Най-именитият български футболист за последното десетилетие Димитър Бербатов даде пространно интервю за Goal.com, в което засегна куп теми. Той сподели недоволството си от критиците, които твърдяха, че не тича достатъчно.
Ето какво коментира Берба, който вече прекрати кариерата си:
"Бях артист на терена. В началото не го осъзнавах, но за мен беше важно да правя нещо различно. Ако ме гледаш, със сигурност няма да заспиш или да смениш канала на телевизора. Може да е някое малко движение, малък детайл - как докосвам топката или как я контролирам.
"Исках хората да си кажат "Уау, искам да опитам това". След това виждаш, че не е било чак толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Това исках да правя. Това не влияеше на играта, защото аз съм такъв. Виждам футбола по този начин и не всеки го вижда като мен."
"Всеки е различен. Моето виждане ми помогна да стигна до един от най-големите клубове в света. Разбира се, че не можеш да играеш с 11 артисти на терена. Няма отбор, който да има нужда от 11 като мен. Нужна е агресия.
Играч, който да излезе от терена с липсващ зъб, трева и кръв на фланелката. Питаш някой като Неманя Видич дали е добре, той ти отговаря, че е добре. Оценяваш хора като него, защото той отнема топката и ти я дава. После ти правиш магията. Имах Уейн Рууни и Роби Кийн за партньори в атака. Дори да не си говорите много извън терена, оценяваш съотборниците си заради работата ви на игрището заедно. Помагате си взаимно в името на отбора. В Леверкузен бях съотборник с Франка. Вкарахме доста голове заедно. Имаше един сезон, в който разбихме Байерн (Мюнхен) с 4:1 - и двамата вкарахме по два гола. Извън терена той не говореше нито английски, нито немски език. Извън терена не си казахме дума. Наистина, вербално не си комуникирахме. Видях го как тренира и играе. Когато стъпихме заедно на терена... човече, имах чувството, че с него спим заедно. Изпитвах удоволствие да играя с това момче, беше невероятно.
Критиката на някои анализатори за играта ми? Навярно това идваше от факта, че не играя като Рууни и Тевес. Но мога да ви посоча 6-7 играчи от световна класа днес, които тичат по-малко, отколкото аз преди. Не е приятно да поставяш етикети. Хората могат да си го н*чукат. Те не разбират и се опитват да изглеждат умни. След всеки мач проверявах показателите си и се оказваше, че тичам 10-11 километра всеки път. Това не правеше голяма разлика за мен. За мен беше по-важно как се движа и как отварям пространства. Как да взема топката и как да запиша асистенция. Не ставаше дума само за головете. Знаех кога съм играл добре или зле. Бях реалист и бях наясно къде стоя във футболния свят. Винаги исках да се развивам".
Може би в бъдеще ще се опитам да бъда мениджър или спортен директор. Амбициите ми са свързани с това, което разбирам - футбола. Имам диплома в спортния мениджмънт и сега карам треньорски курсове. Ще изкарам А-лиценза си и после ще имам нужда само от Про-лиценз. И ще съм готов. Имам план в главата си. Трябва да си на точното място в точното време. Както Джосеп Гуардиола в Барселона и Зинедин Зидан в Реал Мадрид".