След католическия празник Вси светии, познат повече покрай Хелоуин, идва българският празник на народните будители. Православната църква също чества своите светци, празникът е в първата неделя след Петдесетница. Не е много популярен.
Но България е намерила начин да почете своите светци.
Това припомня във "Фейсбук" Георги Даскалов.
Истинският български ден на Вси светии всъщност е 1 ноември.
Тогава почитаме народните будители, българските светии, мнозина от които и българската православна църква е признала за такива. Солунските братя Кирил и Методий и техните ученици - Климент, Наум, Сава, Ангеларий, Горазд - Свети Седмочисленици (незнайно защо Константин Преславски не е канонизиран, та църквата не го включва), Иван Рилски, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански са светци на православната църква, но и светци на българската памет.
Празникът на народните будители е един от по-малкото български празници, който не е свързан предимно с ядене и пиене. Повечето български празници, още от Покръстването насам, са тясно свързани с езически жертвоприношения на животни, които след това дружно се изяждат.
При социализма празниците – официалните – също се битовизираха дотам, че ресторантите имаха първомайски, деветосептемврийски и осмомартенски менюта. По правило – тройка кебапчета с гарнитура и бира.
На 24 май и на 1 ноември не колим нищо, не опъваме тежки трапези, а почитаме хората на духа, тези, които са ни опазили, съхранили са ни като народ.
Сега мнозина се гневят, че Хелоуин засенчва будителите. А и има и такива, които пък се гневят на гнева на първите.
Няма място за конкуренция. Едното не досяга другото. Хелоуин е забавление, лишено от дух комерсиализирано преживяване. Има го вече по целия свят.
Денят на будителите е ден за памет. Ден на Вси български светии.
Честит празник.