Няколко "малки" проблема с декларацията на ПП-ДБ
Още преди да се е появила на бял свят, тази декларация предизвиква няколко „малки” проблема
1. По същество тя представлява непризнаване на резултатите от изборите.
Но, когато не признаваш изборите, правиш неща в следната последователност:
- Бориш се за касиране на изборите, като събираш съответните данни и се обръщаш към съответните институции
- Призоваваш гражданското общество да излезе на улицата и да покаже своята воля за неприемане на фалшивите избори.
- Оставаш извън парламента и по този начин го лишаваш от легитимност.
В няколко публикации на „добрите сили” във фейсбук се появиха аргументи защо не вървим по този път.
Основният аргумент е „защото не вярваме на Конституционния съд”
Не вярваме на хора като Филип Димитров и Константин Пенчев, чийто индивидуален принос за демокрацията надхвърля многократно приноса на целия „пътуващ цирк” на ПП?
Не вярваме на двамата конституционни съдии, които бяха издигнати с личните подписи на Кирил Петков и Христо Иванов и единодушно гласувани от парламентарната група на ППДБ?
Не вярваме на доказани правни умове като Янаки Стоилов и Атанас Семов, защото ние сме моралния страж на страната, а тези не са „доказали по неопровержим начин” пред „Кики и Ленчето”, че са морални?
Отказът от обръщане към Конституционния съд за касиране на изборите само и единствено говори, че нито имаме събрани необходимите доказателства, нито разчитаме на каквато и да било гражданска енергия.
Защото, за съжаление, без силна обществена подкрепа няма как това да се случи.
2.Тази декларация представлява Писмо до Путин!!! Обръщаме се към фашизоидната пропутинска, захранвана с пари на Путин партия Възраждане, за да „изолираме” с нейна помощ лицето Пеевски от властта.
Тук искам специално да кажа, че действия, заедно с Пеевски за поставяне на санитарен кордон срещу Възраждане биха били обясними, но такива, заедно с Възраждане за същото, са напълно недопустими и не само не показват здрав разум, но най-вече показват пълна безпринципност.
Ако „борбата за демокрация” в страната ще се случва заедно и по договорка с пропутинската партия, която иска напускане на европейския съюз и преминаване в БРИКС, която изповядва чисто фашизоидна идеология и която без съмнение иска връщането на страната ни в руския лагер, та ако тази борба ще се случва в откровена коалиция с тях, то тази битка за демокрация не си струва, или по точно тя е битка против демокрацията и европейските ценности.
Единствено приемливо би било този „санитарен кордон” да се отнася със същата сила и убеденост и за Възраждане.
Не дай си Боже да подкрепим и референдума за българския лев, защото те това поискаха в ответ. Той е прелюдия, детска мечта на фашизоидната пропутинска партия , след която ще се постави и въпроса въобще за членството в ЕС.
И ако битката срещу Пеевски , който е лош човек и докато му „стояхме в скута” го направихме още по-силен е битка морална, то тази срещу Възраждане , неговите цели и идеология е битка на оцеляване на българската нация.
Сиреч, няма да допуснем хора на Пеевски за председатели на комисии, но ще допуснем такива на Възраждане….. защото са ни по-близки???
Как ще се води битката срещу едното зло, с подкрепата на другото, на мен не ми е известно.
3. Информацията подадена от съставителите на декларацията е, че тя съвсем не съдържа само и единствено искане за санитарен кордон около Пеевски.
По описание от авторите си , тя представлява списък от действия и закони, които трябва да се приемат веднага и които могат да бъдат изпълнени до Коледа.
Ерго, подписалите декларацията ще изберат председател на народното събрание /да, да заедно с Възраждане, добре ме разбирате/, който председател в последствие може да стане и министър-председател на бъдещо служебно правителство и който ще гарантира честността на изборите /да да, с Възраждане, добре ме разбирате/.
Там , в този списък стоял важният закон за забрана на ВСС да направи избор на главен прокурор.
Нека си изясним този въпрос.
ВСС е с изтекъл мандат от няколко години.
По време на двете правителства на Петков и Денков този въпрос не беше решен. Съставите не бяха попълнени, дори когато имаше квалифицирано мнозинство, очевидно поради амбициите на Пеевски да има квота в този избор.
Сега обаче искаме този орган да не избира главен прокурор с мандат от 7 години, но сме съгласни временно изпълняващия дейността и единствен кандидат да продължи да изпълнява докато… ами практически вечно, щото то няма процедура за смяна на изпълняващия длъжността, пък и това ВСС би си го избрало пак, пък и ние нямаме никакво мнозинство за да попълним ВСС и т. и т.н.
Щяло да има и други демократични закони, създадени от творческата мисъл на ППДБ, които парламентът с мнозинство, състоящо в сътрудничество с Възраждане да приеме.
И тук идва най-сладкото.
Ако ГЕРБ се съгласи на всичко това, то то е необходимо, но не достатъчно условия за коалиция.
Кое е достатъчното условие аз не мога да знам.
Дано Борисов има кристална топка, че да пита…
Коментарът на автора е публикуван на неговата Фейсбук страница