Отидете към основна версия

1 691 37

Падането на Асад – кой печели, кой губи от това

  • владимир путин-
  • сирия-
  • хизбула-
  • израел-
  • латакия-
  • башар асад

Сирийският народ преживя 13-годишна, многопластова гражданска война и почти половин век брутално управление на семейство Асад, което използваше цензура, държавен терор, масови депортации, химическо оръжие и кланета, за да запази властта си

Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

След като с мълниеносно настъпление бунтовниците превзеха Дамаск и принудиха сирийския лидер Башар Асад да избяга, светът се опитва да разбере последния драматичен разрив в Близкия изток и последиците от него, отбелязва "Политико".

ПОБЕДИТЕЛИ

Сирия (може би)

Сирийският народ преживя 13-годишна, многопластова гражданска война и почти половин век брутално управление на семейство Асад, което използваше цензура, държавен терор, масови депортации, химическо оръжие и кланета, за да запази властта си. Войната е отнела живота на между 470 000 и 600 000 души, според различни преценки, превръщайки я във втория най-смъртоносен конфликт през 21-ви век след Втората война в Конго.

Повече от 13 милиона сирийци са били принудително разселени от конфликта - 6,2 милиона от тях са избягали в чужбина. Войната формира обстоятелствата за възхода на особено варварската джихадистка групировка "Ислямска държава".

Дали обикновените сирийци ще бъдат победители, зависи от това какво ще се случи по-нататък в страната им и дали Сирия ще успее да избегне още насилие и да се развива по мирен път. Някои се опасяват, че ще настъпи вакуум във властта и че различните политически фракции и религиозни групи в страната ще се сблъскат, отбелязва "Политико".

Има основателни причини за безпокойство. Основната бунтовническа фракция "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ) е обявена от САЩ за терористична група. Нейният лидер, Абу Мохамед ал-Джаулани, има дълга история като джихадистки боец и е бивш съюзник на покойния Абу Бакр ал Багдади, лидера на групировката "Ислямска държава" (ИД). В крайна сметка двамата се разминават по отношение на тактиката и стават съперници и ожесточени врагове.

ХТШ се отцепи от "Ал Кайда", но Ал Джаулани направи много, за да преквалифицира своята групировка, която наброява около 30 000 бойци, в националистическа сила и възприе примирителен тон спрямо религиозните малцинства в Сирия. В анклава Идлиб, който ХТШ управлява от 2016 г., групировката смекчи отношението си към християнските и друзките малцинства. При превземането на Алепо Джаулани обеща на християните, че ще бъдат в безопасност, и църквите в града можеха да функционират безпрепятствено.

Въпросът е дали Джаулани и ХТШ наистина са изоставили екстремистките си корени. В петък лидерът на ХТШ заяви, че групата е еволюирала и че възстановяването на Сирия сега е приоритет. "Хаят Тахрир аш Шам е само една част от този диалог и тя може да се разпадне по всяко време. Тя не е самоцел, а средство за изпълнение на една задача: противопоставяне на този режим“, каза той пред Cи Ен Ен.

Надеждата е, че ХТШ наистина е станала по-умерена, но "да се доверяваш на Джаулани и ХТШ много прилича на известната сентенция на Оскар Уайлд за вторите бракове [като] "триумф на надеждата над опита"", предупреди бившият американски дипломат Алберто Фернандес.

Турция

Реджеп Тайип Ердоган и Башар Асад някога бяха приятели, но турският лидер подкрепи бунта, когато той избухна преди близо 14 години - главно защото геополитическият съперник на Турция Иран подкрепяше сирийския режим, посочва "Политико".

Турция е основният покровител на въоръжените ислямистки опозиционни групи в Сирия. С развитието на войната и с отпадането на умерените и светски продемократични бунтовнически фракции или с взимането на надмощие на техните по-твърди и дисциплинирани ислямистки съперници, ролята на Анкара се засили. Падането на Асад сега вероятно ще помогне на Ердоган да осъществи геополитическия си дневен ред, предлагайки му възможност да постигне няколко стратегически цели, включително ограничаване на кюрдските сепаратисти в североизточна Сирия, които имат тесни връзки с кюрдските сепаратисти в Турция. Необходимото възстановяване също така ще се окаже благоприятно за турския бизнес, отбелязва изданието.

"Огромна победа за Турция - гениален ход на Ердоган", казва Тимъти Аш, икономист и коментатор, в публикация в "Екс".

