И през този сезон Реал Мадрид се превърна в клуба, който шокира всички с трансферната си политика. От „Сантиаго Бернабеу“ не се церемоняха да платят 80 млн. евро за колумбийския плеймейкър Хамес Родригес. Родригес безспорно е много добър футболист, само че проблемът се състои в това, че той стана звезда едвам през последните няколко месеца. Едва ли някой очакваше, че именно 23-годишният играч ще стане голмайстор на Световното първенство, но 6-те му гола в турнира го превърнаха в звезда. Въпросът е дали реално цената му беше 80 млн. евро.
Истината е, че Хамес направи един наистина много силен сезон за бившия си клуб Монако, за който записа 9 гола и 11 асистенции. До преди Световното първенство в Реал Мадрид, обаче дори не се замисляха за младия плеймейкър. В „белия балет“ по-скоро се чудиха как да привлекат Луис Суарес от Ливърпул, за който се готвиха да платят 85 млн. Просто такава е политиката на проекта „Галактикус“, бе рестартиран през 2009 г. от Флорентино Перес. Перес не крие амбициите си да привлича най-силните състезатели в света и ако може това да става на възможно по-висока цена. Всъщност има няколко случаи, в които Реал съзнателно раздуваше цените на футболистите, които привличаше. Защо? Защото така дадения трансфер е много по-значим. В клуба са длъжни да привличат поне по една супер звезда на година. Това обаче не трябва да е поредният звезден трансфер. Този трансфер трябва да е наистина значим. А един трансфер е много по-значим ако струва 80 млн., вместо 50. Така и значимостта на самия футболист се повдига.
Та защо Реал привлече Хамес? Отговорът е прост. Защото не успя да вземе Суарес. Именно уругваецът трябваше да е голямата звезда, която да акостира на „Санитаго Бернабеу“. След като този трансфер пропадна от Реал трескаво се опитваха да намерят име, което да се мери с това на Суарес. Просто звездата на Хамес изгря в правилния момент. Истината е, че ако не беше избухването му в Бразилия, от Реал въобще нямаше да се вълнуват от него. Или ако щяха да го купуват, това определено щеше да е за значително по-ниска сума. Хамес обаче е звездата на лятото, не е ясно дали ще може да поддържа същата форма, но внезапно избухналата му слава бе незаменима за Реал. 80-те милиона, които бяха дадени за него просто създадоха около главата му още по-голям ореол, дотолкова че трансферът измести от светлината на обективите този на Суарес в Барселона.
Интересното е, че само няколко дни по-рано в Реал беше привлечен световният шампион с Германия Тони Кроос. Много хора го определят като най-завършения халф на своето поколение, а много специалисти виждат в негово лице втория най-ключов играч за отбора след Кристиано Роналдо. Проблемът с Кроос обаче е, че той не е звезда. Безспорно изключителен играч, реално много по-утвърден от Хамес. Проблемът е, че неговото име не е от онези, които предизвикват шум. Гениален футболист, но черноработник. На всичкото отгоре струващ само 24 млн. За сметка на това Хамес блести. Той може да не е чак толкова доказана звезда, но името му е издигнато в култ в Латинска Америка, а точно през това лято беше най-горещата звезда на пазара. За това и той акостира в Мадрид. Просто на „Бернабеу“ имаха нужда от своята лятна сензация и я получиха, макар и някои да смятат, че нуждата от Хамес не е чак толкова голям, след като в отбора е Анхел Ди Мария, който направи изключителен последен сезон. Името на аржентинеца обаче вече е познато и не носи онази тръпка, която носи Родригес. За това и бяха платени тези пари за него. Истината е, че реалната цена на колумбиеца е около 40 млн., на базата на представянето му за клубните отбори. Трансфер за 40 млн. евро обаче вече не е новина. Трансфер за 80 млн. е, а Реал имаха нужда точно от тази новина. Хамес трябваше да бъде представен като бъдещата супер звезда на световния футбол и раздутата му цена даде своя маркетингов ефект. Само за месец след трансфера, от Реал са продали близо 500 000 фланелки с неговото име, което си е брутален рекорд. Трансферът бетонира и позициите на клуба на пазара в Латинска Америка, след публичността, която му бе отделена. Само за месец, Реал превърна Родригес от изгряваща звезда във футболен феномен.
