„Бербатов е абсолютният антидот на отровата в модерния футбол“ - това е заглавието на много любопитен материал на сайта football365.com, в който авторът Джон Никълсън споделя любовта си към българския нападател и споделя защо Бербатов липсва много на настоящата игра.
В материала Никълсън припомня богата кариера на българина като публикува много видео материали от неговите изяви, както и коментари на футболни фенове, които споделят мнението му за гения на Берба.
„Почти невероятно готин и добре изглеждащ човек, той има такива тъмни мигли, че изглежда все едно носи спирала. Със своите 189 сантиметра той беше висок, елегантен и не забързан играч, благословен с магични крака и почти свръхестествена възможност да забавя пространствено-времевия континуум. Той изглежда, че действа в различна реалност, в която винаги има достатъчно време да направи каквото си иска. Как го правеше остава загадка, но винаги той намираше този метър пространство, така че да няма никого около него, когато получи топката, която укротяваше с незабавен контрол и перфектно владение. Толкова лесна бе играта за него.
Не е като че ли той го прави нарочно. Не е от тези, които казват „вижте какво правя“, по-скоро за него всичко е инстинктивно. Той всъщност не може да контролира топката по друг начин, освен с безупречна лекота. Всъщност изглежда, че ще му е по-трудно да изгуби контрол върху нея. Първото му докосване, отново и отново, е магнетично. По някакъв начин топката става роб на краката му за един миг.
Въпреки че е висок, играта му рядко бе откровено физическа. Това не бе звяр, който тича напред и назад по терена, изпотявайки пазачите си. Той се плъзгаше, бе бърз, когато бе необходимо, предпочиташе да използва интелекта си, за да открива правилната позиция. И когато намереше своята позиция, можеше да вкарва всякакви голове. Петичка, воле, техничен пряк свободен удар, глава, в позиция един на един, от далечно разстояние, лека дузпа. Наистина нямаше нещо, което да не може – освен да гони тези тежки дефанзивни метри. Това не беше неговата игра. Оставете тези неща за грубия труд. Неговата мантра „бъдете спокойни и ми подайте топката“ не беше просто добронамерена модерност, вероятно бе най-добрата му тактика.
В своето време той винаги бе футболистът, който най-често може да бъде наречен „мързелив“ и не бе трудно да се разбере защо, но когато бе в пика на формата си това просто внасяше фалшиво чувство за сигурност в съперниците.
Естествено, в английската игра, която прекалено дълго оценяваше усилията над артистичността, някои просто го обвиняваха, че е мързелив и че се изключва от мачовете за дълги периоди.
Мислите за неговата игра? Каква лудост е това? Той е абсолютният антидот срещу отровата, която минава през футболното тяло, което твърди, че играта днес е по-добра, защото играчите са по-здрави и могат да тичат 14 км.
Харесваше и тежката цигара, което както знаем, е нелегално за футболистите днес.“