Страната на Евро Ганя

Първо, както забелязвате, поскъпват стоките, без които можем. Обикновено те не влизат в потребителската кошница, която в България е по-удачно да наричаме „комплект за оцеляване“. Това са разни дреболии – кафенца, шоколадчета, кифлички и т.н. от графа „глезотийки“. Тези неща, без които можем, вече са поскъпнали с около 80%. Не всички, разбира се, и не в еднаква степен. Но поскъпването е видимо. Единственото, което го прави поносимо, е, че както казах – без тези неща можем.

Разните повишавания на цените, като на вода, ток и други, не бива да се коментират. Те си поскъпват, защото поскъпват. Както забелязвате, вече никой не се мъчи да даде смислено обяснение защо това се случва.

Разбира се, приемането на еврото не е виновно за това. Виновни са спекулантите, мошениците, търгашите и най-вече Ганя. Алчният Ганя, който иска да се възползва. Но като се вгледаме по-обстойно, виждаме, че Ганя всъщност са всички – от монополистите до най-малките на пазара. Дори всеки обикновен човек се явява Ганя, защото който и да е човек, ако бъде поставен в подобна икономическа обстановка, или трябва да загине, или да се приспособи. За приспособилите се знаем – те са Ганя. За загиналите се грижат близките им, които, за да могат да ги погребат, също се явяват Ганя.

За да преглътнем всичко това, ни облъчват с лозунги, че „тук не е Москва“. И като че ли се получава. Влизате в магазина и си купувате кроасан, който допреди месец е струвал лев и шейсет, но вече струва лев и шейсет, ама в евро. Плащате в лева, връщат ви в евро. Мъчите се да се почувствате богати, ама не ви се отдава. Важното е, че тук не е Москва. Въпреки че не е Москва, не ви се получава да се чувствате и горди. Усещането е все едно си пре@бан, но така не бива да се говори, защото ще вземете да обидите някоя общност. Да кажем – общността на пре@баните.

От всичко това следват три извода: ако си жив, си Ганя; тук не е Москва; и между другото – очаквайте трайно поскъпване вече и на нещата, без които не можем.

Така е в клуба на богатите. Имаш пари – угаждаш си. Нямаш пари – угаждаш на другите, ако разбирате какво искам да кажа.