Гара Леко в Северна Италия. В 17 вагона на влакова композиция карабинери откриват близо 600 бали с боклук, които пътуват за България. В документите било записано, че пластмасата е за преработка, но съдържанието на балите било негодно рециклиране и боклукът изглежда е трябвало да бъде изхвърлен у нас. Незаконно. Тази акция задвижва нашите разследващи и разкритията им заваляват, съобщава БНТ.
"В един момент може да се окаже, че някои казуси са общи. Имат общ първоизточник, като вносител на боклука. Основно от Италия, трябва да бъдем честни. Защото проблема с боклука или т.н. "проблемен боклук" е основно от Италия", каза Иван Гешев, главен прокурор.
В Плевен 9 хиляди тона бали с отпадъци от Италия, складирани през последните 3 години - официално за рециклиране, но според експертите стават само за горене. Варна - 20 контейнера по документи пластмаса и каучук за рециклиране, а в действителност - италиански отпадък за горене. Бургас - 20 контейнера, по документи суровина за рециклиране, а реално - отпадък за горене. Враца - също незаконно складирани 50 тона тонер касети от принтери от Милано. Първоизточникът на отпадъците вече е ясен. Това е италианската „Дентиче Панталеоне" и посестримите ѝ "Еcoexport" на Серджо Гозза и неаполитанската "Vibeco". И трите фирми са разследвани за незаконно изгаряне на отпадъци, както и за връзки с Камората и Ндрангетата. Евентуалната връзка на мафията с незаконния и опасен боклук тук шокира и поставя хиляди въпроси.
На първо място - защо в България?
Колкото и да е парадоксално, въпреки огромната си индустрия, Италия не разполага с инсталации за безопасно рециклиране и изгаряне на отпадъци. И затова до 2017 г. ги изнася основно за Китай.
"Китай забрани вноса генерално, и то от целия ЕС, не само от Италия. И това, което Китай забрани, са основно пластмасите и електрониката, поради това, че там те се преработваха в абсолютно примитивни и първобитни условия, създавайки вреда и за преработващите - за хората, които извършват тази дейност, и за околната среда", каза Михаил Бъчваров, експерт по управление на отпадъци.
Това впрочем, също е парадоксално. Колосалната икономика на Китай, да се откаже от толкова ценни суровини? Защото боклукът е именно това - суровина. Без значение дали подлежи на рециклиране, или ще се гори. За всяка индустрия е по-добре да рециклира пластмаса, отколкото да произвежда. Лошото с пластмасите е, че не може да се рециклират до безкрай, като стъклото например. Тогава пък се превръща в ценно гориво за ТЕЦ-овете, например. И много по-екологично.
Не е ли опасно горенето на тази пластмаса?
"Категорично може да се каже, че не е опасно, защото това е една дълги години разработвана технология, която е утвърдена вече и практически всички подводни камъни са известни и затова технологичния процес се води по такъв начин, че да не създава опасност за хората и природата. Плюс това за циментовото производство е много характерно много високите температури и дългото време, през което тези горещи газове стоят вътре в системата, просто защото циментовата пещ е много голяма", каза Бъчваров.
Затова освен някои ТЕЦ-ове, дружествата с комплексно разрешително за изгаряне на отпадъци са основно циментовите заводи, където освен нуждата от прахови филтри, няма никакво друго замърсяване. Още повече, че боклукът за тях е необходима суровина. По-точно пепелта от изгарянето.
"Природните суровини никога нямат идеалното съотношение. За да се произведе цимент, са необходими няколко метални окиса: калциев, алуминиев, силициев и железен окис. Така че химиците, които произвеждат цимента, трябва да намерят съответните добавки, за да може да се получи наистина цимент", каза още той.
Или няма боклук, който да не може да се използва и индустрията да не се конкурира за него. Дори една ненужна вече сграда.
Михаил Бъчваров: При разрушаването на такъв тип постройки бетона се използва след натрошаване отново като строителен материал, като подложка. Арматурното желязо, което е вътре, се отделя и отива за рециклиране в едно стоманодобивно предприятие. Общо взето цикълът е изключително интересен и любопитен. Практически, сегашната индустрия е силно зависима вече от материалите за рециклиране, тъй като те стават все повече и повече, а това е и тенденцията. А пък и металите позволяват да бъдат рециклирани почти безкрайно, без загуби.
