През втората световна война стратегията на СССР е да премести максимално голяма част от производството, авиацията и логистиката си на изток от Урал, за да бъде отвъд възможностите за удар на Вермахта и по-конкретно на Луфтвафе. Стратегията проработва и е ключов фактор за възможността на СССР да продължи войната. Както в различен вид е работила и много пъти преди това в историята, когато основното военно преимущество на руснаците е било именно отбраната в дълбочина и употребата на огромните разстояния като военен ресурс.
Това коментира във "Фейсбук" Кристиян Шкварек.
Днешният "руски Пърл Харбър" - унищожаването от Украйна на стратегически руски бомбардировачи, намиращи се чак до Монголия (база "Беля") и Мурманск ("Оленья") слага край на гарантираното, вековно руско преимущество на отбраната в дълбочина. Благодарение на дроновете вече няма точка в тила, която да е недосегаема. Вече няма нужда единствено от самолети или ракети, изстрелвани от собствена територия. Украинците просто са натоварили дронове в дървени кутии, закарали са ги с камиони до другия край на Русия, и са ги пуснали на място.
С тази технология разстоянията вече се обезсмислят - дали е Петербург или Владивосток, закараш ли на място дронове в някой от милионите камиони или контейнери, които кръстосват пътищата на една съвременна, развита държава, всяка цел може да бъде поразена.
Единствената сигурна превенция е да замразиш или проверяваш почти до замразяване целият вътрешен трафик на държавата. А това пък би нанесло още по-големи, икономически и други щети от самия удар. Следователно на този етап ефективна защита от това няма и вече всяка точка в Русия, но и навсякъде другаде по света, където има комерсиален трафик, може да бъде ударена. Време е за обновяване на военните доктрини.
И за голямо черпене в Украйна, която унижи за пореден път една от уж водещите световни сили, пишейки (пак за пореден път) нова страница в историята на войната.