Ново журналистическо разследване, проведено от Валя Ахчиева, хвърля светлина върху област, широко възприемана като център на масови злоупотреби и корупция: пътното строителство. Разследването на Ахчиева е публикувано в EUelectionsbulgaria.com със заглавие ”Асфалтови пари в България: Как една неудобна проверка бе обезвредена”.
Всеки, осмелил се да повдигне въпроса за качеството на строителството на магистрали и пътища в България, се изправя всеки път пред непреодолимо препятствие. Въпросите не намират отговор, въпреки че в асфалта са потънали толкова много европейски пари. И въпреки обстоятелството, че тези пътища са причина за толкова много жертви.
Това коментира сайтът „Дефакто“.
Ала след поредната трагедия на пътя прокурор съумя да възложи на отговорната държавна институция провеждането на експертиза. Прокурорът получил доклада от изпитванията на пътната настилка. Според лабораторията проблем нямало. С уговорката, че изпитванията на пробите не съответствали на заданието. Заданието на лабораторията било подменено. В резултат на това докладът не разкрива истината за качеството на пътната настилка.
Само 5 дни след автобусната катастрофа край Своге, в която живота си загубиха 20 души, Върховната административна прокуратура нареди на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се извърши проверка на качеството на наскоро ремонтирани и нови пътни участъци в цялата страна, които, според данните на МВР, са с най-голяма концентрация на пътно-транспортни произшествия.
Версиите за причините за катастрофата край Своге са три: грешка на водача, техническа неизправност на автобуса и проблем на пътната настилка.
Прокурорът е включил в преписката и медийни публикации , според които асфалтът на конкретния пътен участък не отговаря на съответните стандарти, което излага на опасност живота и здравето на хората в случай на пътно-транспортни произшествия.
Проверката е възложена на Агенция „Пътна инфраструктура”. Тя от своя страна възлага провеждането на лабораторните изпитвания на Института по пътища и мостове.
Месец по-късно министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова изпраща доклада на Института по пътища и мостове с резултатите от лабораторните изпитвания на прокуратурата .
Пробите са изрязани от износващ асфалтов пласт от 21 участъка от републиканската пътна мрежа, в които има висока концентрация на ПТП.
Те включват участъци от Автомагистрала „Тракия” край Стара Загора и край Пазарджик, Автомагистрала „Хемус” в района на село Яна, автомагистрала „Струма” в участъка между Дупница и Благоевград и други.
Установени са отклонения във физико-механичните показатели и зърнометричния състав на минералната част на асфалтовата смес. Заключението на доклада на Института по пътища и мостове е, че „това може да се дължи на факта, че износващите пластове на пътните участъци, от които са взети пробите, са били подложени на метеорологично въздействие за продължителен период от време.”
Министър Аврамова информира прокурора, че „изводът от направената проверка е, че няма категорични данни, че катастрофата се дължи на влошени характеристики на пътната настилка”.
Това е крайният резултат на проверката на качеството на износващия пласт на асфалта – установени били известни несъществени отклонения, които не биха могли да предизвикат пътни инциденти.
Дали това е така?
След като докладът на Института по пътища и мостове НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ЗАДАНИЕТО, възложено от Върховната административна прокуратура, то резултатите от проверката СА ИЗОПАЧЕНИ.
Вместо да се фокусират върху главния проблем – качеството на вложените материали, те се занимават с показатели, които не са от значение в случая! По този начин предметът на проверка е подменен. Както и резултатът от нея.
Какво се очаквало от Института по пътища и мостове, за да се извърши проверка на качеството на горния износващ пласт на асфалта в тези 21 участъка от републиканската пътна мрежа?
Преди всичко, да се измери дебелината на този износващ пласт. Съгласно изискванията, този пласт трябва да е с дебелина точно 4 см. Никой обаче не си е направил труда да измери износващия пласт в тези 21 проби, за да се установи дали той някъде не е например 3 см или 3,5 см.
Всеки милиметър от износващия горен асфалтов пласт под 4 см би спестил много пари на строителната компания. Естествено, за сметка на качеството на пътя.