Израел

Иран побърза да обвини Израел, че е подготвил свалянето на Асад; когато Алепо падна в ръцете на бунтовниците, иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че това е "заговор на израелския режим за дестабилизиране на региона". Макар че за Техеран е удобно да обвинява ционистите - и военното унижение на "Хизбула" от страна на Израел със сигурност е помогнало на бунтовниците в Сирия - няма доказателства за пряка израелска военна помощ, отбелязва "Политико". Нещо повече, такава помощ не би била необходима предвид покровителството на Турция над бунтовниците.

Въпреки това израелският премиер Бенямин Нетаняху аплодира свалянето на Асад, заявявайки, че падането на сирийския лидер "е пряк резултат от нашите решителни действия срещу "Хизбула" и Иран, основните поддръжници на Асад. То постави началото на верижна реакция за всички онези, които искат да се освободят от тази тирания и нейното потисничество". Той обаче подчерта, че въпреки големите възможности, които предлага този "исторически ден", той е "изпълнен и със значителни опасности". Нетаняху нареди на израелските войски да заемат позиции на сирийската армия, след като те бяха изоставени в буферната зона между Израел и Сирия в Голанските възвишения, за да "гарантират, че никоя враждебна сила няма да се настани непосредствено до границата на Израел", и да бъдат готови за всеки хаос, който може да избухне в Сирия, посочва "Политико".

Свалянето на Асад очевидно е от полза за Израел. То бележи по-нататъшно отслабване на регионалната мощ на Иран и премахва важен член на така наречената ос на съпротива на Техеран. Без Асад и приятелски режим в Сирия Иран няма да има сухопътни канали за снабдяване на партньора си "Хизбула", за да подпомогне групировката във войната ѝ с Израел, което превръща войнственото ливанско шиитско движение в друг явен губещ от падането на Асад. Това би могло да превърне Ливан в победител, ако страната успее да се измъкне от хватката на "Хизбула" и стане по-нормална държава.

ГУБЕЩИ

Кюрдите в Сирия

Башар Асад до голяма степен остави сирийските кюрди на произвола на съдбата в Североизточна Сирия, където те се радват на полуавтономия. Съмнително е дали новият режим в Дамаск, ако той е доминиран от ислямисти, ще даде на кюрдите същата свобода на действие - още повече, че той ще бъде задължен на Ердоган, посочва "Политико". Разбира се, това до голяма степен зависи от политическото развитие на Сирия. Но при офанзивата на сирийските бунтовници се наблюдават и териториални завоевания от страна на подкрепяните от Турция ислямисти срещу подкрепяната от САЩ кюрдска въоръжена групировка Сили за защита на народа (YPG), която загуби контрола над някои градове и села в източната част на Алепо.

Сирийските кюрди едва ли ще бъдат успокоени от публикацията на Доналд Тръмп в социалните мрежи в неделя, че "СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ НИЩО ОБЩО С НЕЯ. ТОВА НЕ Е НАША БОРБА. ОСТАВЕТЕ Я ДА СЕ ИЗТОЩИ. НЕ СЕ НАМЕСВАЙТЕ!".

По време на първия си мандат като президент на САЩ Тръмп искаше да изтегли всичките войници на американските специални сили от североизточна Сирия, където те се сражаваха – заедно с кюрдите - с джихадистите от "Ислямска държава". Пентагонът го убеди да запази част от тях, разположени в района; според оценки в страната все още има около 900 американски военни.

По-рано този месец съюзникът на Тръмп и избраник за кабинета Робърт Ф. Кенеди-младши разкри, че Тръмп е искал да изведе всички американски войници поради опасения, че те могат да се превърнат в "пушечно месо" при евентуални сблъсъци между Турция и кюрдските бойци.

Алауитите в Сирия

Алауитите съставляват около 12 % от населението на Сирия и отдавна се опасяват, че ако техният единоверец Башар Асад бъде свален, те ще пострадат. Те са разклонение на шиитския ислям, представляват гръбнака на режима на Асад и заемат висши постове в правителството, армията и разузнавателните служби. През първите години на въстанието те формираха "Шабиха" – проправителствена милиция, която е отговорна за масови убийства и системни изнасилвания. Дори ако ХТШ се опита да избегне конфронтация с тях, ще има жажда за отмъщение, допуска "Политико".

