Похвално е намерението на прокурор Гешев да се разследва и освети престъпната приватизация по време на прехода. Нека тук да се опитаме и улесним него и ДАНС с един пример - за това как беше приватизиран/ ликвидиран от „Химко“-Враца, някога най-големия производител на карбамид на Балканите.
Историята на историята на „Химко” е като криминален сериал, но с тази разлика, че в криминалните сериали добрите ченгета накрая излавят и изпращат в съда измамниците и престъпниците, докато в случая с „Химко” такова нещо не се случва.
През 1997 г. предприятието е обявено за приватизация. По това време, за разлика от други гиганти на българската промишленост предприятието е печелившо, нетните приходи от продажби са над 150 млн. долара годишно. Затова и за тази апетитна хапка се натискат и подават заявки двама сериозни кандидата- южнокорейският концерн „Деу“ и „Норск хидро“ (Норвегия). Норвежците обаче искат да си доставят от Северно море необходимият за производството газ от, който им излиза - $50 за 1000 куб. м. срещу вместо 83 щ.д., от„Булгаргаз“. И от „Деу“ държат да бъдат да се премахне монопола върху доставките на газ.
И двете искания са отхвърлени, несъмнено с цел да се отстранят тези конкуренти и в края на 1997 г. (по време на управлението на ОДС с премиер Иван Костов) Агенцията за приватизация (АП) избира за купувач на 57% от акциите на „Химко“ регистрираната в Бермудските острови офшорка Стелар Глобал корпорейшън, която е обещала и инвестиции от 118 млн. щ.д. Как и защо, и срещу какво е избрана „Стелар“ не е ясно, но тя се оказва балон и през май 1998 г. преговорите с нея са преустановени.
АП отново се опитва да продаде „Химко“, а междувременно природният газ е поскъпнал и предприятието започва да трупа дългове към „Булгаргаз“ и НЕК. Наново се търси „подходящ” приватизатор и през април 1999г. някой довежда такъв- „Ай Би И транс ъф Ню Йорк“, собственост на украинеца Юрий Литвиенко, която се представя като дъщерна на американската „Ай Би И трейд“ (IBE Trade) - световноизвестен производител на торове. Литвиенко обещава инвестиции от $50 млн. дол. през следващите пет години и през август 1999-а „Химко“ му е подарен срещу 1 млн. деноминирани лева. Директор по това време на АП е Захари Желязков, под чието ръководство се приватизират най- крупните стопански обекти в държавата. Никой не проверява що за фирма е „Ай Би транс“ и кой е Литвиенко. Който междувременно слага в надзорния съвет сестра си.
Украинецът запретва ръкави да източва ударно предприятието - доставя на свързана с него компания карбамид на цена под себестойността му. Но притиснат в Ню Йорк от съдебни проблеми с компанията майка „Ай Би И трейд“, той продава през май 2001 г. на безценица акциите, които притежава, на кипърската офшорка, представяна от кипърския грък Андреас Теофилу - „Ей Ви Ес Ти трейдинг“ (A.V.S.T. Trading), най- вероятно на свързана с него фирма. Научавайки за това, от Америка спешно пристига в София Бил Грант, бивш американски конгресмен и директор на „Ай Би И трейд“. Той заявява, че дъщерната „Ай Би И транс” е открадната от Литвиенко, и поради това.
„Химко“ следва да е притежание на „Ай Би И Трейд”. Литвиенко контраатакува, като опровергава Бил Грант и твърди, че всъщност зад „Ай Би И трейд“ стоели не Бил Грант, а някои си Имре Пак и Александър Ровт, които между другото по това време имат криминални досиета в Русия за измама, пране на пари и изнудване. На хитроумният украинец не му се разминава, през декември 2002 г. той е осъден в Ню Йорк и вкаран в затвора, но „Ай Би И трейд“ така и не придобива „Химко“. Но Литвиенко е заместен от новият собственик Андреас Теофилу, неясен тип, който е добре приет в Агенцията по приватизация. Теофилу дава щедри обещания да уреди до 2005 г. задълженията към „Булгаргаз“, както и да превърне „Химко“ във водеща компания в продажбите на азотни торове на международния пазар. Никой и не се интересува занимавали ли са се някога с такова производство офшорката и самият Теофилу, който между другото за всеки случай той прехвърля 36% от акциите на друга кипърска офшорка - „Джак ойл лимитид“.
