Най-великият български футболист Христо Стоичков бе специален гост на „Забраненото шоу на Рачков” по Нова телевизия. Единственият носител на Златната топка говори за различни теми.
„С мерак, с много труд и винаги следващ мечтите си. Така ме харесват в Каталуния и това са причините. Навремето ми помагаха съотборниците, тъй като не знаех език. Кройф говори, вика разбра ли? Викам, „Мистър” в България кимането за „Да” е различно и така, докато се разберем”, започна с усмивка Стоичков.
„Когато си си поставил за цел къде да стигнеш и следваш мечтите си, няма как да не се случи. Като детска мечта моята беше да играя в А група. Сбъдна се това щастие. Вече в ЦСКА поставих друга цел. Исках да стана голмайстор на България, защото сме имали най-големият – Петър Жеков. И това стана. Поставих си за цел да бия рекорда на Жеков и това беше следващата стъпка. Направих го с много труд и лишение, но с много ред и дисциплина. Винаги трябва да си шампион. Много хора са ми помагали. Димитър Пенев, Петър Жеков, Стоил Трънков, Манол Манолов. Те ми дадоха път, но отборът беше роден победител”, заяви Стоичков.
„На мен ми беше лесно, аз слушах батковците. Без тях – няма как. Трябваше да чистя обувки, трябваше да ги ваксам. Те са много, спомням си случка, влизам в съблекалнята, студ в София. Бат’ Симо ме представя, а Стойчо Младенов ме пита що съм тука. Викам, да играя и седнах до вратата, за да съм по-близо. Или си навън или навътре. Влиза бате Джеки и ми казва: „Седнал си на моето място”. Направих му място до мен да седне. Седях между него и Георги Велинов. Свършва тренировката, а Димитров обичаше да тренирам индивидуално, а ми дадоха една малка хавлия, ама аз взех халата му. Той влезе и ме видя, но му го върнах обърнат, за да се избърше и той”, коментира още Стоичков.
„Обичаш фланелката, с която играеш. Осем години бях в Барселона, четири пъти поред шампиони, за първи път КЕШ. Оттам започна построяването на този голям клуб. Историята му е 121 години. Всеки отбор, всеки треньор, играч има място във футбола. Аз съм израснал с велики футболисти. Последната непрана фланелка вкъщи е на бате Аян Садъков. В последния момент той ми я подари в Дания, направихме 1:1 и ми каза: „Оттук нататък ти играеш с №8, тази фланелка е у нас”.
„Преди повече от 10 години казах какво ще се случи в българския футбол и не сбърках. Казах, че ще стигнем дъното. Там сме, да не се заслужаваме. От четвърти в света сме в четвърта урна. Времето ни отмина. Казах, че ще влязат качулки в БФС, влязоха. Да се оправят. Аз съм много надалеч от тази история”, констатира Стоичков.
„За мен бате Иван е, и ще остане. Исках да има едно паралелно сравняване между филма му и това, което аз съм направил. Бате Иван бягаше от ТВУ, за да срещне неговата любима. И аз така с моята любима – футболът. Той ми дава кураж, обичам го него и неговото семейство. С неговия образ ‘Радо’ – ял, ял, пък заспал”, коментира за актьора Иван Иванов великият Стоичков.
„Аз от българското не се отказвам. Имам уникален готвач. Винаги е с мен, водя си го навсякъде. 33 години го водя с мен. Какво ми готви? Зеле, оризче, бобче, кюфтенца, чушцици, туршийка. Готвачът е уникален, казва се Мариана”.
„Пловдив и Кършияка. Там съм се родил и там пак бих се родил, защото Кършияка ражда и ще ражда. Никога не съм се срамувал, че съм българин. Ние сме горди, ние сме твърд народ и не се предаваме – няма как да се срамувам!”, отсече Ицо Стоичков.
„От какво да ме е срам? Световни, олимпийски, европейски шампиони. Колко години държи рекорда Стефка? Таня Богомилова, Любо Ганев, не мога да изброя всички. На всички, които са донесли медалите, е България. Защото на всеки медал пише – България. Уникално се чувствам, когато съм тук. В годините някои въртят една и съща плоча. Че бил съм се отказал, аз съм се отказал от тях, за да живея спокойно. Където и да мина, усещам любовта. Златна топка тире Христо Стоичков, България. Златна обувка – България. Няма как тази плоча да се върти непрестанно със злобата”.
„В книгата ми няма маски, там е едно към едно. Който е трябвало, съм го ударил здраво, за да знае за какво става на въпрос и там е показано едно към едно какъвто съм аз. Минахме над 80 хиляди броя, но се вижда хората как се радват, децата как се радват. В София започнахме през всички градове. Там се роди по път да направим нещо с марката Христо Стоичков. Всичко хубаво тръгва от Русе. Оттам тръгна всичко и съм радостен, че го направихме. аз пари не давам да си купя приятелство, обичта на хората, това което ми показаха на 20-и май 2016-а година никога в моя живот няма да го забравя. Пред теб и всички, които ни гледат, поклон за тези хора”, коментира славният №8.
„40 хиляди се радваха, плакахме заедно, защото ни напуснаха хора, но обичта и уважението към моите колеги от целия свят, на един такъв празник за 50 години се прави един път. Благодаря на всички. Направихме празник на българския народ, не на Христо Стоичков, защото той го заслужава”.
„Трима най-велики българи? Аз класации не правя, защото не мога. Всяко десетилетие има свой идол. Като направиш класация, губиш истинското в тебе. Аз се радвам на момента. За мен България е над всичко”, продължи Ицо.
Христо Стоичков подари на Димитър Рачков копие на Златната обувка, както и цървули. Дано сме здрави „Няма по-хубаво от това да държиш внуче. Предпочитам пред Златната топка”, коментира Ицо Стоичков. „Няма топки, обувки, няма нищо”, каза Стоичков след идването в студиото на двете му дъщери и внучката му.
„На лов и риболов я уча внучката, да правим пикник. Искам пастървичка, ето ти. Важно е, че говори английски, български, испански. Винаги е хубава българската работа и затова сме успели”, завърши Христо Стоичков.