Треньорът на ЦСКА Бруно Акрапович даде най-интересното си интервю, откато е начело на отбора. Направи го пред репортера на БНТ Росен Станчев.
Ето какво каза босненецът за предаването "Арена спорт":
"В нито един момент, откакто дойдох в ЦСКА, не съм бил неспокоен за бъдещето си в клуба. Когато реша нещо, правя го. И да сгреша - аз съм си виновен. Знаем как е във футбола - феновете се радват след победа и се сърдят след загуба, или лоша игра. Това е тяхно право. Това е спорт на емоции и адреналин. Аз искам моят отбор винаги да показва желание за игра.
Анализирах ЦСКА и преди. С бърза игра и малко докосвания, могат да се направят хубави неща. ЦСКА винаги е играл отворено, нападателно. Нещата могат да се получат на контраатака. Плюс пресата, която налагахме и в Локо (Пловдив). Трябва да пресираме съперника високо. Във всеки отбор, в който съм бил като треньор, или съм спечелил нещо, или съм бил първи. Навсякъде имах добри и неочаквани резултати. Беше въпрос на време. Винаги съм вярвал в своите качества. Всичко, което направих - направих го сам. Никой не може да ми каже, че заслугата е на друг. Горд съм, имам си свой път.
Винаги съм искал почти всички играчи на ЦСКА в Локо. Аз виждах тяхното качество. Винаги е трудно да играеш срещу ЦСКА. Кой световен футболист бих взел в отбора, ако мога? Преди месеци бих казал Меси. Сега искам тук Златан Ибрахимович. Просто да се насладим на качествата му. И на тази възраст показва сериозност и професионализъм.
Да, имам италианско гражданство. Нищо не е случайно. Трябваше да дойда аз в ЦСКА, за да бием Рома. Не, шегувам се малко... Ако един треньор няма самочувствие, това се разбира веднага от играчите. И те го прихващат. Футболистите са мъдри и хитри. Знаят кой треньор има качества и с кого може да се майтапят. Но и с кого да работят сериозно.
Как се бие Рома, след като всички показатели в статистиката на мача са били в тяхна полза? Един треньор казваше така: "Седиш на бар с едно момиче. Говориш с нея два часа, черпиш я коктейли. След два часа идва друг и я води в стаята си". Първият е имал по-силна позиция, но друг я е спечелил. Това е футболът - има различни начини да стигнеш до победата. Рома нямаше 100% шансове за гол като нашите.
След победата големият ми син ми писа "Кой е Фонсека?". Той много се майтапи, има моя стил.
Трябва ЦСКА да стане отбор, който да плаши всеки съперник. Всеки да дава над 100%, за да спечели нещо срещу нас. Трябва противникът да се плаши да играе срещу нас. Лудогорец трябва да знае - ние сме тук и ще направим всичко възможно, за да ги свалим от горе по-надолу.
Как се мотивирам? Представям си пълен стадион, който пее и носи играчите на рамене. Това ми дава мотивация.
Искам да водя ЦСКА срещу Тотнъм. Пак да ги посрещна и този път да ги бия. Надявам се всички да са доволни от моята работа. Само Господ знае какво ще постигна тук. Искам, след години, когато се върна в ЦСКА, още да се говори с добро за мен.
Какво казах на футболистите в центъра на терена преди мача с Рома? Ето това: "ЦСКА, това са четири големи букви. Вие заслужавате да играете за този отбор. Искам да го покажете на терена. Хората да знаят, че играете със сърце и с желание".