В 21 век жителите на Добрич и десетки населени места в областта продължават да живеят като в режим на бедствено положение – без редовен достъп до вода, без налягане, без яснота кога проблемът ще бъде решен. Фактите говорят сами, а отговорността не може повече да бъде размивана.
В кв. „Добротица“, който е един от най-престижните райони на града, разположен над парк Св. Георги и езерото, новите кооперации и модерните ресторанти страдат от хроничен недостиг на вода. Когато изобщо има водоподаване, налягането стига само до долните етажи. Хората по високите етажи са принудени да чакат съседите им да заспят, за да могат да напълнят един бойлер или да се изкъпят. Същата картина се повтаря в кв. „Христо Ботев“ и кв. „Балик“. Това не са отдалечени махали, а квартали на областен град. След ремонти улиците остават разкопани и неасфалтирани, превръщайки се в кални ями при първия дъжд. Гражданите понасят двойния удар – без вода и без нормална инфраструктура.
В Община Добричка положението е още по-драматично като действа неофициално обявен воден режим. В с. Алцек водата достига до първите две-три къщи. Останалите жители с дни и седмици нямат капка и пълнят кофи от съседите си. Това не е временна авария, а системен провал. В селата Владимирово, Божурово, Карапелит и Росеново между 60% и 70% от домакинствата остават без вода, особено през лятото. Тревожното е, че и през зимата ситуацията не се подобрява въпреки обилните валежи. Логичният въпрос е: къде отива водата?
В Балчик и селата към общината кризата също е хронична. С. Рогачево, разположено на по-високо място, практически остава без вода поради липса на налягане. Говори се за подмяна на помпите с по-мощни, но вече шест месеца хората живеят само с обещания. С. Дропла и с. Ляхово също са без вода през по-голямата част от времето. За живеещите там това означава невъзможност за нормален бит, земеделие и елементарна хигиена.
В Генерал Тошево смяната на дългогодишния районен началник с политически обвързана с БСП фигура поражда въпроси, но по-страшни са последствията на терен. В с. Добрин няма вода. Там се намира и старчески дом, чиито обитатели и персонал са принудени да съществуват в унизителни условия. Липсата на вода в социална институция не е просто административен пропуск, морален провал. Без вода са и селата Зърнево, Безмер, Полковник Савово и Балик в същата община.
В Община Крушари селата Загорци и Лозенец също са сред потърпевшите. Когато липсата на вода стане ежедневие, тя престава да бъде новина, но не престава да бъде проблем.
Всичко това очертава системен срив в управлението на водоснабдяването в област Добрич, поето в средата на миналата година от Хари Павлов. Водата не е лукс, а основно човешко право и базова обществена услуга. Когато цели общини живеят на кофи и туби, въпросът вече не е технически – той е управленски. В продължение на месеци наред новият управител не само не подобрява ситуацията в областта, а напротив – свидетели сме на непрекъснатото ѝ влошаване. Самият Павлов няма предишен опит в управлението на каквото и да било държавно предприятие. За сметка на това през годините се е прехвърлял между различни частни фирми, някои от които изпълнители на обществени поръчки именно във ВиК сектора.
Дали точно това не е насочило интереса му към държавното предприятие – голям възложител на обществени поръчки – не се знае. Прави впечатление, обаче, че преди години е бил Председател на Съвета на директорите на една от фирмите обискирана при прословутата акция „Октопод“. Твърди се, че е сред активистите на „ДА България“.