И много стоманодобивни предприятия отдавна са забравили какво е да се добива желязо от руда. "Стомана"-Перник също. И излиза че за България, боклуците или отпадъците възможност. Страната ни, за разлика от Италия разполага с много мощности за преработка, но пазарът е малък и няма достатъчно отпадъци, които да захранят подобни нужди на промишлеността. Тогава какъв е проблемът?
Михаил Бъчваров: Трябва да правим разделение между това, което е дошло от Италия и е с неизвестен произход и състав, и това, което идва като вторична суровина от Западна Европа.
Балите от Италия са смесен отпадък, т.е. неразделен, комплексен, без да се знае какво има в балите - дали няма живак или други токсични тежки метали. А ТЕЦ-овете нямат такива филтри, "Бобов дол" също. Защото именно ТЕЦ-ът там е крайният получател на боклука признаха от фирмата доставчик. Затова са и мерките, макар и закъснели.
Емил Димитров, министър на околната среда и водите: Заводът да преустанови изгарянето на отпадъци. Да продължи да работи на въглища по начина и обема, който си е до сега. Да си има работни места, да има енергетика. Всичко да работи. Но отпадъци ще се горят там едва когато се въведат всички филтри, всички изисквания по комините, които е следвало да въведат. Когато се приведат в съответствие, ще си горят отпадъци, както е всяка една мощност, която работи в ЕС.
Иначе жалко, защото въглищата далеч не са най-екологичното гориво. Но се оказва се, че ТЕЦ "Бобов дол" има комплексно разрешително за изгаряне на отпадъци от 3 години, но се бави с инвестициите си. Сигнал, че електроцентралата складира и гори опасни отпадъци без надлежните разрешителни е и поводът за влизане на разследващите там. Септември 2019 г. - пак по сигнал към прокуратурата екоминистърът прави проверка и забранява нерагламентираното изгаряне на боклук от ТЕЦ Перник. След това централата спира топлата вода на града.
Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите: Тези хора си позволяват, извивайки ръцете, разбира се, на правителството с картата, че ще има безработица, че ще спрат топлата вода, ще спрат парното, си позволяват не само да шантажират правителството и да си гарантират печалбите в техните представи, такива каквито си харесват да получават. Защото, ако те спазят нормите, те трябва да инвестират.
Емил Димитров, министър на околната среда и водите: Легалният бизнес каза: "Тези хора пречат на всички. Те пречат и на нас. Ние сме направили инвестиции, дали сме гаранции, обезпечения. Онези не са дали нищо, но криейки се зад нас допускат това, което се случва".
Затова и бизнесът скочи на идеята за мораториум върху вноса на нужните отпадъци. И сами предложиха мерки за контрол.
Добри Митрев, гл. секретар на БСК: През 2012 година знаете какви бяха проблемите във вторичните суровини с металите. Тогава бяха въведени банкови гаранции и видеонаблюдение за тези площадки. За компаниите, които работят в този сектор и това даде красноречив резултат. В момента там проблеми няма. Освен това, че там няма проблеми, няма проблеми и в металургията, защото тя получава достатъчно суровини.
По данни на "Евростат" България е на второ място в Евросъюза по рециклиране на опаковки. Ние сме най-големият производител на стъклен амбалаж и най-големият износител на рециклирана медна суровина за производство на проводници. Но ако отпадъците са толкова ценни за нашата индустрия, защо тогава тънем в боклуци и незаконни сметища?
Евдокия Манева: Ние, за съжаление, колкото и да ми е неприятно да кажа, сме една мърлява нация. Във всяко населено място има нерегламентирани сметища. Пътувайки из България не може да не видите, че всяко отклонение на пътя е пълно с отпадъци. Отклонение, бунище и една професионалистка с къси панталонки седи сред отпадъците и кани клиенти.
Очевидно използването на боклуците е въпрос на организацията и разделянето им. Което е най-дефицитната ни стока. Заедно с контрола.