Националният селекционер по футбол - Ясен Петров, гостува в предаването "Неделята на NOVA", където сподели подробности за атмосферата в националния отбор преди предстоящите контроли на "лъвовете".
"Започнах от улицата. Ходих с бутонки за 5 и 50. С тях ходих и на училище. Ходихме с колело на тренировка", заяви Ясен Петров пред Нова телевизия.
"В Китай заминах да играя абсолютно случайно. След като приключи кариерата ми, бях решил да се завърна и да стана треньор там. Не е лесно. Ние отидохме с добър екип, но ни бе страшно трудно, минахме през какво ли не. Заложихме на двама българи и благодарение на тях постигнахме успех. Нямаше нито един скъп чужденец при нас и успяхме въпреки това."
"Аз си имам мечти - пожелах си да съм треньор на Левски, после си пожелах да съм треньор в Китай, след това да съм национален селекционер. Надявам се с подкрепата на хората да направим добър колектив. Ние нямаме големи фигури, но отбор може да се направи", заяви Петров.
"Тази история има и предистория. В първия мач с Швейцария, Петкович ми подари фланелка и научих нещо от него. Във втория мач с Италия отборът им се бе прегърнал. Ние го направихме на третия мач. Това са дребни детайли, които може да подобрим."
"Подмяната трябва да става много постепенно. Ако привлечеш един човек прекалено рано, е много рисковано от психологическа гледна точка. Трябва да му дадеш в правилното време, за да си хване шанса. Няма ход, който да не е логически. Ние постоянно гледаме да сме точни, да създадем колектив, хората да се чувстват комфортно и като дойдат, да искат да играят за националния."
"Навремето имахме футболисти, които са създадени от държавата. Има една пропаст между поколенията. До 16-17 години имаме страхотни таланти и след това всичко пропада. Аз искрено се надявам младите момчета сега да хванат шанса в предстоящите мачове. Аз не се страхувам от силни отбори. Защо да не играеш срещу световния шампион? Каквото и да стане, това е опит. Ти даваш шанс на хората, ние ще им предложим максимален комфорт - това са мачовете. Да, не сме на Европейско, но все едно сме."