Резултатите от вертикалното измерване на дебелината на износващия пласт и на пласта под него („биндер”) не могат да бъдат открити в таблиците с лабораторните изпитвания. Това измерване е пряко свързано с качеството на настилката в пътните участъци. Вместо това, в лабораторията са констатирали незначителни минимални отклонения във физико-механичните показатели. Таблиците съдържат резултатите от анализа на зърнометричния състав на всяка взета проба.
Зърнометричният анализ има за цел да установи съотношението на отделните фракции в 1 тон асфалт в износващ пласт с дебелина 4 см. Тези фракции са базалт, габро, пясък и варовик. В рамките на лабораторното изпитване е извършена екстракция на асфалтовите ядки. В това изследване съответните фракции се разделят, за да се установи дали изискванията към съдържанието на сместа, предварително одобрени от АПИ, са спазени при всеки един проект.
След това е извършено сравнение на резултатите. Установени са минимални отклонения, които наистина не могат да са причината за пътно-транспортни произшествия.
Заданието на прокуратурата обаче е било да се извърши ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО.
Таблиците, включени в доклада, НЕ ДАВАТ ОТГОВОР на този въпрос.
За да се извърши проверка на качеството, Агенция „Пътна инфраструктура” е трябвало да възложи на Института по пътища и мостове да извърши проверка на вложения материал и на кариерите, от които е добит.
Въпросът, който трябва да получи отговор, е: Съответства ли качеството на отделните фракции на техническите спецификации? С други думи: дали кариерата, от която са получени материалите, изпълнява на изискванията на техническата спецификация? Одобрена ли е тази кариера от АПИ за доставка на материали за износващ пласт асфалт?
В този доклад думата „КАРИЕРИ“ липсва. Проверен е единствено зърнометричният състав – единствено фракцията на камъчетата и тяхното съотношение. А е трябвало да проверят качеството на камъчетата. От коя кариера ги е получил строителят по проекта?
При представянето на проекта в АПИ изпълнителят посочва асфалтовата база и кариерата, от които ще се доставят материалите. Всяка кариера притежава сертификат за качество. По този начин се установява дали материалите от кариерата отговарят на техническата спецификация.
Ако в пътното строителство се използва материал с по-ниско качество, това би увеличило печалбата на изпълнителя. Както и риска от ПТП.
И ако според своя сертификат една кариера не разполага с материали, които отговарят на изискванията за износващ пласт от 4 см, то тогава е забранено от такава кариера да се взимат материали за горния асфалтов пласт.
Това би трябвало да е установил Институтът по пътища и мостове: ОТ КОЯ КАРИЕРА са получени пробите, получени от 21 участъка в България?
След трагедията край Своге, в която загинаха 20 души, и след признанието на тогава действащия министър на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков, че в асфалтовото покритие в износващия се пласт е вложен варовик, АПИ трябваше да реагира в качеството на действащ надзорен орган. КАКТО И ДА ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА:
От кои кариери строителната компания е закупила фракциите за износващия се пласт в този участък от пътя край Своге?
Фигурират ли тези кариери в документацията по проекта? Притежават ли разрешение за доставка на материали за износващ пласт асфалт?
В България има няколко кариери, от които камъкът е подходящ за износващ асфалтов пласт: “Студена”, “Карнобат”, „Бургас”, “Гарваново”, “Джебел” край Ямбол, Стара Загора и други.
Така например, кариерата “Балша” не може да се използва за доставка на материал за износващ пласт асфалт. Камъните от Балша могат да се използват за долните пластове при строителство на пътища, но не и за износващия пласт. И затова цената им е на половина в сравнение с фракциите за горния пласт. Очевидно е, че ако в износващия пласт се вложат материали за долен пласт от пътя, печалбата ще е огромна.
И тук е ролята на строителния надзор и АПИ. Да се осъществява контрол върху пътното строителство. Безопасни ли са пътищата?
Защото истината е заровена под камъните от кариерите. А лабораторните изпитвания не споменават и дума за това. Докато от АПИ не даде отговор на въпроса от коя кариера е получен материалът за износващия пласт на тези 21 проби от пътищата с най-висока концентрация на ПТП, все едно не са извършили проверката на качеството, разпоредена от Върховната административна прокуратура.
А истината ще си остане скрита.