвет на мира“, с платен вход 1 милиард долара.

Най-голямата опасност според Карни е да се приспособяваме към по-силните, за да си „купим безопасност“ и да се откажем от ценностите си: „Не бива да позволяваме възходът на грубата сила да ни заслепи за факта, че легитимността, почтеността и правилата ще запазят своята сила, ако ги упражняваме заедно“. И това „заедно“ включва освен Канада, още ЕС, Великобритания, Австралия… Предостатъчно, за да водим политика не на флирт с Великите сили, а на „ценностно-базиран реализъм“, както го определя Карни.

Да си припомним съдбоносните грешки на България

Въпросът е кой ще го олицетвори в нашата политика без страх от грубата сила и по света, и в страната. И колко избиратели ще го защитят с вота си. Който има колебания нека си припомни какво ни се е случило, когато, за да се спасим от една диктатура, влязохме в коалиция с нея. Заради съюза си с единия голям тоталитаризъм на 20 век – националсоциалистическия, България не само понася всички последици от загубата във Втората световна война, но и бива покорена за 45 години от другия голям тоталитаризъм – съветския. Едва след Десети ноември затворихме националните си двери за диктатурата, сега пак ли ще ги отваряме?