Ваня Щерева, по-добре отколкото всеки друг би могъл, иронично по чеховски е представила в десетина реда самата себе си в своя първи роман „Образцов дом“: „В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на Playboy и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата, дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа "звезда", която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе. Ей тия четири нормални неща, които дадоха много хляб на медиите. А, и още едно петно - влюбих се и разлюбих два-три пъти...".
Оттогава портокаловото момиче, завършило НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, е натрупало още биография, изразяваща се най-малкото в отгледана дъщеря тийнейджърка, нова щастлива връзка и още няколко успешни книги - „30 неизвинени“, „Фасове“, „Татко, аз и ангелът“, „Мила Мерлин“... А дебютният „Образцов дом“ преди седмица-две отпразнува 10-годишнина от излизането си с пето допълнено издание за ЧРД...
По романа за женското приятелство и задушевното споделяне с посестрими, към който почти всяко момиче обича да се завръща като в уютен дом (може и „образцов“), вече е заснет 25-минутен късометражен филм. Негов сценарист и режисьор е пак Ваня Щерева, която обмисля и игрална версия. В мини-варианта на лентата има само две героини – Юлия и Петя (Стефания Колева и Карла Рахал), но толкова много хумор, любов и съучастие... Ето какво разказа за Факти.бг главната виновница за целия шемет в това забавно и дръзко женско царство.
Ваня, сигурно имаш и други талантливи състудентки - защо избра точно Стефания и Карла да изиграят героините в късометражната версия на „Образцов дом“? Би ли споделила някоя паметна обща случка от онова време, която ви свързва по специален начин?
О, ние бяхме един доста приятен клас. Качествени актьори излязоха от там - Иван Бърнев, Асен Блатечки, Стефания Колева, Карла Рахал... Ох, всеки път като ги броя, изпускам хора. Така де, талантлив клас, но Карла и Щефи си вървяха като двойка - и извън сцената. Репетирахме в Плевен "Домът на Бернарда Алба" - само жените от класа, и тези двете непрекъснато ни забавляваха - измислени радиопредавания, "сменяха" станциите и преминаваха на други езици - ту немски, ту френски, ту турски, и звучаха все едно наистина ги знаят тези езици. А в пиесата Щефи играеше Бернарда Алба, а Карла – Понсия. Беше много хубаво представление, Илия Добрев го режисира.
В проекта за пълнометражен филм едва ли персонажите ще останат два. Какви ще бъдат мъжете в лентата и кои актьори си избрала да ги изиграят? Какви мъжки типажи ще се разпознаят в тях?
Мъжете са поне девет, имам идеи за актьорите и неактьорите, които ще ги изиграят, но това ще се уточни след кастинг. Сред тях ще има много известни имена и абсолютни дебютанти, които никога не са се занимавали с актьорство. Много обичам да работя с така наречените "натуршчици". Един от актьорите, когото със сигурност ще поканя, е Александър Сано.
Защо според теб е вечен проблем хубавите и интелигентни жени да си намерят половинка?
Щото проблемът е в тях. Претенциозни са и не желаят да променят нищо в себе си. Поне проблемът на моите героини е такъв.
Ако перифразираме един от разговорите на Юлия и Петя във филмчето, какво сочи твоят личен опит с другия пол: пристанището като е готово, кораби се появяват, или нека дойде кораб, пък за пристанище ще мислим?...
Понякога има и летящи кораби - без налични пристанища. Важното е да има любов - тогава нищо друго няма значение.
10 години по-късно прототипите на момичетата от „Образцов дом“ станаха ли повече прасета, че да ядат по-хубави ябълки, или истинският мъж с главно „М“ пак трудно се открива?
Някои да, други не, трети и без да стават прасета, намериха любовта. Сдобриха се със себе си, омиротвориха се, постигнаха баланс.
Какво е твоето определение за „образцов дом“? В твоите усещания какъв е душевният еквивалент на това понятие? Приятелство, любов, съучастие или...?
"Образцов дом" е илюзия. Моите героини живеят в перманентна нереалност - и непрекъснато се самонавиват да влязат в реалността.
За книгата понякога си записвала с диктофон приятелски разговори. След големите родни и световни скандали около събирането на информация с подслушване не ти ли е съвестно сега?
Ха-ха-ха. Никога не съм се замисляла. Ама аз ги записвах официално. Така че, не се брои.
Защо като че ли можем да постигнем класическия смисъл на „образцовия дом“ само в личен план, а общият ни дом продължава да е мрачен, неуютен и младите продължават да го напускат?
Аз винаги съм живяла в мини общество - това може би е безотговорност, бягство, но когато съм излизала от него и се сблъскам с пошлост, простотия, низки страсти, изразени чрез музика, жълта преса и подобни явления, много бързо се свивам и се връщам обратно в света си от готини интелигентни хора. Не виждам смисъл да се опитвам да преборя грозните неща. Знам, че е невъзможно. Затова не ми задавай такива генерални въпроси.
Ти си сред сценаристите на хитови сериали като „Под прикритие“ и „Стъклен дом“. С какво те обогати тази екипна дейност? Продължаваш ли с ангажиментите към тв продукции?
Със "Стъклен дом" непрекъснато ме свързват погрешно. Аз написах двете книги "Стъклен дом" по сценария на сериала, който е написан от Теодора Иванова и Георги Иванов. Имах честта да пиша за "Под прикритие" - трети сезон и началото на четвърти. Благодарна съм на Димитър Митовски, че ме въвлече в това. Писането на литература и сценарии нямат много общо - той ме научи. Сега съвсем спокойно мога да си напиша сама сценария за пълнометражния филм на "Образцов дом" - след това училище, през което преминах. В момента не работя за тв продукции, тъй като е време за лични проекти.
Ваня Щерева изглежда универсална личност с много таланти: пише, рисува илюстрации към книгите си, композира, пее, свири, дори май имаше желание да менажира заведения... Кое е следващото предизвикателство?
Не мога да рисувам. В менажирането на заведение се провалих - отдавна не се занимавам със „Стая 5“, близо година. Не свиря добре на китара, само дрънкам. Това, което наистина мога, е да разказвам истории - чрез думи или визия. След късометражния филм към петото издание на "Образцов дом" започнах подготовката на пълнометражен. Ако имам късмета и упорството да го случа, след него може би ще дойде следващ филм... най-вероятно по "Мила Мерилин" - общата ни книга с Людмила Сланева. Но това са твърде дългосрочни планове...
Ваня Щерева
артист