Онзи ден дълбоко уважаваният Веселин Желев в един свой Фейсбук статус излезе с прекрасно описание на явлението Николай Бареков – „Рейтингът на ББЦ е индекс за видиотяването на българската нация”.
ОК, но какво, ако е така? Какви са изводите, какви са пътеките навън и, встрани от идиотията, какво да направим, за да заличим очертаващия се резил?
Статията на Ясен Бориславов „Ами ако се окаже, че Бареков не съществува?” във вестник „Сега” начерта оптимистичния вариант. Дотук добре, както е казал падащия от десетия етаж, докато минавал покрай петия... Ами ако пък се окаже, че съществува и налице се изплеска песимистичният вариант, искам да попитам?
Едва ли някой си мисли, че при спечелен дори един мандат на евроизборите новият лидер ще може да бъде надприказван /особено когато приказва от собствените си трибуни/, че ще може да бъде надигран в театъра на високото самочувствие, в клипчетата със 100 кила от лежанка и прочее публични абсурди, които играят именно на струната на видиотяването.
Ами ако се окаже, че Бареков съществува?
Ами ако се окаже, че Бареков (а не Реформаторите, Синьо единство, АБВ или Зелените примерно) успее да стане четвърта политическа сила и успее да спечели един или повече евромандата? Ще ли се окаже по този начин, че новият политик е доста по-умел такъв от бившия президент Първанов, примерно? И ако не - с какви аргументи?
Кой тогава ще е победил на миналогодишните протести, питам аз?
Дали ще са победили десетките и стотици хиляди, които протестираха цяло лято по улиците и площадите на София и страната? Или Делян Пеевски, който освен че със сигурност ще стане евродепутат от ДПС, ще си вкара и втора писта в Европарламента чрез верния си служител?
Дали ще са победили хората със записвани лични карти, блъсканите от полицията, осмиваните и окаляни от медиите на майката на Пеевски? Или стратезите от сараите и идеолозите на подмяната и пропагандната измама?
Дали ще са победили искащите автентична демокрация и силно представено гражданско общество? Или авторите на евтини пасквили от типа „Костинброд” и „Нов изборен кодекс”?
Ами ако се окаже, че Бареков съществува?
Как ще обяснят най-умните, най-образовани, най-подготвени и най-автентични десни борци с мафията, че са надиграни на политическия терен от Николай Бареков, Росен Петров и Нешка Робева?
Как ще обяснят всички останали политици, от всички останали партии, че Tройната коалиция вече става наистина тройна, и то без „Атака”, и как ще накарат хората да вярват, че това някога и по някакъв начин ще бъде променено в нещо по-добро? С какви аргументи, на базата на какви сегашни и минали резултати, с какви нови обещания и светли хоризонти?
Как ще бъде обяснено на твърдия електорат на ГЕРБ, доколкото той ще остане твърд и многоброен при все по-отдалечаващата се перспектива за сваляне от власт на управляващите „орел, рак и щука”, че трябва да съхранят вярата си и да продължат да работят за европейско бъдеще на България и против евразийските напъни на Станишев и ко? При липсата на математически шансове срещу БСП и ДПС, при липсата на нужния стратегически партньор вдясно, при ежедневната и отдавна преминала всякаква нормалност кампания срещу всички политици и личности, позиционирани извън тесния управляващ кръг около сараите и Моника Станишева?
Ами ако се окаже, че Бареков съществува?
Въпросът сам по себе си е доста неприятен.
А още по-неприятни ще са отговорите.