Русия, Иран и "Хизбула"

Падането на Башар Асад драматично отслаби позициите на Русия в Близкия изток. Москва и Техеран заедно спасиха сирийския режим от срив през 2015 г., когато Асад изглеждаше близо до сваляне. Командваните от Иран шиитски милиции - подпомогнати от изпепеляващата бомбардировъчна кампания на Русия - помогнаха на сирийския автократ да си върне Алепо от бунтовниците, които контролираха около половината град в продължение на четири години, припомня "Политико".

Високопоставен служител от администрацията на Байдън заяви пред репортери: " Това е просто фундаментална промяна в уравнението на целия Близък изток."

Москва настояваше Асад да се помири с турския президент Ердоган и да проучи политически решения за прекратяване на гражданската война. Ако това се беше случило, Сирия несъмнено щеше да бъде отворена за доходоносна търговия за руския бизнес и вероятно щеше да гарантира сигурността на стратегическите въздушни и военноморски бази на Москва в Сирия. През лятото Кремъл многократно се опитваше да организира срещи на четири очи между сирийския и турския лидер, отбелязва изданието.

По време на международна конференция в Доха през уикенда руският външен министър Сергей Лавров гневно подчерта: "Недопустимо е да се позволи на терористичната групировка да поеме контрола над [Сирия]." Въпреки това Москва не направи почти нищо, за да предотврати рухването на Асад. Руските въздушни удари в подкрепа на Асад от началото на бунтовническата офанзива на 27 ноември бяха минимални, несъмнено до голяма степен поради факта, че Владимир Путин трябваше да се съсредоточи върху Украйна.

Когато през 2015 г. изпрати хиляди войници, за да подкрепи президента Асад, една от основните цели на Русия беше да се утвърди като глобална сила, посочва Би Би Си.

Това беше първото голямо предизвикателство на Владимир Путин към силата и господството на Запада, далеч от бившето съветско пространство. И изглеждаше успешно. През 2017 г. президентът Путин дори посети руската военновъздушна база Хмеймим в Сирия и обяви, че мисията е изпълнена.

В замяна на военна помощ сирийските власти предоставиха на Русия 49-годишен договор за наем на военновъздушната база в Хмеймим и военноморската база в Тартус.

Русия си осигури важен плацдарм в източното Средиземноморие. Базите станаха важни центрове за прехвърляне на военни контрактори във и извън Африка.

Ключов въпрос за Москва е какво ще се случи сега с тези руски бази, посочва Би Би Си.

Водещият на руската държавна телевизия каза, че лидерите на сирийската опозиция са гарантирали сигурността на руските военни бази и дипломатически мисии на територията на Сирия. Руското външно министерство заяви, че базите в Сирия са поставени "в състояние на висока готовност", но твърди, че "няма сериозна заплаха за тях в момента".

А в посолството на Сирия в Москва вече се вее, от понеделник, знамето на бунтовниците…

""Хизбула" беше унищожена от войната с Израел, Иран също е много по-слаб в резултат на това, докато Русия изтегли много от силите си, тъй като са ѝ необходими в Украйна. Нито един от двамата съюзници не е в състояние да изпрати подкрепа, близка до тази, която Асад получаваше в миналото, което отслабва силите му", каза Кристофър Филипс от британския мозъчен тръст "Чатъм Хаус", отбелязва "Политико".

…извън "големите" новини

Повече от десетилетие гражданска война и санкции доведоха до разрушаване на сирийската икономика, посочва Си Ен Ен.

Според хуманитарни служители на ООН около 90% от хората там живеят под прага на бедността, а повече от половината население на страната е изправено пред остра продоволствена несигурност.

Според анализ на Capital Economics брутният вътрешен продукт на Сирия е спаднал с повече от 85% от началото на гражданската война през 2011 г. А и без това малкият добив на петрол в Сирия вече възлиза на по-малко от 100 000 барела дневно…

Инфлацията достигна 115% през 2023 г., според оценка на Световната банка, която също така прогнозира, че икономиката на страната ще се свие с 1,5% през тази година.

Тази икономическа криза представлява огромен проблем за разнородната група от сирийски бунтовнически сили, начело с "Хаят Тахрир аш Шам", които поемат властта.

"В няколко държави, включително в Обединеното кралство, вече се обсъжда дали ХТШ да бъде извадена от списъка на терористичните организации“, заяви Анисех Басири Табризи, сътрудничка в британския мозъчен тръст "Чатъм Хаус" и старши анализаторка в консултантската компания "Контрол Рискс".

Тези и други проблеми чакат да бъдат решени от тези, които управляват Сирия. Засега такива няма...

Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 8 гласа.

Свързани новини