Оставен на самотек и източван, заводът ту работи, ту спира, заплатите се бавят или не се плащат, трупат се все по-големи дългове. На 27 януари 2003 г. производството спира, настъпва масово уволнение на работници. Като междувременно на сцената се появява нов криминален персонаж - през октомври 2004 г. в София е регистрирана „Интер РАО България“, която се представя като дъщерна фирма на руския енергиен гигант „Интер РАО ЕЕС“, извършват се сделки с препродажба на акции. Изпълнителен директор на новият собственик „Интер РАО България“ е руският евреин от Казахстан Роман Мирецки-Брилянта, пристигнал в България от Лос Анджелис през 2001 г. и станал някак си още същата година член на надзорния съвет на Бургаската корабостроителница. Мирецки следва примера на Литвиенко и Теофилу - обещава, че ще възроди производството и ще инвестира 200 млн. евро (!) в „Химко“. Никой, разбира се от АП, министерството на икономиката и разследващите органи не проверява кой е Мирецки. От отдела за борба с организираната престъпност към МВР в Русия съобщават, че Мирецки няма нищо общо с „Интер РАО ЕЕС“, но някой у нас предпочита да не чуе това.
Източването продължава, дълговете растат и на 21 юли 2006 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“ в несъстоятелност. Комбинатът, макар и на издъхване, все още диша и през май 2007 г. синдиците решават да го оздравят и прехвърлят активите на специално създаденото „Ново Химко“.
Аферист - „Атлала“ - офшорка от Панама, която незнайно как е станала собственик на „Ново Химко“. Кой стои за „Атлала“, може само да се гадае, но в края на 2009 г. тя продава „Ново Химко“ на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Малко след това питат Галчев в интервю кои са собствениците на „Атлала“, а той отговаря: „Преговорите за покупката се водеха с Андрей Семерджиев (несменяем изпълнителен директор на „Химко“ през всичките тези години - б.а.), който имаше генерално пълномощно за продажба на 100% от акциите. Купихме 500 поименни акции по 1 лев.“ Тоест Галчев е придобил комбината за 500 лева! И той, подобно на предишните герои, е щедър на обещания. Ще осигури 35 млн. евро инвестиции, в момента водел преговори с шест изключително сериозни компании от всички краища на света, очаква през 2012 г. комбинатът да възстанови 100% производството на карбамид, разговарял по въпроса и с премиера Бойко Борисов, който го поощрил.
Инвеститори, естествено, не се появяват. Каквото е източено от предприятието, е източено и разпродадено, то наново е обявено във фалит и през ноември 2013 г. се намесват синдици, които трябва да продадат активите му за погасяване на задълженията към кредиторите.
Такава е печалната драма на „Химко“, зачената при управлението на Иван Костов и разигравана безнаказано при управлението на всички основни политически сили в България, дошли на власт след него до 2013 г. Приватизацията на този комбинат е криминален сериал, в който основни действащи лица са международни мошеници и неизвестни собственици на офшорки. И не е трудно да се досетим, че те не биха могли да източат и съсипват комбината ако не бяха имали свои високопоставени хора в България, които да им съдействат срещу тлъсти комисиони.
Не е ясно дали прокуратурата и ДАНС ще разследват приватизацията на „Химко”, зад която не седи някакъв видим олигарх. Би било интересно да разпитат Захари Желязков, под чието ръководство е раздържавена ударно, освен „Химко”, почти 70% от държавната собственост и са приватизирани други крупни обекти като "Балкан", "Инкомс телеком", "Каолин", "Слънчев бряг" и „Арсенал”- Казанлък. Но едва ли ще могат да му повдигнат обвинение - той би могъл да се оправдае, като каже, че на челата на фалшивите приватизатори не е пишело, че са мошеници. Точно такова обяснение даде навремето министърът на финансите от правителството на Иван Костов за Гад Зееви от Израел, които прецакаха държавата с приватизацията на националния авиопревозвач „Балкан”. Пък и срещу Захари Желязков вече са повдигани в миналото обвинения от прокуратурата, даван е на съд и е бил оправдан. А и тази пуста давност...
Както се казва „А дано, ама надали”.