Феновете на ЦСКА излязоха с декларация, в която изключително остро нападат собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев.
Домусичев нарече част от „червените“ фенове „бедни души“, тъй като една група от тях присъства на решителния мач за влизане на отбора в Шампионската лига на стадион „Васил Левски“, яростно подкрепяйки неговите противници от Стяуа. Сега от фен клуба „Сектор Г“ излязоха с позиция, в която заявяват, че на мачовете от Шампионската лига в София ще има много повече привърженици на Реал Мадрид и Ливърпул, от колкото на Лудогорец.
Ето я и пълната декларация на „червените фенове“.
„Медийната истерия около „националната кауза” заплашва да заглуши и малкото останали гласове на нормалността. Всяко мнение, различно от „правилното” и „патриотичното”, се посреща с обидни квалификации, а в този тон самозабравилият се „благодетел” на отбора от Разград си позволи да нарече привържениците на ЦСКА, подкрепили Стяуа, „бедни души”. Лесно е да се самозабравиш, когато си заобиколен от лакеи, шутове и всевъзможни придворни слуги, готови да те възхваляват до небесата. Това, че имаш статута на местен феодал в определен регион и неограничени финансови ресурси, не означава, че цялата страна трябва да ти угажда. Нека припомним, че никой не е длъжен да харесва фирменото отборче, още по-малко пък да го подкрепя.
Кои са истинските „бедни души”? По-скоро са тези, натоварени по автобусите не само от Разград, но и от другите краища на страната. Някои решили да отидат на мач, защото е безплатно, други, просто за да убият времето, а трети въобще не знаят защо са на стадиона. Същата гнусна картинка като по партийните митинги миналата есен в София. Снимките говорят сами. Но всъщност истинската „бедна душа” е този, който организира всичко това. Някой, който освен, че притежава футболен клуб, неистово иска този клуб да има и привърженици, които да го подкрепят. Но някои неща не стават с пари... дори и с много. "Благодетелят" беше част от ръководството на нашия клуб преди няколко години, в началото на едно управление, което беше на крачка да ликвидира ЦСКА. "Големият мениджър и управленец" явно бързо видя накъде отиват нещата и тихомълком отиде в Разград, за да започне свой "проект". Разбираме го - там е по-лесно, тихо и спокойно. Една шепа момчета обаче, които той днес нарича "бедни души", останаха дори и в тези най-мрачни времена и се бориха за своя клуб докрай. Те нямаха неговите милиони, но имаха нещо много по-силно - смелост, принципи и идеали, водеше ги единствено любовта към ЦСКА. Те жертваха много през тези години, бяха врагове на свои и чужди, но накрая видяха своя клуб освободен от престъпното управление. Кой беше "бедна душа" тогава?
Има обаче една част от „феновете” в зелено, на които искрено съчувстваме. Това са служителите и работниците от определени заводи и държавни учреждения, които вместо на работа са изпратени да отидат на мач в София, както и хората на преклонна възраст, натоварени по рейсовете и разкарвани из страната и чужбина като панаирджийски мечки. Наясно сме, че има и доста „фенове”, които сами решават да посещават мачовете на „националната кауза”. Ще стават и все повече с оглед предстоящите срещи. Те са продукт именно на медийната пропаганда, която всеки ден облъчва с „патриотични” послания. Въпросните „привърженици” уж много обичали футбола, но страхът от агитките ги спирал да ходят на други мачове. Къде бяха те обаче и защо не подкрепиха Черно море срещу Щутгарт на националния стадион преди няколко години или пък Локомотив София на „Армията” срещу Рен? В тези случаи оправданието им не важи. Отговорът е прост – липсваше медийната среда, която да превърне подкрепата за „националната кауза” в мода и задължение за всеки „патриот”.
Кои създават медийната истерия и защо го правят? Едни са водени от финансова зависимост журналисти, други се умилкват край силните на деня, за да получат повече интервюта от тях и безплатни места в чартърите из Европа. Всички те са чиста проба ибрикчии, които видяхме и чухме в сряда вечерта в национален ефир как постигнаха нови висини в тази смрадлива професия. „Благодетелят” обаче явно не осъзнава, че с натрапването на отбора си постига обратен ефект. Традиционните отбори с истинска и вярна публика в България се броят на пръстите на ръцете. Техните фенове обаче са многобройни. Изкуственият патос и „патриотичните” напъни по телевизии и сайтове със сигурност са успели да отвратят и тези от тях, които досега са били безразлични към отбора от Разград. Безразличието преминава в нехаресване, а то - в чиста омраза. Убедени сме, че след всичко това „националната кауза” няма как да бъде посрещната топло по стадионите из страната.
В следващите месеци ни предстои да ни сервират още от същото. Ще слушаме непрестанно за "битките с европейски грандове", за "препълнения стадион", за "футболния празник". Ще ни натякват, че трябва задължително да подкрепяме българския отбор, иначе сме едва ли не родоотстъпници. Български - нищо, че бразилците са мнозинство в състава му, а сред "агитката” му има хора с фланелки на истанбулски грандове. Стадионът ще се пълни, но с хора дошли, защото харесват или мразят Реал Мадрид или Ливърпул, както и с обикновени търсачи на слава, които са чули, че е модерно да се ходи на мач и за пръв път ще стъпят на ст. "Васил Левски". И на мачове на ЦСКА е имало и ще има такива, но те никога не са били мнозинство! Не се учудвайте, когато есента видите повече фланелки на Роналдо или Джерард по трибуните, отколкото зелени такива.
Всъщност отборът от Разград е много на мястото си в турнира, който олицетворява комерсиализацията на футбола в последните 20 години. За оядените плужеци от УЕФА единственото, което има значение, са парите. Достатъчно е да разполагаш с финансов ресурс, за да превърнеш всеки отбор без традиции във фактор в техните турнири. Финансовият феърплей на Платини е толкова истински, колкото косата на протежето му, което е начело на БФС. Истинските отбори с истински привърженици не са добре дошли в Шампионската лига. Неслучайно по много стадиони в Европа може да бъде чут рефренът, който пеехме с нашите приятели от Стяуа - UEFA MAFIA!!! „