Тази политика на „Кралския клуб“ може и да изглежда атрактивна, но тя промени футбола като цяло. Ако се замислим, само до преди 5 години трансфер за 30 млн. евро в Европа беше нещо сензационно. Днес 30 млн.. изглеждат като жълти стотинки. Това произтече основно от политиката на Флорентино Перес. Той си върна президентското място в клуба през 2009 г. и веднага започна да прави трансфери за нечувани суми. Първо бе поставен рекорд за най-скъп футболист с трансфера на Кака, който бе привлечен за около 70 млн. евро. Този рекорд бе победен само седмици по-късно, с платените 94 млн. за Кристиано Роналдо. От там нататък трансферния пазар се промени. Отборите започнаха да раздуват все повече цените на своите футболисти, а понякога в Реал Мадрид сами надуваха цената на играча, който искат да купят. Просто по-скъпият трансфер е по-голяма новина и повече слава. По някога няма значение дали даден футболист струва толкова, важното е да бъде купен.
Все още за много хора е неясно как е възможно за Гарет Бейл да бъдат платени 100 млн. евро. Прекрасен офанзивен халф без съмнение, но далеч не играч от класата на Роналдо и Меси. Все пак той щеше да отиде в Реал, но трябваше да го направи като истински диамант. А истинските диаманти струват скъпо. За това веднага идва и заключението, че ако Бейл струва 100 млн., няма как един Суарес да е по-евтин. По този начин цените на силните футболисти в Европа достигнаха нереални равнища, след като балансът на трансферния пазар бе разклатен от политиката на Реал Мадрид. Ако някой отбор притежава силен футболист, той ще протака трансфера му до край, защото знае, че може да изстиска сума, много по-голяма от реалната му цена. Така и през 2012 г. Порто продаде Хълк на Зенит за 50 млн. евро, след като месеци наред Манчестър Юнайтед и Челси се опитваха да го уредят за реалната му цената, която беше около 25 млн. Бразилският нападател никога не е бил толкова скъп нападател, но разклатеният пазар просто дава предпоставки за подобни бомбастични и крайно необмислени трансфери.
Някои хора твърдяха, че Челси и Манчестър Сити също са дали тон за подобна трансферна политика. Истина е, че това са клубове, които харчат много пари за футболисти, но те сякаш никога не са се изхвърляли за един точно определен трансфер. Там се дават много пари, но се привличат и много футболисти. Да не говорим, че в Челси вече отделят много сериозно внимание за договарянето на цената на даден играч и далеч не са склонни да раздуват определена трансферна сума. Реално до преди 2011 г. най-скъпият трансфер на „сините“ от Лондон бе този на Шевченко, излязъл им около 30 млн. паунда. Все пак по онова време Шевченко се считаше за най-силния нападател в света. Това беше през 2006 г. Сега е 2014 г. и най-силният нападател е оценяван на 85 млн. евро. Твърде голям скок за подобен период. През 2011 г. от Челси се изхвърлиха с едни 50 млн. за Фернандо Торес, но това стана по-скоро заради каприз на собственика, от колкото заради някаква футболна логика. От тогава подобни трансфери са ограничени, но вече е трудно да вземеш силен футболист за сума, по-ниска от 30 млн. Нужен е един силен сезон, за да може цената на един играч да скочи двойно, тройно, че дори и четворно. Просто пазарът е сбъркан.
Истината е, че Реал Мадрид води трансферна политика, която от към чисто маркетингов план е успешна за клуба. Тя обаче е вредна за футбола като цяло, тъй като само за 5 години цените на добрите футболисти бяха немислимо раздути. Вече да купиш играч за 60 млн. е равно на престиж. Цялостният баланс бе разклатен. Дори отборите, които принципно следват балансирана финансова политика като клубовете в Англия и Германия, са принудени да раздуват парите за трансфери, просото защото иначе не може да се привлекат качествени играчи. Истината е, че в световния футбол в момента се раздува един голям финансов мехур, който може и да се спука, ако нещата не се върнат отново в релси.