Режим на командно дишане: отиват ли си аятоласите?

Али Хаменей е загубил авторитета си, а след войната с Израел през лятото на 2025 година режимът в Техеран умира, казва политологът Али Фатолах-Неджад пред АРД. Ще загубят ли моллите своята власт?

Али Фатхолах-Неджад е роден в Табриз, Иран, но работи като политолог в университета в Бон, Германия. Ян Щаркебаум от АРД разговаря с него за протестите в Иран и бъдещето нa Ислямската република:

АРД: Имат ли наистина тези протести заряда да разклатят режима?

Али Фатолах-Неджад: Тези протести са най-опасните за режима досега, защото имат много по-голяма социална база. Протестите тръгнаха от търговците, които досега се смятаха за лоялни към режима. Но в резултат на тежката икономическа криза все повече хора обедняват. Недоволството е много голямо, хората вече са загубили всякаква вяра, че властта може да подобри нещо в тази безнадеждна ситуация. Това е и причината, поради която виждаме толкова много хора по улиците на Иран. Но дали ще има промени, разбира се, зависи от това дали протестите ще предизвикат сътресения във властовия и в репресивния апарат.

Иран може да е много богата държава, ако я няма корупцията

АРД: Тоест, бедността и икономическите затруднения на хората са основните причини за тези протести. Иран обаче би могъл да е сред най-богатите страни в света. Какво не е наред с приходите от петрол и газ?

Фатолах-Неджад: Съвършено правилно - на хартия Иран би трябвало да бъде една от най-богатите страни в света. Ако вземем предвид общо петролните и газовите ресурси, Иран е на второ място в света. Но от международните индекси знаем, че иранската държава е една от най-корумпираните на света. Това е олигархична държава, клерикално-военна олигархия, която монополизира политическата и икономическата власт. Една от причините за протестите бяха и плановете за следващия държавен бюджет, с който държавата се опита да се бръкне още по-дълбоко в и без това празните джобове на гражданите си. Парите са налице, но те стигат само до ограничен кръг от хора.

АРД: В момента ситуацията по улиците изглежда се успокоява. Дали насилствените действия на режима срещу критиците му дават резултат?

Фатолах-Неджад: Засега все още не може да се каже. От 8 януари, т.е. от края на миналата седмица, протестите се промениха качествено. Виждаме много по-големи демонстрации, в които се включват стотици хиляди, ако не и повече - във всички провинции на страната, а също и във всички големи градове. Междувременно режимът блокира достъпа до интернет, мобилната и фиксираната телефонна мрежа и можем да се опасяваме, че ще последват големи кланета. Вероятно броят на жертвите е много по-висок от този, за който сега се съобщава. Предполагам, че загиналите се измерват в хиляди.

"Върховният лидер е загубил своя авторитет"

АРД: Дали пък протестите не са индикация, че режимът може би има определен "срок на годност", който изтича?

Фатолах-Неджад: Още преди тези протести някои представители на режима в Техеран очакваха големи промени. Това се дължи и на факта, че върховният лидер на Иран е много възрастен и е загубил своя авторитет.

От войната с Израел (през юни 2025 - б.р.) насам това е режим, който наистина умира, който е във фалит - идеологически, политически, а вече и икономически. И има основания да смятаме, че дори и този бунт да бъде потушен, държавата няма да е в състояние да плаща на репресивния си апарат в бъдеще.

АРД: Интересно е, че в областта на външната политика Иран заема по-мек тон и изглежда дори готов на преговори със САЩ. Как оценявате това?

Фатолах-Неджад: Такова маневриране беше, разбира се, предвидимо. В тази безнадеждна ситуация режимът се опитва да се измъкне от примката. Той отново предлага преговори по ядрената програма, каквито досега категорично отхвърляше. Смятам, че това е само маневра за заблуда, на която Западът не трябва да се поддава. Режимът се опитва да спечели време, да намали външния натиск, за да запази властта си вътре в страната и да продължи репресиите.